SHARE

Как така нещата около Брекзит станаха още по-заплетени? Нали след смяната на неуверената Тереза Мей с харизматичния Борис Джонсън всичко щеше да си дойде на мястото?

Отговорът е прост – не е лесно да си Тръмп. А ако опиташ да се правиш на Тръмп, без всъщност да си, може да попаднеш в много странни ситуации. Шумно да представяш лъжи за факт, да повтаряш едни и същи фрази до безумие, да представяш света като проста игра, в която твоята победа е задължително нечия загуба – това работи, ако си Тръмп.

Да вземем Борис Джонсън за пример. Борис цял живот мечтае да е министър-председател. Толкова силна е мечтата му, че той рязко заряза космополитните си виждания и заложи всичко на Брекзит. Стана лице на кампанията, успя да убеди 51,9% от гласоподавателите, че извън ЕС страната ще охолства. Без Борис тази кампания вероятно нямаше да успее.
След това Джонсън трябваше търпеливо да изчака Тереза Мей да се провали в опитите си да прекара сделка с ЕС през парламента. Беше многократно отписван. Но накрая успя да влезе на Даунинг Стрийт номер 10. Една животоосмисляща амбиция беше осъществена.

Влизайки на Даунинг Стрийт, Борис не си даде сметка, че Мей се провали не само защото е слаб лидер, а защото Брекзитът, който беше обещан на най-радикализираната секта евроскептици, е логически невъзможен. Няма как Великобритания да напусне европейския митнически съюз и да остави земната граница между двете Ирландии отворена. А тази граница трябва да стои отворена, за да не се загуби крехкият мир на малкия остров.

Джонсън дойде на власт с обещанието радикално да промени сделката на Мей. Разбира се, каза той, че Европейският съюз ще се съгласи да ни даде хем да скъсаме всякакви договорки с Брюксел, хем да имаме отворена граница с ЕС в Ирландия. Само песимистите, казваше той, не вярват, че веднъж притиснат, ЕС ще се откаже от основния си постулат за четирите свободи и ще склони да даде всичко, което британският премиер поиска. Какъв друг избор имат в Брюксел, освен да клекнат, веднъж видели, че в Лондон са съвсем сериозни? Откъде накъде Европа ще отстоява собствените си правила, щом срещу нея е застанал енергичен и решителен мъж като Джонсън?

Основната тактика на новия премиер беше да покаже на Брюксел, че Великобритания ще напусне съюза на 31 октомври със или без сделка и трети вариант няма. “Песимистите” опитваха да предупредят Джонсън, че напускането без сделка е далеч по-голям проблем за Острова, но той не е енергичен оптимист, за да се съобразява с подобни черногледи мнения.

“Нашите приятели в Брюксел ще се съгласят да предоговорим Брекзит.” Няма къде да ходят. Двата проблема на Джонсън обаче са, че в Брюксел съвсем видимо има къде да ходят – за ЕС Брекзит без сделка е далеч по-малък проблем от това да бъде допусната пробойна в четирите свободи. Другият проблем е, че мнозинството депутати в Уестминстър са против излизане без сделка.

Затова под давлението на гениалния си съветник Доминик Камингс Джонсън реши да прекрати работата на парламента в пет ключови седмици преди Брекзит. Типичен Тръмпов ход, почти идеално премислен, в рамките на закона. Единственият проблем, разбира се, е, че Великобритания е парламентарна демокрация и политици от всички партии се поядосаха и сложиха прът в иначе уникалния план на Джонсън да изнуди Брюксел със заплахи да осъществи икономическо самоубийство.

Така парламентът използва малкото му останало време да прекара закон, задължаващ премиера да поиска отсрочка от Брюксел, в случай че до 19 октомври сделка няма. Това силно разочарова Джонсън и той изгони от Консервативната партия всички 20-ина души, гласували за решението. Този типично Тръмпов подход – да се унищожи умереното крило в собствената партия – се оказа грешка. Първо, защото става дума за уважавани политици със собствена тежест, включително бивши финансови министри и внук на Чърчил. И, второ, защото Великобритания не е Америка и премиерът не е президент.

Виждайки, че нещата не вървят на добре, премиерът пожела предсрочни избори. Една достатъчно истерична кампания може би произвела парламент, готов да шантажира Брюксел с излизане без сделка. Проблемът е обаче, че сегашният парламент, с който правителството воюва, единствен, и то с 2/3 мнозинство, може да назначи избори. А мнозина депутати виждат сегашната политическа парализа като застраховка срещу безумието на Джонсън.

Така Джонсън беше наказан от боговете по най-класическия начин – мечтата му да е премиер се сбъдна. Премиер без власт, без мнозинство, принуден да направи това, което многократно обеща да не прави (да иска отсрочка), неспособен дори да подаде оставка. Затворен в златен капан, създаден от фундаменталната логическа невъзможност на Брекзит.

Единственият, който може да спаси Джонсън тук, е политическият му противник Корбин. Корбин, разбира се, иска избори и иска да ги спечели. Ако той се съгласи на избори преди 19 октомври, това ще даде на Джонсън възможност все пак да прекара Брекзит без сделка на 31-ви. Тази възможност би била чудесно плашило в полза на Корбин по време на предизборната кампания. В последните години лидерът на лейбъристите последователно взема решения, които отслабват опозицията срещу Брекзит, но работят в полза на голямата му цел: да вземе властта и радикално да преформатира британската икономика.

Корбин е евроскептик и за него Брекзит е просто бойно поле. Въпросът е дали собствената му партия ще му се опълчи достатъчно и ще го принуди да вземе решение, съобразено с националния интерес, а не с личната му амбиция да вземе властта и да тури край на тоя омерзителен капитализъм. Според мнозинството икономисти единствената по-голяма опасност за Великобритания от хаотичен Брекзит е марксистко управление на Корбин.

В крайна сметка статуквото е в парализа. Брюксел открито казват, че преговори с тях не се водят въпреки твърденията на Джонсън за напредък. Британската парламентарна демокрация засега издържа на натиска на двете фанатични крила – крайните националисти около Джонсън и марксистите около Корбин. И до момента, до който в двете основни партии се намират достойни политици, готови да жертват собствените си кариери в името на здравия разум, Великобритания няма да потъне в някоя от тези крайности.

Вариантите за Брекзит остават същите – сделката на Мей, някакъв дори по-мек, хомеопатичен вариант, при който страната остава в митническия съюз, хаотичен изход без сделка, оставане в Европейския съюз или преминаване на Северна Ирландия към Републиката. Възможно е в следващите години така и да не разберем какъв ще е крайният изход. Но това, което знаем със сигурност – номерата на Тръмп вървят само ако прилагащият ги е самият Тръмп.

SHARE
Доктор по математика от Станфордския университет.