SHARE

Върховенството на правото в България е сериозно застрашено.  И страната ни е една от петте държави – членки на Съвета на Eвропа, с най-сериозни проблеми в правото – другите четири държави са Полша, Молдова, Румъния и Турция.

Това констатира докладът на немския парламентарист Бернд Фабрициус „Нови заплахи за върховенството на закона в държавите – членки на Съвета на Европа: избрани примери“, който ще бъде представен на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) в Страсбург.

В България Висшият съдебен съвет е политизиран, без желание за реформи, а съдебната власт се ограничава чрез политически натиск върху съдилищата и съдебния съвет. Прокуратурата и в частност главният прокурор са недосегаеми, парламентът предприема законодателни репресии върху организациите на магистратите, без да е способен да постигне съгласие или да структурира адекватен антикорупционен орган. Това се явява и една от препоръките на доклада на немския парламентарист Бернд Фабрициус.

„Главният прокурор, който упражнява влияния над цялата прокуратура, не е част от системата за проверки и баланси, въпреки че сега е задължен годишно да докладва на Народното събрание и ВСС своята дейност“, се посочва в доклада.

„Трябва да се спомене, че в множество случаи срещу България Европейският съд по човешките права откри, че дължината на делото пред българския съд е изключително голяма.“

„Според настоящия доклад има нужда от създаване на по-добър вътрешен контрол над управлението на делата, за да се подсигури отчетност за взетите решения, както и повече механизми за отчетност на главния прокурор като цяло пред обществото, например чрез създаването на парламентарна комисия и система на външни инспекции.“

„Неефективното наказателно преследване по дела с обществен интерес е определено като системен проблем от Европейския съд по правата на човека.“

Вчера в България протече противоречивото изслушване на членовете за Висшия съдебен съвет от парламентарната квота. Успоредно задкулисието във Върховния административен съд продължава. Към това се прибавя и репресивнота законодателство по отношение на съдебната власт, което настоящото 44-то Народно събрание демонстрира от началото на мандата си.

„Борбата с корупцията е проблем от дълго време в България. Страната още се смята, че има най-високите нива на корупция сред държавите – членки на ЕС, и е на 75-о място от 176 страни по света.“

В доклада e посочено също, че през юли 2017 г. парламентът разработи промени в Закона за съдебната власт, с които да бъдат наложени ограничения върху дейността на съсловните организации на съдии и прокурори – финансиране само от вътрешни източници и забрана за участие в научни и академични дейности, финансирани от чуждестранни лица и организации. Тези предложения в крайна сметка бяха оттеглени поради реакцията на гражданското общество, но в окончателно гласувания закон остана  автоматичното отстраняване от длъжност от ВСС на всеки магистрат, обвинен в престъпление, без възможност за съдебен контрол върху това отстраняване. Това означава, че всеки прокурор може да отстранява съдии от всеки процес независимо от обстоятелствата.

„Сигурността на мандата и несменяемостта са ключови елементи на независимостта на съдиите“, като съдиите трябва да имат гарантиран мандат до пенсия, установен със закон, който може да се прекрати единствено в случаи на сериозни, установени нарушения, регламентирани със закон.

Препоръките към България са продължаване на реформата във Висшия съдебен съвет (която, ако продължи в този дух, ще се превърне в препоръката към полските власти, на които се казва изрично да се въздържат от намеса в независимостта на правовата държава) в синхрон с препоръките на Съвета на Европа, както и да бъдат положени реални усилия за борбата с корупцията по високите етажи на властта и създаването на антикорупционна агенция. Последната е в процес на разработка в момента, като има предложения и от левицата, и от ГЕРБ. За съжаление и двете са силно критикувани от адвокатурата и съдийските съсловия като дълбоко объркани концепции, които обещават консолидиране на корупцията, а не реални действия срещу нея. 

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.