Първите дни и седмици след европейския референдум във Великобритания на 23 юни изкушават да отговорим на този въпрос утвърдително, след като бяха направени масови признания за лъжи и манипулации по време на кампанията и след като започнаха реакции на съжаление и бяха подети инициативи за прегласуване. Лидерите на останалите 27 страни-членки (всички от традиционния политически спектър) не пропуснаха да използват първоначалния силен икономически и финансов удар на резултатите от референдума върху Великобритания, за да покажат докъде води евроскептицизмът. Някои дори в лагера на умерените евроскептици като холандския премиер Марк Руте изпратиха ясно послание „Вижте какво става, когато …”. На този етап икономическите данни показват, че ударът е по-силен за Обединеното кралство, отколкото за Европейския съюз. Политически лошите последици също са повече за Кралството, заради сложния баланс, който новото правителство в Лондон трябва да направи, за да запази британския съюз цял.
Това обаче е само на повърхността. Ако погледнем по-дълбоко, ще видим, че отговорът на горния въпрос не е еднозначен. Както признаха тази седмица МВФ, ЕК и ЕЦБ, все още е невъзможно да се направят достоверни икономически прогнози, тъй като твърде много са неизвестните. Не се знае кога Великобритания (а всъщност и дали) ще активира член 50 от Договора за ЕС (ДЕС), което ще постави началото на преговорите. Няма яснота и каква сделка ще бъде сключена с Обединеното кралство, нито колко дълго ще траят преговорите. Трите институции работят с три сценария – от най-лошия до най-благодатния, но заявяват твърдо, че прогнозите им са съвсем ориентировъчни. Засега пазарите реагират добре, което шефът на ЕЦБ Марио Драги и икономическият екип на ЕК тълкуват като доказателство, че направеното през последните 6-7 години след кризата в еврозоната е осигурило меко кацане след Бризхода. Има достатъчно аргументи в подкрепа на тази теза, но все още банковият проблем в Италия не е разгърнал изцяло потенциала си.
Чисто политически също е рано да се каже какъв ще е ефектът от Бризхода, защото първите реакции в ЕС не бяха експлозия от проевропеизъм, а по-скоро беше демонстриран еврореализъм. Страните-членки са наясно, че остават заедно на този континент и са толкова обвързани помежду си, че раздялата би имала съкрушителни последици. Все пак Великобритания е най-слабо интегрираната страна-членка. Останалите са или обвързани в еврозоната, където интеграцията е най-силна, или ги свързва Шенген, чието бъдеще остава неясно, докато не се намери дълготрайно решение на миграционната криза, или пък ги свързват геополитически страхове. Така че залогът за 27-е да останат заедно си остава много висок. Това обаче съвсем не означава проевропеизъм в може би вече остарелия му смисъл – повече интеграция и път към Европейски съединени щати, както беше начертан от бащите на Съюза.
Бризходът показа, че ЕС не е добре дошъл в някои области и не малко страни-членки демонстрираха подкрепа за британските предложения за по-хлабав и гъвкав Съюз. Дори и най-инатливите европейски политици започнаха да узряват за идеята ЕС да се отдръпне от някои сфери, които досега служеха за хранителна среда на евроскептиците. Проучване от април тази година на Евробарометър за Европейския парламент с единствен въпрос „Искате ли ЕС да се меси по-малко от сега или повече от сега в следните сфери?”, показва много ясно какви са нагласите отпреди Бризхода. Шампионът по повече Европа е борбата с тероризма. Подкрепата за повече намеса на ЕС за справянето с този проблем е над 75% във всички страни-членки, включително и Великобритания. По-малко намеса се очаква от ЕС в здравеопазването, миграцията, половото равенство, демокрацията, границите и външната политика. Повече Европа се иска за справяне с безработицата, която остана едно от най-упоритите наследства на дълговата криза. Колко точно са се променили нагласите след Бризхода не е ясно, тъй като все още няма мащабно проучване на нагласите в ЕС след 23 юни. Може да се допусне сравнително безопасно обаче, че данните на Евробарометър от април тази година едва ли ще се променят значително по същите причини, по които са трудни и икономическите прогнози – това, което се вижда в момента не е това, което ще бъде, когато и ако Великоритания напусне.
Пътят напред ще се обсъжда подробно на специалната среща на върха в Братислава на 16 септември. Това, което може отсега да се прогнозира сравнително точно е, че интеграцията в еврозоната ще продължи, но вероятно с по-бавни темпове, ако политическата и икономическата ситуация останат непроменени. Ако обаче настъпят нови икономически сътресения, заради италианския банков проблем или друг фактор, е възможно да се заличи победата на проевропейските сили и да се върне отново вярата в способностите на евроскептицизма да предлага локални решения на глобални проблеми. Причината да не можем да очакваме силен бум на проевропеизма е във все по-нарастващото недоверие между страните-членки, породено от провала на редица правителства да изпълнят на национално ниво договореното на европейско. Това е най-ерозиращият фактор за проевропеизма. Той е по-мощен дори от евроскептичните сили, една част от които са най-обикновени популисти, но другите имат сериозни аргументи за дърпането на ръчната спирачка на интеграцията.
