В почивни дни, преди празници, в неактивния сезон… Злощастните „случайности“ в България много внимателно гледат в календара, преди да се осъществят.
Избират съмнително лице за шеф на ДАНС преди лятната ваканция. Някой го предложи, ама кой? Правителството пада, ако не го изберат. Самичко.
Багери разрушават безценна културна ценност в центъра на столицата на културата, в почивен ден. Оппа грешка, гледали сме грешната бележка!
Подпалват се празни складове от красивите. Самички. Три наведнъж. След малко пламва четвърти. Извършител? Забравен фас от клошар. Грозните складове на лоши терени никога не горят.
Вярвате ли на тия версии? Аз не вярвам. Вие също не вярвате.
Въпреки членството си в ЕС и в НАТО България е заложник на деспотична, алчна, недемократична власт.
Чия е тя? Не гледайте конституцията, тази власт не е от нея.
Тази власт не е на активните хора.
Къде ще откриете активни хора в България? Другаде. По най-дивите места – по най-високите планини, на най-далечните и недостъпни плажове, в най-глухите села, където няма „услуги“ според Ангелкова, където няма дори GSM обхват. Или пък в малки затворени комплекси, далеч от плажа, в кръгова отбрана като в крепост. Като руски крепостни селяни, духнали от враждебната власт.
Поради липса на местен Сибир тук се бяга на три места – високо в планините, по плажовете, далеч от „услугите“, и в съседните страни, най-вече в Гърция.
А има ли някой, който не е избягал? Който чувства властта като своя? Който се чувства в свои води?
Има. Давам примери.
Плаж от българското Черноморие, набоден с чадъри. Мястото е тарикатско планирано и не в полза на плажуващите – ако си със собствен чадър, попадаш в огнените пясъци зад концесията, точно пред тръните и купчините с боклуци. Това са процентите пясък за свободно плажуване. Ако седнеш под платен чадър, в рамките на 5 минути ще ти вземат парите, с които можеш да си купиш веднага цял чадър. Експресно обслужване.
На подобен плаж възрастен човек получава удар. Умира, след като няколко часа очаква линейка. Българските плажове са пълни с „услуги“, но не по опазването на гражданите.
Концесионерът чувства държавата като своя. Пенсионерът няма избор, ще мре.
На друго място на брега на морето постепенно се издига дворец. Висока кула, далеч над строителните разрешения, с хангари, с пристан и с нещо, което прилича на хеликоптерна площадка.
Години не стигат на контролните органи да минат 20 километра по гладкия асфалт от Бургас и да му проверят документите. Спазена ли е височината? Какви са тия бариери? Какви са тия хангари? Инспекторите са заети да пишат актове на караваните зад дюните, до които се стига по изровени черни пътища и където няма ток, вода, хангари и хеликоптерни площадки.
Междувременно мутри гонят всеки, дръзнал да плажува до двореца. А конституцията? „Частен плаж“, обясняват мутрите, твърдящи, че са от „службите“, а всъщност искат да кажат „частна държава“. Тук конституцията не важи.
Трети пример. Банка финансира медии, финансира попфолк политически проекти и демонстрира приятелски чувства към всяка власт. Дотолкова приятелски, че един след друг излизат факти, говорещи за наличие на твърде много организирани действия отвъд закона.
Активни граждани алармират за нередности. Главният прокурор проверява подаващите сигнала и не открива нарушения. И това е по истински случай. Банката фалира и завлича всички с четири и половина милиарда. Пълна изненада за прокуратурата, КФН и БНБ. Междувременно проверяваните граждани са събирали служебни бележки за доходи и са писали обяснения какво печелят и как харчат.
Прозрачно е какво искам да кажа, нали?
Тази държава е наша само по документи. Само по документи тя е част от цивилизования свят. Само по документи над нашите официални институции се вее синьото знаме със златните звезди. Само по документи тя служи на обществения интерес. В момента тя и институциите ѝ служат на полуанонимни лица, които са я присвоили, а техният интерес се пази от един страхлив използвач, който държи и да му благодарим всекидневно за „услугата“.
Това стана, защото ние се скрихме от нея, когато тя беше превземана. Тогава ние бяхме другаде.
Не трябва да е така. Други хора трябва да треперят от проверки на документите им, други хора трябва да се чудят къде да си дянат платените чадъри (а дали да не изчистят боклуците и дали не са им твърде високи цените?), министърът трябва да умира от страх, когато линейката не стигне бързо до мястото на инцидента, други трябва да се безпокоят от проверките на прокурорите, а не тези, които подават сигналите.
Ние трябва да сме тук и сега.
