SHARE

От Розалина Темелкова

Откакто се случи трагедията в Нова Зеландия, не спирам да търся информация и постоянно попадам на различни мнения и коментари, чиито автори изразяват искрено учудване, че един неевропеец извършва чудовищно престъпление от името и в името на Европа. Аз не съм съвсем съгласна, че Брендън Тарант не е европеец. По рождение, разбира се, не е. В това спор няма.  Но онзи ден случайно попаднах на статия в онлайн издание, в която се твърди, че родителите му са с ирландски, шотландски и английски корени. Така че той е европеец по произход и очевидно се възприема за такъв.  Един несъмнено болен европеец с болно съзнание и извратено чувство за справедливост. Така или иначе в днешния глобализиран и мултиетнически свят е трудно да говорим кой какъв е, особено когато става въпрос за вътрешно усещане.

Въпросният австралиец (с европейски корени), който уби 50 невинни жертви в Нова Зеландия, взриви рая. Защото Нова Зеландия е рай. Екологичен, икономически и социален. С уникално красива природа, висок стандарт на живот и социални услуги, за които много страни могат само да мечтаят. Тази държава гостоприемно посреща емигранти от всички религии и всички краища на света. Нова Зеландия е райско кътче, остров на спокойствието и просперитета. Или по-точно беше.

В това райско кътче един млад потомък на европейски имигранти разстреля други имигранти, желаейки да възстанови  някакво извратено равновесие на силите, да въздаде някаква криворазбрана етнорелигиозна справедливост. И го направи в Нова Зеландия, която се намира на хиляди километри както от Европа, така и от Азия. Светът трябва наистина да е много болен, щом лудостта стигна чак дотам. Щом дори на такова място подобни крайнодесни терористични актове са възможни, значи никой и никъде не е в безопасност.

Интересно нещо е историята. За пореден път получихме доказателство, че всичко се повтаря и вместо да вървим напред, продължаваме да се въртим в кошмарния кръг на ненаучените исторически уроци. Все едно не сме преживели Втората световна война и зверствата на Холокоста и Сталин преди, има-няма, 70-80 години.

И ако допреди 30-40 години Западна Европа беше гостоприемно убежище за всички унизени и угнетени хора, независимо от техния етнос, религия и политически убеждения, днес голяма част от европейските народи са изпълнени с омраза, гняв и желание за реваншизъм към същите тези хора и потомците им.

Езикът на омразата шества из Европа и сее кървавите си семена. Езикът на омразата ражда омраза. Брендън Тарант бил силно разгневен след загубата на Марин льо Пен на президентските избори във Франция и това го радикализирало. А Марин льо Пен и партията й са рупори на езика на омразата и ксенофобията.

Езикът на омразата е крайно опасен, защото се превръща в оръжие, защото дава смисъл на хора, които са го изгубили. На Тарант очевидно му е липсвал здрав смисъл и го е открил на грешното място в грешните хора и в още по-грешните им думи и политически тези.

Не даде ли по същия начин кауза на загубилите смисъл обикновени германци никому неизвестният тогава Хитлер в мюнхенските бирарии? И онзи смисъл беше изграден върху езика на омразата. И онзи смисъл запълваше дефицити.

В Европа днес (отново) има дефицит на здрав смисъл. Доказателство е абсурдната поредица от събития, довела до Brexit. Доказателство е изборната победа на Матео Салвини в Италия. Доказателство е, ако щете, откровено авторитарното управление на Виктор Орбан в Унгария.

В целия западен свят остро се усеща дефицит на здрав смисъл. Доказателство е изборната победа на Доналд Тръмп в Щатите.

Изведнъж западните либерални общества започнаха да обвиняват за всичко емигрантите. Емигрантите, които самите те десетилетия наред приемаха с отворени обятия. Очевидно липсата на ясно дефиниран враг след падането на Желязната завеса предизвика отчетливи дефицити. И другите – емигрантите, бежанците, моментално бяха припознати като необходимия враг.

Крайно време е демократичният свят да прояви категорична нетърпимост към езика на омразата, към крайнодесните националистически призиви за разделение, към опитите за възраждане на тоталитаризма. Защото в противен случай трябва да сме готови за още атентати, още убийства на невинни хора, още кървави демонстрации на радикализирани психопати с псевдочувство за справедливост.

Убиецът от Нова Зеландия, който описва себе си като „обикновен бял мъж на 28 години“, определя нападението си като „антиимигрантско“. Не смея да си помисля колко ли още такива обикновени бели мъже има – някъде тук в Европа, някъде там в Америка или на някое отдалечено място като Нова Зеландия.

Анализирайки причините за чудовищното деяние на Брендън Тарант, си спомних теорията на Хана Аренд за баналността на злото. Тя стига до извода, че големите престъпления в човешката история много често не са дело на някакви зли гении, а на съвсем обикновени, даже посредствени личности, които са изгубили собствената си воля и способността си да различават добро и зло. Причината за тази ужасяваща трансформация на обикновения човек в чудовище според Хана Аренд се корени в тоталитарната власт, която чрез своята агресивна пропаганда, чрез своя ловък език на омразата го въвлича в един измислен свят с фалшиви ценности и псевдоидеали.

Днес, по-силно от всякога след Втората световна война и краха на комунизма, западноевропейските либерални ценности са заплашени от езика на омразата, от възхода на крайнодесния радикализъм, ксенофобията и шовинизма.

Очевидно е, че за омразата няма граници, няма обетовани земи, няма спасение.

С помощта на съвременните технологии и интернет езикът на омразата може да стигне до най-отдалечените кътчета на света и да разпали нездравия пламък на реваншизма.

Страшно е, че обикновените хора могат лесно да се превърнат в палачи, подкрепяйки грешната кауза, без дори върху тях да е бил оказван натиск. Само чрез силата на думите. Според мен Брендън Тарант е пример точно за това.

И всички ние трябва да бъдем непримирими към злото, защото в противен случай ще сме принудени да живеем с неговата баналност.

Текстът е препубликуван от блога на авторката

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.