„Странни неща се случват в люлката на източното християнство, точно там където вероизповеданието се среща с исляма.“
Така започва статията в новия брой на Economist, в която се предава развоя около очаквания Всеправославен събор на о-в Крит от 16 до 27-ми юни.
Източното православие изглежда вглъбено в собствените си геополитически разпри, чийто връх бележат опитите за провал на Всеправославния събор.
„Българската църква се оттегля, настоявайки за промяна на дневния ред и местата за сядане. Властният московски патриарх, отбелязвайки българските и на други консервативни среди възражения, предлага свикването на извънредна среща на високо ниво, която да обсъди промяната на дневния ред и разпределението на местата.“
Този опит за провал на Събора говори явно за отношенията между българската и руска църкви. Вселенският патриарх, обаче, не смята да се поддаде на натиска. Той заяви, че няма да има промени в дневния ред, а медиите се сдобиха с плана за разпределение на местата, така че всеки да може сам да прецени дали наистина съществува проблем.
„Изглежда налудничаво да се спори за подобни дребни процедурни въпроси в момент, в който съществени промени може да настъпят в духовната столица на православното християнство – Константинопол. Изразът „пренареждат се столовете на Титаник“ рядко е бил по-уместен.“, завършва изданието.
Преди, обаче, Economist да опише последните интриги между българския, руския и Вселенския патриарси, то се спира на една незасегната, но далеч по-съществена тема за православния свят, на чийто фон се плетат интригите сред православните отци: Има ли опасност властта в Анкара да превърне сърцето на православието – Света София – отново в джамия?
Известна е историята на истанбулската катедрала „Света София“, кръстена на Божията премъдрост – един от най-внушителните християнски храмове, който впоследствие е превърнат в джамия. Понастоящем е музей, след като през 1935 г. турското правителство взима компромисното решение за бъдещето на религиозния паметник.
От тази година, обаче, в храма е започната нова традиция. От началото на свещения за мюсюлманите месец Рамадан, който тази година започна на 6-ти юни, в Света София се чува четене на свещената книга на мюсюлманите – Коранът. Това не е първата мюсюлманска служба в съвременната история на паметника, след като през 2015 г. беше извършено еднократно четене, докато явно тази година програмата се е разширила за целия свещен за мюсюлманите месец на строг пост.
„През изминалите години три други исторически места за поклонение с името „Света София“ на различни места в Турция бяха превърнати в джамии. Видни поддръжници на управляващата партия желаят да видят същото да се случи и със великото здание в Истанбул“, продължава изданието.
Гръцкото външно министерство излезе с осъдително становище, в което определя акта на турските власти за провеждане на четения на Корана като „назадничав“ и като „обсебване, граничещо с религиозна нетърпимост“.
Мюсюлманските ритуали, обаче, далеч не са най-амбициозните цели в средите на турската власт. „Народен представител от управляваща „Партия на справедливостта и развитието“ в Турция е предложил великият паметник на Цариград да бъде незабавно превърнат в джамия като отплата за решението на немския парламент за признаване османското изтребление на арменци през началото на 20 в. за геноцид“, пояснява британското издание, като същевременно напомня, че не рядко се случва „националистически гласове в Русия да призовават за превръщането на сградата в църква – кауза, която руските императори са ползвали за емоционален призив към война през 19 в.“
