Както знаете, работя в Национална мрежа за децата, която е мрежа от 152 организации, работещи с деца, родители и семейства, сред които и деца с увреждания, деца, лишени от родителска грижа, жертви на насилие, деца в риск, деца от етнически малцинства. Всеки ден психолозите, социалните работници, педагозите и експертите от тези 152 организации работят с децата, семействата и родителите или въпитателите им. Това са над 1000 професионалисти, които всеки ден са на терен, при децата и семействата.
Миналата година мрежата имаше шанса да участва в разработването на Стратегията за детето заедно с много други организации и да консултира държавата за този така важен документ. За нас това беше голямо постижение, защото така имахме възможността да споделим опита на хората, които са именно там – на терен, при децата и семействата. Имахме възможността да се преборим в тази стратегия да се наблегне много повече на мисълта за детето, за семейството и неговата подкрепа. Защото досега не беше така.
Защото онова, което много хора не разбраха, е, че и досега имаше Стратегия за детето. За предходния десетгодишен период. Но ние все пак си гледахме децата и никой не ни ги взе и заведе в Норвегия. Защото така работят законодателствата на модерните държави. В тях не се пишат само закони, а се поставят рамки, в които искаме да се движим и развиваме в бъдещето, поставят се цели, които искаме да постигнем. Не можеш да се разиваш, без да знаеш към какво се стремиш. Именно това е ролята на стратегиите.
И, да, тази нова Стратегия за детето, може да не е идеална, но мрежата и многото организации, които се включиха в консултациите, по нея се постараха поне да е много по-добра от досега действащата. Доколко и как ще бъде приложена е наша роля и отговорност да следим и да се погрижим това да е с мисъл за децата и семействата им.
Защо обаче тази стратегия предизвика такъв шум и беше свалена точно сега – малко преди изборите? Всички видяха истерията, фабрикуваните лъжи и нелепите пояснения колко ужасно се живее на Запад, особено в Скандинавието (които държави са в топ листата на страните с най-добър живот и най-добро място да имаш семейство, но нейсе) и колко по-добре е у нас. Колко са ни по-хубави „традиционните ценности“ от тези на западняците. Не че някой поясни кои точно са тези традиционни ценности. В случая говорим за системна антиевропейска пропаганда, чиито цели са далеч отвъд Стратегията за детето, но пък тя е чуден инструмент по пътя на постигането им. Тази антиевропейска пропаганда е подклаждана от проруски партии като ВМРО, „Възраждане“, НФСБ и други подобни.
В основата на най-голямата истерия залегнаха и две религиозни организации – Асоциация „Общество и ценности“ и „Поход за семейството“, които са свързани с евангелски, методистки и други секти. Организации с непрозрачно финансиране, които отдавна се борят срещу правата на семействата и децата. Те например са в основата на това от закона да отпадне фактическото съжителство – т.е. всички ние, семействата, живеещи без брак, да нямаме никакви семейни права. Те се борят срещу сурогатното майчинство, а някои техни последватели смятат, че децата, родени инвитро, са на Сатаната. За такива хора говорим.
И докато ние сме си гледали нашите работи, те са се разраснали неимоверно и са навлязли във всички сфери на живота, включително във властта. Включително са заели много силни позиции в гореизброените проруски партии, особено ВМРО, което обяснява и защо те бяха първите, които яхнаха истерията. В добавка можем да сложим и големия предизборен дивидент, който ще получат.
И така, антиевропейската и сектантска пропаганда намериха общ интерес и ядро и с типично проруски похвати на лъжи, фалшиви новини и манипулации успяха да уплашат 20 000 родители. Родители, които са смачкани от живота, обезверени, невярващи на собствените си родителски способности и които се видяха в онзи, лошия родител, на когото ще му вземат детето. И които е изключително грозно да манипулираш с най-големите им страхове. Стигна се дотам те да късат плакатите с държавния телефон за деца, пострадали от насилие, от вратите на училищата и да ликуват и да се хвалят с този си престъпен акт.
И все пак – те са 20 000. Това нито е мнозинство, нито е народът. Пред тях обаче Борисов клекна. Клекна пред хора, които нямат никаква представа на какъв хал е социалната система у нас, които нямат никаква представа от какви подобрения тя има нужда. Които, уплашени за собствените си деца и насъскани от патриотари и сектанти, обрекоха най-уязвимите деца и семейства да продължат да мизерстват, както и досега. Обрекоха и всяко едно дете и семейство в страната да няма по-добър достъп до социални услуги, какъвто се предвиждаше в стратегията.
Честито, хора! Честито! Гответе се всяка една прогресивна промяна оттук нататък да става заложник на 20 000 уплашени и нечетящи хора, които да решават бъдещето ни!
Знам, че битката е изгубена и тук ще става все по-зле. Само мога да се надявам „Берневерн“ да дойде да ме вземе, но, уви – изглежда Норвегия не е платила достатъчно за това.
П.С. Мнението и наблюденията са лично мои и не ангажирам с тях никого.
Препубликувано от Фейсбук. Заглавието е на редакцията.
