Като дете той връзва чаршафи за колелото си и кара с пълна сила, представяйки си, че лети. Летенето – голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери; история, която ще бележи живота му и ще понесе на крилата си въображението на милиони.
Въпреки че учи архитектура в École des Beaux-Arts, Екзюпери избира да постъпи в армията, където най сетне успява да полети, този път наистина. Там Екзюпери претърпява няколко самолетни катастрофи и по молба на годеницата си и семейството ѝ прекратява пилотирането и се установява на работа в офис. Годежът приключва скоро след това, а Екзюпери е обратно в небето през 1926 г. като пощенски пилот. Самолетът му е смятан за примитивен, без радио, с него той кръстосва пустинята Сахара и Андите, а за смелите му спасявания на паднали пилоти се носят легенди.
На тези пътешествия са базирани и първите му творби – “Южна поща”, “Нощен полет” и “Земя на хората” са оди за летенето. Те затвърждават мястото на Екзюпери като един от най-лиричните френски автори.
Но всяка приказка има своя злодей. В творчеството на Екзюпери това е липсата на доброта, любов и разбирателство между хората, както и тяхната болка. А в реалността този образ приема чудовищното лице на нацизма. След началото на Втората световна война Екзюпери постъпва като пилот в бойната авиация, а когато Франция попада под окупацията на Германия през 1940 г., той бяга в САЩ. По време на престоя си там пише “Писмо до един заложник”, посветено на 40 милиона френски граждани, които оцеляват в сърцето на нацистките репресии:
“Уважение към хората! Уважение към хората! Ако подобно уважение пусне корени в човешкото сърце, човечеството в крайна сметка ще установи социална, политическа или иконимическа система, която да му бъде отражение. […] Първо е стояла сляпата нужда за топлина. После, чрез опита и грешката, човекът е намерил своя път към огъня.”
Войната и окупацията на Франция изтощават нервната система на Екзюпери. Тогава негова позната му предлага да напише детска книга, която да послужи като терапия за нестабилното му състояние. Така се ражда “Малкият принц”, илюстриран от автора, която днес е преведена на около 300 езика, държи първите места сред най-продаваните книги в историята и е огромна част от културното наследство на Франция. Но Принцът и Розата не са достатъчни за Екзюпери. И през 1943 г. той отново полита в небето.
Повишен до ранг командир, той успява да извърши полет над окупирана Франция, но заради възрастта си не му е позволено да продължи службата си. Въпреки това Екзюпери успява да си издейства още няколко мисии, като полетът на 31 юли 1944 г. е неговият последен. Шестдесет години по-късно останките на самолета му ще бъдат открити край Марсилия, а причините за смъртта му ще дадат почва за хиляди слухове, конспирации и легенди.
Екзюпери продължава да живее в “Малкият принц”, която скоро след това е премахната от забранените книги в кратко просъществувалата фашистка Франция и достига до французите. Принцът става другар на онези, които са приковани от тежестта на света, и ги придружава в полета – дори и само във въображението. И в срещите с Лисицата, Фенерджията, своенравната Роза, които ни учат с прости думи какво означава да бъдеш човек.
И най- вече напомнят, че “истински се вижда само със сърцето. Най-същественото е невидимо за очите”.
