Президентът Румен Радев даде пространно интервю в края на миналата седмица за bTV: в него пилотни съпруги лобираха за закупуване на нови самолети; водещият Хекимян се съгласяваше с всичко казано от Радев, докато го питаше неща, пред които „Какъв е цветът на очите Ви“ изглежда като сериозен геополитически въпрос.
За пореден път бе пропагандирано как санкциите срещу Русия вредят на българската икономика (което не е вярно), обсъждаше се кога и как ще бъде поканен президентът Путин, а за руската намеса на българските избори не стана и дума.
В това интервю се чу и оценката на Радев за предложенията на председателя на ВКС Лозан Панов за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и образуването на комисия по скандала „ЦУМ-гейт“.
Тогава от Румен Радев последва яростна защита на мястото на главния прокурор. Ваденето му от съдебната власт бе определено като „алогично“, бяха повдигнати съмнения дали председателят на ВКС е чел Конституцията, след което президентът заяви, че не му е представен проект за промени, но същевременно обвини Панов, че дори само предложенията за промени са „политическа“ дейност, какво остава за изготвянето на проекти.
„Аз мисля, че има политически елемент в тези искания, […] който иска да се занимава с политика, пътят е друг.“
Странно защо обаче само минути по-късно, когато се заговори за това как България да се справи с корупцията и проблемите на съдебната власт, той отговори:
„Тук нека го предложат хората от съдебната власт. В края на краищата всички очакваме от тях да предложат реформата. Те са експертите, те са професионалистите, специалистите в тази област.“
Значи „хората от съдебната власт“ могат да правят предложения, но ако председателят на Върховния касационен съд отправи предложение, то това е „политика“ и „пътят е друг“?
Само няколко дни по-късно чухме същите тези и от основния опонент на Радев на президентските избори и настоящ правосъден министър Цецка Цачева:
„Ако някой желае тези правила [мястото на прокуратурата в съдебната власт] да бъдат променени, нека да се заяви като кандидат или присъстващ в законодателната власт. В момента тримата големи в съдебната власт са призвани да организират прилагането на законите, всеки в неговата сфера. Трябва да бъдем самокритични към звената, които ние ръководим. Ако Лозан Панов счита, че в Касационния съд всичко е наред, едва тогава би могъл да даде мнение по отношение на други структури”, допълни правосъдният министър.
На въпрос дали това означава, че Панов прокарва политически идеи, Цачева отговори с въпрос: “А вие как мислите?”.
Интересно, но правосъдният министър е на същото мнение като президента. Лозан Панов не трябва да се занимава с нищо друго освен поверения му съд и всяко негово предложение, дори в рамките на съдебната власт, в чието ръководство е той, се смята за политика.
По пътя на тази логика познайте коя е сферата, с която трябва да се занимава главният прокурор Сотир Цацаров – прокуратура, корупция, престъпления по служба и т.н.
Същевременно главният прокурор бе компетентен в минали епизоди от „съдебната реформа“ да коментира конституционни промени, квоти във Висшия съдебен съвет, да застава на позицията на ДПС за „исторически компромис“, и включително той даде своето мнение за структурата на ДАНС, след която Орешарски назначи Делян Пеевски за шеф на контраразузнаването и борбата с корупцията и т.н., и т.н.
Логика има. В държавата на главния прокурор той е компетентен по всеки въпрос. В държава без правосъдие съдиите няма какво да говорят по която и да било тема.