Късно в сряда Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри възстановяването на правомощията на делегацията на Русия, след като членството ѝ бе замразено заради анексирането на Крим и действията на Москва в Източна Украйна.
Публикуваме коментара на Гари Каспаров от неговия Фейсбук профил с минимални съкращения:
Преди два дни Съветът на Европа гласува за игнориране на собствените си предупреждения срещу руската агресия и нарушенията на правата на човека. Путин нападна Грузия и Украйна, незаконно анексира Крим и в последните 20 години унищожава демокрацията в Русия. В същото време Съветът на Европа, включително с френска и германска подкрепа, възнагради Путин, премахвайки санкциите срещу Русия. Този ход излага институцията като безнадеждно корумпирана. По-лошо дори, отколкото да е просто безполезна, тя се превърна в доброволно средство за подпомагане на Путин, за да разпространява своето корумпиращо влияние в Европа.
Според уебсайта на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ): „УСЛОВИЯТА ЗА ЧЛЕНСТВОТО СА ПЛУРАЛИСТИЧЕСКА ДЕМОКРАЦИЯ, ВЪРХОВЕНСТВО НА ЗАКОНА И СЪБЛЮДАВАНЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА.“ Никое от тези неща не съществува в Русия на Путин от много повече от десетилетие. Подобно на членството на Русия в Г-7, тя все още е в Съвета на Европа като наследство от Елциновите години, онзи кратък вкус на демокрация, преди тя да бъде удушена от мафията на Путин. Разрушаването на гражданското общество в Русия от Путин и инвазията в Украйна сложиха край на фасадността. Русия бе изхвърлена от Г-7 и замразена в Съвета на Европа. Сега ПАСЕ приветства Путин обратно, въпреки че Русия все още претендира за Крим и поддържа огромни военни сили в нападнатата Източна Украйна (и все още окупира части от Грузия).
Най-тъжното – поддръжниците на това предателство към мисията на Съвета на Европа се опитаха да го представят като подкрепа за руското гражданско общество, а не като смазващ удар срещу него. Това в най-добрия случай е абсурдно и погрешно, а в най-лошия е опит да се прикрие пропутинова корупция. Единственият реален начин да се помогне на каквото е останало от руското гражданско общество е да се направи каквото е възможно, за да се сложи край на диктатурата на Путин. Вместо това този ход го овластява в Русия, валидира агресивните му стремежи в чужбина и легитимира диктатурата му.
Извинението, че шепа преследвани руснаци могат да използват Съвета на Европа и Съда по правата на човека, за да съдят Путин за няколко долара, е като поставяне на превръзка на болен от рак в четвърта фаза. Защо ръководството на ПАСЕ смята, че Путин иска да се върне в Съвета на Европа, след като е против всичко, което се предполага, че организацията защитава? Защото той знае, че легитимността, която получава, и способността си да разпространява корупцията в европейските институции струва много повече, отколкото плащането на нищожен кръвен данък на жертвите или на оцелелите. Европейските чиновници, предизвикващи руското гражданско общество да прикрива корупираността им и липсата на принципи, нанасят и обида дори след вредата. Говорейки от името на руското гражданско общество, принудено да живее в изгнание, считам, че всеки, който прави подобни изявления, да ходи в ада. Други приятели и колеги, убити от режима на Путин, който ПАСЕ е толкова нетърпелива да прегърне отново, дори и не могат да кажат каквото и да било по въпроса.
Според мен това е по-лошо предателство от Мюнхен от 1938 г. по няколко причини. Тук врагът не е могъщата нацистка военна машина, заплашваща да възпламени континента. ПАСЕ коленичи пред „Газпром“ и „Роснефт“ (с председател бившият германски канцлер Герхард Шрьодер). Невил Чембърлейн и Едуар Даладие сгрешиха много, но бяха отчаяни и нямаха представа какво ще се случи. Но Путин е известна величина с дълга биография. Две десетилетия на разрушаване на човешките права и демокрацията в Русия, нахлувания в нейните съседни държави, убийства в чужбина, пропаганда и хакерски атаки на избори в Европа и по света, свалянето на самолета с полетен номер МН17 над Украйна – това е поведение, което ПАСЕ току-що одобри. Наградите за агресията на диктатора го насърчава допълнително, така е било, така и ще бъде. Ангажиране на Русия рикошира лошо, без либерализация или влияние върху Путин, чрез отваряне на източници за кредитиране за руските пари и за енергийното изнудване, за да се разпространява корупция и да могат олигарсите на Путин да проникнат в кръговете на властта. Ангажирането на страната финансира потисничеството на Путин и легитимира неговата власт, което го прави още по-труден за противодействие. (По подобен начин вижте Китай, където ангажирането не е направило нищо за либерализиране на диктатурата, която е станала по-жестока и по-централизирана при президента Си Дзинпин.)
Някои европейски представители виждат фаворизирането на Путин като форма на тактически антиамериканизъм и противодействие срещу Тръмп, което е толкова глупаво, колкото и всъщност звучи. Това не е Студената война, където лесно можете да изберете страна. Путин е най-големият съюзник на Тръмп и активно подкрепя фашистите в Германия и Франция, както и левите и екстремистите от всички страни на политическия спектър. Путин не е идеолог; той иска хаос и екстремизъм.
Други бяха относително честни в открития си стремеж към руски пари и инвестиции и по дяволите човешките права и противопоставянето на Путин. Това е моделът „зелена светлина за зелените банкноти“, който превърна европейската политика в детска площадка за олигарсите на Путин. Ценностите на Европа вече са написани в рубли, а не в декларация за правата на човека. Европа се продава и Путин купува.
Илюстрацията е от GQ на Андре Карильо
