Двамата се срещат на строителна площадка в Берлин – символ на амбицията им да преосноват Европа.
Той е най-младият френски президент, който само миналата година е прекършил традиционните партии с обещанието си за амбициозни реформи и европейско бъдеще.
Тя е един от най-дълго управлявалите германски канцлери и с години е водила политика на компромиси и маневри, за да концентрира властта в Германия и Европа.
Двамата се харесват и се нуждаят един от друг. Макрон има амбициозни идеи, с които да преоснове Европа, и смята да е безкомпромисен към онези, „които искат да останат в периферията на историята.“, но в Европа Макрон няма власт.
Френският президент не е член на нито една от европейските партии – той няма премиери съюзници, няма комисари и нито един европейски депутат. За сметка на това има глас, който се чува ярко, и послание на надежда, което достига до гражданите на целия континент.
Меркел от своя страна е изправена пред трудното балансиране – у дома между трета и голяма коалиция с крехко мнозинство и скептичните към реформи нейни съпартици. А в Европа в търсенето на консенсус между различните лидери и надигащия се популизъм и евроскептичност, както и все повечето авторитарни лидери – особено в Източна Европа.
И двамата осъзнават острата нужда от промени в Европа, Меркел търси велико дело, с което да запише последната страница на своята история като канцлер, а Макрон – първата в своята изгряваща кариера на световен лидер. И двамата знаят, че реформите са единственият начин да предотвратят надигащия се популизъм и евроскептицизъм.
Но тук идват и изпитанията пред тях. Те вече трябваше да представят план за реформи в еврозоната, какъвто така и не видя бял свят.
Проблемът е вечният между Берлин и Париж – Германия не иска да поема отговорност за настоящите и бъдещите дългове на средиземноморските страни. Франция от своя страна иска финансовата политика веднъж завинаги да се пренесе на европейско ниво и има подкрепата на Италия, Испания и останалите страни, за които това ще е глътка въздух от финансовите им проблеми.
Сега – планът е двамата отново да представят програмата си реформи до юни – преди ключово заседание на Европейския съвет.
„Някои свеждат всичките ни проблеми до мерзост към Европа и обръщат гръб на отговорностите си, като просто ни казват, че хората вече не искат Европа. Те правят златни обещания, на които понякога вярваме, и после се покриват от отговорност, когато настъпи времето да поведат народа си. Други „мъдро“ подчертават нуждата от това да подходим постепенно, тъй като прибързването е игра в ръцете на популистите. Те искат да ни вкарат в добре познатия ритъм – ритъм на парализа, неосъзнаващ времето, в което живеем.
Не хората изоставиха европейската идея, това е предателството на политиците, което ни застрашава“, каза Макрон в силната си реч пред Европейския парламент ден преди да се срещне с немския канцлер.
Макрон е по-дръзкият, готов да поведе единствено онези, които искат промяна, а Меркел – тази, която, както винаги досега, ще се опитва да намери консенсуса и разиграва лостовете на германската и европейската власт.
Но тя също говори за „дръзка нова Европа“. „Реформите, от които се нуждае Европа, са далеч отвъд проблемите пред икономическия и монетарен съюз“, каза тя. „Проблеми като общата мигрантска политика, обща външна политика и политика на отбрана са все еднакво важни инициативи, част от един и същ проект: силна Европа, обединена от ценностите си.“
Годините на Меркел – оплели я в хиляди възли и властови центрове, които тя модерира, са я заслепили за това, че с трясък може да бъде преобърнат светът и някога нерешимите проблеми може би имат прости отговори, когато не се търси компромис, а вдъхновяват души и умове .
А Макрон го грози съдбата на също толкова красноречивия и амбициозен Барак Обама, който също продаваше своята реформаторска „Надежда“, но изгуби всички съюзници по пътя към нея.
Това е и причината Макрон да търси Меркел – те единствени могат да преобразят Европа. През 2019 г. са европейските избори, за които френският президент се готви да има свое движение на континента и да създаде съюз от премиери и депутати, и включително да вкара в Европейската комисия негови избраници. Дори тогава Германия ще остане ключова за неговите амбициозни проекти.
Както винаги приказките за падението на Меркел са преувеличени, макар медиите вече години да настояват на тях, а тя все да остава в центъра на европейската и световната политика.
Но безспорно Макрон е новият заряд на Европа. Не просто с идеите си – но и най-вече с факта, че той отказва европейския проект да бъде заложник на старите му разногласия и стария начин на намиране на решения, чието олицетворенние е именно Ангела Меркел.
А германският канцлер може единствено да се радва, че в лицето на Франция има съюзник, който да подтикне Европа към реформа.
Идната седмица на двамата им предстои да се срещнат с Доналд Тръмп – където ще обсъждат и недоволството на американския президент от търговските мита.
Първи отива Макрон, на който в сряда ще му бъде оказана рядката чест да отправи послание към двете камари на Конгреса, а в края на седмица отделно Меркел ще се види с Тръмп.
Както във Вашингтон, така и в Брюксел ключовото за успеха на европейския проект е съюзът на двамата да бъде плодотворен.
„Не искам да оставям тази фатална илюзия да взима връх отново. Илюзията на силната власт, национализма и отхвърлянето на свободите. Отричам тази идея, която осъжда демокрацията като слабост, която набира сили дори в Европа. Изправени пред авторитаризма, обградил ни от всички страни, отговорът не е авторитарна демокрация, а авторитет на демокрацията“, казва Макрон.
