Така започва една от водещите статии на тазседмичното издание на в-к Economist. Във нея британският ежеседмичник описва дългия списък от задачи, които ще стоят пред следващия генерален секретар на ООН.
Да промотира човешките права, мира, икономическото развитие и да се бори с бедността.Както и да се справи с бюрокрацията, институционните боричкания и административната партизанщина.
„Но неговото – или нейно – най голямо предизвикателство ще бъде да спре хората да се избиват един другиго.“, заявява изданието. „Никой генерален секретар не може да направи чудеса за места като Сирия, ако световните сили са се изправили една срещу друга, както САЩ е срещу Русия.“
Тезата на изданието е, че в света има твърде сериозни проблеми, за да бъде избран тромав и протоколен кандидат, който не желае да се изправя срещу великите сили, подобен на настоящия Бан Ки Мун. Високата позиция може да бъде ефективна тогава когато генералният секретар притежава „находчивост, смелост, чар и идеализъм“, за да търси обединение между великите сили.
Предвид търсените качества не може да бъде следвана догмата, че следващият кандидат трябва да бъде жена, защото никога жена не избирана, или трябва да е от Източна Европа, защото регионът още не е излъчил генерален секретар.
Изданието дава и недвусмисленото си мнение за българските кандидати.
„Българският водач, Ирина Бокова, беше дипломат на бившия комунистически режим и САЩ може да възразят. Ако тя се оттегли, друга българка, Кристалина Георгиева, уважаван бюджетен шеф на ЕС, ще бъде по-добра.“
През последните дни издания като Sunday Times и Politico спекулираха с евентуална кандидатура на Кристалина Георгиева. Според тях, тя може да бъде номинирана от друга държава, за да не е нужно Бокова да оттегля кандидатурата си. Днес към тях, очевидно се присъединява и Economist, което е поредната индикация, че близостта на Бокова с Кремъл ще ѝ попречи да заеме позицията. Не трябва да се забравя, че петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Обединеното кралство, Франция, Русия и Китай) имат право на вето. През последната година имаше сигнали както от Вашингтон, така и от Лондон, че мнението им за Ирина Бокова не е положително.
Това е и причина, според Economist, да се разгледат сериозно и другите кандидатури като тази на Антонио Гутиериш, който е бивш върховен комисар на ООН за бежанците и бивш премиер на Португалия, и тази на Хелън Кларк, директор на програмата за развитие на ООН и бивш министър-председател на Нова Зеландия. И двете имена не са от Източна Европа, а единият е мъж, но, според изданието има една кандидатура, която ако пожелае да влезне в надпреварата ще отговори и на двете изисквания.
„Най-примамлива е Ангела Меркел, канцлер на Германия – и, оказва се, източноевропейска жена – въпреки че малцина смятат, че тя ще замени настоящата си бреме за това в нюйоркския щаб на ООН. Ако го направи, Economist би бил радостен да я подкрепи.“
* Хартиеното издание “The Economist” излиза всеки петък под форма, която наподобява списание. Въпреки това, предвид своята актуалност и история изданието се възприема за вестник. От Терминал 3 се съобразяваме с техния избор.
