Изненадващото посещение на македонския президент Георге Иванов в София не премина с привичния ентусиазъм, с който преминават напоследък срещите на високо ниво между македонски и български политици.
Не просто нямаше ентусиазъм, но и се получи лек конфуз, почти скандал – Георге Иванов се появи в София без покана. И въпреки че беше посрещнат топло от президента Радев, а президентшата организира на македонската президентска съпруга тур по софийските забележителности, срещата не демонстрира никакви признаци на успех.
Премиерът Борисов отказа да приеме Иванов с аргумента, че ако би го приел, това би било предателство към Европа. Защо да е предателство приемането на един от най-малко влиятелните европейски президенти? И каква всъщност е мисията на Иванов в София?
Георге Иванов беше избран за първия си мандат през 2009 г. като кандидат на националистическата ВМРО-ДПМНЕ и така и не успя да излезе от сянката на тогавашния премиер Никола Груевски. По време на неговото президентство се паднаха много бурни години – той преживя интензивни и гневни протести, включително и разбиването на офиса си и подпалването на мебелировката от демонстрантите, които не бяха доволни, че амнистира политиците, които бяха разследвани за масови подслушвания и други брутални нарушения на правовия ред. Македонският президент е виден привърженик на антиквизацията – тоест на кампанията, която трябваше да докаже пряката приемственост на македонската държавна традиция с тази на античната македонска цивилизация, предизвиквайки гняв в Атина и присмех в София. Кампания, през чиито руини всъщност трябва да мине пътят към европейското и атлантическото бъдеще на Македония, което прави Иванов носител на отречена от времето гротескна идеология.
Освен това Иванов изглежда е привърженик и на опростени, конспиративно-провинциални теории за същината на политическия процес в Македония и на Балканите. Негово беше твърдението, че „чуждестранните фондации“ са разделили Македония на етническа основа, а не примерно тежкото югославско наследство и гражданската война от 2001 г. Той отказваше да даде мандат за съставяне на правителство на Зоран Заев, тъй като щял да наруши чл. 308 от НК и независимостта на страната, защото ще се изпълнява платформа, „създадена в чужбина“, и отмени срещата си с еврокомисаря Йоханес Хан.
Но каква все пак беше причината за посещението му в България? Не бива голямата цел Македония да стане член на НАТО и ЕС да бъде оправдание за подписване на „вредни договори“, беше посланието, което Иванов желаеше премиерът Борисов да чуе лично с ушите си от него. Договори, които биха нанесли потенциална вреда? Това са пълни глупости и дискредитират не само Иванов, който очевидно не може да си намери място от ревност и яд, че стиропорено-теракотените фантазии на бившето македонско правителство завинаги си отиват, но и Радев. Нима е възможно двама президенти да се срещнат, а темата на разговорите им да не е ясно обяснена?
Иванов е дошъл да се оплаква от вредни договори, а Радев повтаря като папагал за необходимостта да се запази Договорът за добросъседство между двете страни. И ако Борисов е прав, че посещението на Иванов е насочено против интересите на ЕС, то едва ли Радев, който мълчи за истинската цел на срещата, би могъл да бъде заподозрян в проевропейско поведение, и то за пореден път. Радев убеди публиката, че използва всеки случай, както и този с нескопосаната визита на Иванов, за да вбие клин между България и основната част на ЕС.
Затова не просто няма новина, а дори и липсва конхретно послание от срещата, освен че две антиевропейски оплаквачки са се събрали да си споделят мъките.
Срещата с Иванов е просто поредният скандален случай с Радев, за който дори не може да се каже нещо прилично публично.
