„1984“ отново е бестселър. Това обявиха „Ню Йорк таймс“ в началото на миналата година, след като продажбите на романа на Джордж Оруел скочиха главоломно. Книгата достигна до увеличение на продажбите от 9500%, след като тогавашният прессекретар на администрацията Тръмп Шон Спайсър даде първите „алтернативни факти“, което обществото моментално сравни с „новговорът“ от романа на Оруел.
Животът на самия Оруел му дава немалко поводи за написването на дистопията. След събирането на писмата му в книга преди няколко години читателят вече има шанса да надникне в ума на Оруел и да види какво го е провокирало да пише по този начин.
Писмото, което ви представяме тук, е написано точно три години преди появата на „1984“. В него Оруел се обявява срещу идеята, че САЩ и Великобритания са имунизирани срещу диктаторски режими от този тип, който се е появил в нацистка Германия, но че досегашният успех да отклонят фашизма се дължи на постоянно подобряване на каузата и системата, „което включва постоянна критика“.
За идеологиите, които обслужват диктаторите; за забравянето, че демокрацията изисква постоянна активна работа; днес, във времето на постистината, когато две плюс две наистина е равно на пет, това писмо резонира по-силно от всякога.
До Ноел Уилмет,
18 май 1944 г.
10А Мортимър Кресънт, NW 6
Скъпи г-н Уилмет,
Огромни благодарности за писмото Ви. Вие питате дали тоталитаризмът, величаенето на лидери и т.н. наистина преживяват подем и наблягате на факта, че те очевидно не се разрастват в тази страна [Англия] и САЩ.
Трябва да Ви кажа, че вярвам, или по-скоро се страхувам, че в световен план като цяло тези феномени нарастват. Хитлер, без съмнение, съвсем скоро ще изчезне, но само за сметка на укрепяване на позициите на (a) Сталин, (б) англоамериканските милионери и (в) всякакъв вид малки фюрери от типа на Дьо Гол. Всички национални движения по цял свят, дори онези, които се появиха като съпротива на германската доминация, изглежда, избират недемократични форми, регрупирайки се около някакъв фюрер свръхчовек (Хитлер, Сталин, Салазар, Франко, Ганди, Де Валера и всички други примери) и приемайки теорията, която оправдава начините им на действие. Навсякъде по света движението, изглежда, е към посоката на централизирана икономика, която може да бъде предизвикана „да работи“ в икономически смисъл, но която не е демократично организирана и която има тенденцията да създава кастова система. Ръка за ръка с това вървят ужасът на емоционалния национализъм и тенденцията да не се вярва в съществуването на обективна истина, защото всички факти трябва да съвпадат с думите и пророчествата на някакъв безпогрешен фюрер.
В известна степен вече историята е спряла, т.е. няма такова нещо като история на нашето съвремие, която се приема универсално, и точните науки ще бъдат застрашени от момента, в който военните нужди вече не държат хората на ниво. Хитлер може да каже, че евреите започнаха войната и ако той оцелее, това ще стане официалната история. Той не може да каже, че две плюс две е равно на пет, защото за целите на, да кажем, балистиката то трябва да е равно на четири. Но ако този свят, от който аз се страхувам, се превърне в реалност – свят на две или три супердържави, които са неспособни да се завладеят една друга – две плюс две може и да стане пет, ако фюрерът пожелае. Това, доколкото аз виждам, е посоката, в която ние всъщност вървим, въпреки че, разбира се, процесът е обратим.
Що се отнася до сравнителния имунитет на Британия и САЩ. Каквото и да говорят пацифистите и подобни, ние не живеем в тоталитарна среда и все пак това е изключително надежден симптом. Вярвам дълбоко, както обясних и в книгата си „Лъвът и Еднорога“, в англичаните и тяхната способност да централизират икономиката си, без в процеса да унищожават свободата.
Но трябва да помним, че Британия и САЩ никога не са били подложени на изпитания, не са познавали загуба или тежко страдание и има някои лоши симптоми, които балансират добрите. За начало – има общо безразличие към разпадането на демокрацията. Осъзнавате ли например, че никой в Англия под 26 години днес не е гласувал и доколкото можем да видим сред огромната маса от хора на тази възраст, на тях не им пука за това?
На второ място е фактът, че възгледите на интелектуалците са по-тоталитарни, отколкото на обикновените хора. Като цяло английската интелигенция се противопостави на Хитлер, но само на цената на приемането на Сталин. Повечето от тях са съвършено готови за диктаторски методи, тайна полиция, системно фалшифициране на историята и т.н., дотогова, докато смятат, че това е „в наша полза“. Действително фактът, че не сме имали фашистко движение в Англия, означава в по-голяма степен, че младите в по-голямата си част търсят своя фюрер другаде. Не можем да бъдем сигурни, че това няма да се промени, нито можем да бъдем сигурни, че обикновените хора няма да мислят след десет години така, както интелектуалците мислят днес. Надявам се, че това няма да се случи, дори имам вяра, че няма, но ако това е случаят, то цената ще е борба. Ако някой просто обяви, че всичко се прави за общото благо и не посочи зловещите симптоми, то той просто помага за по-бързото идване на тоталитаризма.
Вие също така питате – ако смятам, че светът тенденциозно се накланя към фашизъм, защо подкрепям войната. Това е избор между две злини – предполагам, че във всяка война е така. Познавам достатъчно от британския империализъм, за да не го харесвам, но го подкрепям срещу нацисткия ими японския империализъм като по-малкото зло. По същия начин ще подкрепя СССР срещу Германия, защото мисля, че СССР не може да избегне миналото си и пази достатъчно от оригиналните идеи на революцията, за да има повече надежда, отколкото за нацистка Германия. Мисля, и съм мислил още от началото на войната, някъде от 1936, че нашата кауза е по-добра, но ние трябва да продължаваме да я подобряваме, което включва постоянна критика.
Искрено Ваш, Гео. Оруел
