Условията, при които се празнува Великден 2020 г., не са безпрецедентни. Папите и епископите през вековете са насърчавали извънредни мерки за ограничаване на заразата. Чумата от 1576 г. в Милано и в Рим през 1656 г. са само част от примерите.
От Vatican News
Милиони християни по света са на път да изживеят уникален Великден тази година. Поради т.нар. „локдаун“ [от английски – lockdown – блокиране, затваряне – бел.ред.], за да се избегне заразяването с Covid-19, няма да е възможно вярващите в няколко държави да участват в тържествените литургии на Тридуум [3 дни преди Великден], които отбелязват инициирането на Светото причастие, както и страстите Христови, смъртта и възкресението на Исус.
В Италия не липсваха дискусии и дори конфликти с епископите, които се съобразиха с решенията на правителството.
Бърз поглед към историята на отминалите векове помага да разберем колко драматична е ситуацията, през която преминаваме. Не за първи път хиляди са убити от вирус и са възниквали ограничения на обикновения живот на християнските общности, както и за църквите и празненствата.
Чумата от 1656 г.
По време на чумата от 1656 г. папа Александър VII е действал с голяма решителност да задържа заразата, която ще доведе до един милион смъртни случая на целия италиански полуостров. В исторически разказ, съдържащ се в произведението, „Descrizione del contagio che da Napoli si comunicò a Roma nell’anno 1656“ (Рим, 1837 г.), четем: „Не само гражданските общности […], но и свещените места бяха изоставени, а именно: папските параклиси, обичайните шествия, благочестивите събори, тържествените служби в църквите; премахване на всички тези необикновени празнични поводи, обичани от много хора”.
Папата „Разпорежда за всички честване, без шествия или посещения на няколко конкретни базилики, за да се избегне струпването на хора“.
Марко Рапети Аригони, италианският журналист, писател и автор на статии за пандемиите в историята и отношението на религиозните власти към тях, отбелязва в своя блог, че т.нар. „Конгрегация на здравето“ [на град Рим, по повод чумата] е въвела система от карантини, основана на стриктното отделяне на хоспитализираните в различни части на града. Имало е отделни режими за болните, за подозрителните случаи и за оздравяващите. „Целта е била бърза откриване и изолиране на заразените, със задължителна карантина за всички, с които те са били свързани.“
В допълнение, Аригони отбелязва, че „Конгрегацията на здравето по време на понтификата на папата също се намесва в регулирането на религиозния живот в града, като въвежда значителни ограничения“. „Обожанието на Светото причастие в общността в контекста на празнуването на Карандора [40-часова молитва] е било отменено, а шествията и проповедите по улиците са били забранени. Тържествата и церемониите се провеждат при затворени врати, а църковните власти са се ограничили до частни и лични форми на отдаденост и молитва.“
Въпреки ограниченията, римските граждани продължили да посещават църквата „Света Богородица“ в Портико, в която се помещавала иконата на Пресвета Богородица от Портико, покровителка на града от чумата. Страхувайки се, че събирането на много хора може да доведе до разпространение на заразата, Конгрегацията на здравето нарежда църквата да бъде затворена.
Чумата от 1576 г.
Точно както папата в Рим е бил загрижен за спасението на душите, както и за здравето на своето население, така са били и властите на Амброзийската църква [в Милано].
Когато Милано е засегнат от чума през 1576 г., управителят на града Антонио де Гусман и Сунига въвежда ограничения за поклоненията. Аригони припомня, че влизането в града е било разрешено само на малки групи от десетина души, притежаващи „титул“, документ, издаден от здравните власти на територията на произход на съответните пътници, удостоверяващ липсата на симптомите на заболяването.
Кардинал Шарл Борромео, архиепископ на Амброзийската епархия, призовава свещениците да помагат на болните, като самият той прави същото. Аригони отбелязва някои интересни факти за кардинала.
Осъзнавайки рисковете от заразяване и за да не бъде преносител на болестта, кардиналът поддържа безопасно разстояние, докато бщува със събеседниците си. Често сменя дрехите си и ги мие във вряща вода. Той пречиства всичко, до което се докосне с огън и гъба, напоена с оцет, които носи винаги със себе си. Докато посещава епархията си, кардинал Борромео съхранявал монетите от милостинята в буркани, пълни с оцет.
За да помоли Бог да спре епидемията, миланският архиепископ свиква четири шествия. На тях могат да присъстват само възрастни мъже, разделени на два реда, на разстояние 3 метра един от друг. На заразените и подозрителните случаи се забранява да вземат участие.
Бос и с въже около врата, самият кардинал Борромео повежда първото шествие от Катедралата до базиликата „Свети Амвросий“.
Архиепископът предлага и обща карантина за всички граждани, които трябваше да се затворят в домовете си за 40 дни. Съвременен разказ за светия архиепископ отбелязва, че кардиналът е направил всичко, което може да бъде от полза за болните и бедните.
На 15 октомври 1576 г. светските власти приемат предложението на кардинал Боримео и постановяват обща карантина за всички жители на Милано.
На 18 октомври кардиналът издава подобен указ за светското и редовно духовенство, като нарежда „свещениците да останат у дома“, като изключва само свещеници и религиозни лица, които се грижат за духовната и материална помощ на населението.
Хората в Милано, които са в карантина не са могли да отидат до църквата, за да се помолят или да присъстват на литургия. Свети Шарл Борромео се е погрижил всяко кръстовище в града да бъде маркиран с кръстове и олтари, където да се празнуват литургии, в които вярващите да участват отдалеч, от своите прозорци.
От средата на декември 1576 г. разпространението на епидемията сякаш се забавя. Въпреки подобряването на ситуацията, властите решават да продължат карантината. Въпреки че кардиналът се съгласява с продължението, той съжалява, че хората не могат да отидат на църква, дори и за Коледа.
