SHARE

Европейската комисия публикувания новия доклад за съдебната система (известен като Механизъм за сътрудничество и проверка, и по-долу съкращаван като МСП).

В него, каквито бяха индикациите и на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, ще бъде отбелязан положителен напредък. Тази му позиция посрещна критиките, че Брюксел, изправен пред далеч по-големи предизвикателства, иска това бреме да им бъде свалено от плещите и най-вече на това се дължат положителните слова.

Все пак в настоящия доклад Европейската комисия не си е спестила критики към най-скандалните промени, които извърши новото правителство в Закона за съдебната власт – от възможността главният прокурор да отстранява съдии до ограничаването на финансирането на магистратски организации – за всички тях комисията казва, че са били приети:

  • Без обществен дебат или консултация със заинтересованите страни.
  • Проектоизмененията породиха множество критики, тъй като мнозина от магистратските среди и от гражданското общество видяха в тях непосредствено посегателство върху независимостта на съдебната власт.
  • Макар че най-широкообхватните изменения бяха оттеглени преди окончателното гласуване, някои от приетите изменения бяха критикувани за това, че биха могли да доведат до накърняване на независимостта на съдиите, а според някои наблюдатели съществува възможност те да са противоконституционни.
  • Отново бяха критикувани от наблюдатели, че представляват стъпки назад по ключови елементи от реформите от 2016 г.

Следва отчитането на критики и към новоизбрания Висш съдебен съвет: 

„Съмненията, които обаче продължават да съществуват във връзка с възможно неправомерно влияние от страна на ВСС върху съдии, биха накърнили представата за независим процес на вземане на решения в тази ключова институция.“

Комисията ясно подчертава, че „България следва да гарантира необратимостта и надеждността на процеса на съдебна реформа, като създаде среда на взаимно доверие и сътрудничество между институциите, която е от решаващо значение за успешното осъществяване на реформите“.

За да приключи наблюдението на България, страната ни трябва да изпълни 17 препоръки в 6 области „по необратим начин“. За момента комисията не желае да се ангажира с дата кога наблюдението може да спре, но очаква, че страната ни при нейно желание може бързо да постигне това.

Представяме ви точните думи на комисията за това каква е оценката ѝ по всяка една от препоръките в настоящия доклад и накрая е заключението ѝ за напредъка на страната.

I. НЕЗАВИСИМОСТ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Препоръка 1: да се гарантира прозрачен избор на членовете на бъдещия ВСС, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се проведе публично изслушване в Народното събрание и да се даде възможност на представителите на гражданското общество да коментират кандидатите.

Препоръка 2: да се установи практика назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите, като това следва да важи и за предстоящото назначаване на нов председател на Върховния административен съд.

Препоръка 3: да се подобрят практическото функциониране на ИВСС и последващите действия на Висшия съдебен съвет в отговор на констатациите на инспектората, особено по отношение на въпроси, свързани с почтеността на магистратите; да се обмисли възможността за отправяне на искане за външна помощ, например от СПСР и/или Съвета на Европа.

Оценка на доклада в края на 2017 г.: Заключението въз основа на анализа на изпълнението на препоръки 1, 2 и 3 е, че като цяло България е постигнала допълнителен значителен напредък по първия показател. Въпреки това някои елементи от препоръки 2 и 3 все още не са изпълнени и ще изискват допълнителни последващи действия през идните месеци.

II. НОРМАТИВНА УРЕДБА

Препоръка 4: да се приемат изменения на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за подобряване на нормативната уредба на наказателното преследване на корупцията по високите етажи на властта и тежката организирана престъпност.

Оценка на доклада в края на 2017 г.: Като цяло България е предприела конкретни стъпки за изпълнение на препоръка 4 с цел постигане на целите на втория показател. Вече са приети редица изменения на Наказателно-процесуалния кодекс, а допълнителни законодателни предложения във връзка с третия и четвъртия показател са в процес на изготвяне, включително за изменения в Наказателния кодекс. В допълнение към обществения дебат и консултациите със съответните заинтересовани страни в съдебната система и гражданското общество успешното осъществяване на тези реформи ще изисква внимателни подготвителни и последващи действия.

III. ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

Препоръка 5: да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа и се определят оставащите стъпки, които трябва да бъдат предприети. Да се създаде механизъм за непрекъснато публично отчитане на напредъка през оставащата част от периода за изпълнение на стратегията.

Препоръка 6: да се намери решение на положението с натовареността в най-заетите съдилища въз основа новите стандарти за натовареност и да се постигне съгласие по пътна карта за реформа на съдебната карта едновременно с развитието на електронното правосъдие.

Препоръка 7: да се изготви пътна карта за изпълнение на препоръките на доклада на СПСР във връзка с реформата на прокуратурата и взаимодействието ѝ с другите институции, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

Препоръка 8: да се изготви пътна карта за изпълнението на препоръките, съдържащи се в изследването върху решенията на ЕСПЧ, включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

Оценка на доклада в края на 2017 г.: Като цяло България предприе по-нататъшни стъпки за изпълнение на четирите препоръки по третия показател. Все още обаче предстои тези инициативи да бъдат приключени и трябва да бъдат трансформирани в ясен план за действия, които да бъдат предприети в ключови области.

IV. КОРУПЦИЯ ПО ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ

Препоръка 9: да се приеме нова нормативна уредба относно борбата с корупцията в съответствие с целите, изложени в стратегията за борба с корупцията, и да се осигури прилагането на тази уредба. Да се създаде ефективен орган за борба с корупцията.

Препоръка 10: да се приеме и осъществи реформа на Закона за администрацията с цел укрепване на вътрешните инспекторати в държавната администрация.

Препоръка 11: на основата на анализа на приключили дела да се изготви пътна карта за взаимодействие между всички съответни институции за отстраняване на слабостите при разследването и наказателното преследване на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост.

Препоръка 12: да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.

Оценка на доклада в края на 2017 г.: Като цяло България предприе по-нататъшни стъпки за изпълнение на четирите препоръки по четвъртия показател, съдържащи се в доклада от януари. Въпреки това редица ключови инициативи все още не са приети и изпълнени. Други са в начален етап на изпълнение и все още предстои ясното определяне на конкретни действия.

V. КОРУПЦИЯТА В ПО-ОБЩ ПЛАН, включително на местно равнище и по границите

Препоръка 13: да се осъществява външен контрол върху предварителните проверки на процедурите за обществени поръчки и върху свързаните с тях последващи действия, включително върху последващите проверки, както и във връзка с разкритите случаи на конфликт на интереси или корупция и коригиращите мерки за отстраняване на установените пропуски.

Препоръка 14: да бъдат въведени основани на риска мерки за противодействие на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови сектори в рамките на държавната администрация, като се черпи вдъхновение от постиженията в Министерството на вътрешните работи. Следва да бъдат продължени усилията в Министерството на вътрешните работи.

Препоръка 15: да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по изпълнението националната стратегия за борба с корупцията за оставащата част от периода на изпълнение на стратегията.

Оценка на доклада в края на 2017 г.: Като цяло България е предприела стъпки за изпълнение на трите препоръки по петия показател, съдържащи се в доклада от януари. Въз основа на предприетите стъпки следва да бъдат предприети необходими действия през 2018 г.

VI. ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ

Препоръка 16: да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за организираната престъпност на високо равнище, за които вече има информация в общественото пространство. При зачитане на презумпцията за невиновност главният прокурор следва да докладва за разследванията и за повдигнатите обвинения. Върховният касационен съд и Министерството на правосъдието следва да докладват за постановените осъдителни присъди, както и за изпълнението на наказанията.

Препоръка 17: да се приемат необходимите изменения на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и да се гарантира, че Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество ще продължи да работи независимо и ефективно.

Оценка на доклада в края на 2017 г.: Като цяло България е предприела стъпки за изпълнение на препоръки 16 и 17 по шестия показател. При все това българските власти следва да гарантират, че скорошните решения, свързани с организационни и правни промени, се изпълняват по начин, който консолидира постигнатия напредък.

Заключителна оценка:

В настоящия доклад се отбелязва, че е постигнат значителен напредък по препоръките, формулирани в доклада от януари 2017 г. По-специално по препоръка 1, във връзка с която отсега нататък новият състав на ВСС ще има задължението да демонстрира резултати, и по препоръки 16 и 17, във връзка с които трябва да се запази положителната тенденция.

Значителен напредък бе постигнат също така по препоръка 4, макар че са необходими още усилия.

Въпреки че комисията все още не може да заключи, че някой от показателите е изпълнен в задоволителна степен на настоящия етап, тя остава на мнение, че с непрекъснато политическо лидерство и решимост за постигане на напредък в реформата България би трябвало да може да изпълни оставащите препоръки по МСП в близко бъдеще.

Комисията приканва България да предприеме необходимите действия и да изпълни всички препоръки, а към края на 2018 г. ще оцени отново постигнатия напредък.

Снимка: EPA/MATHIEU CUGNOT
SHARE