SHARE

Мафията НИКОГА не прощава.

Дори когато шефът й иска прошка. Даже най-вече тогава. Италианците казват: „Господ прощава, сицилианската мафия не.“

Щом Сивият кардинал заговори за прошка, значи предстои война.

Макар че, като се замисля, ние и сега живеем в състояние на война. Последният мандат на мафията (тази, която ни управлява в момента) не е нищо повече от откровена война срещу гражданите.

И днес шефът на мафията помоли гражданите (си) за прошка. Помоли да му помогнат да продължи да ги лъже, краде и маргинализира.

Лошото е, че въпросните граждани ще му повярвят. Защото истината е, че не са граждани, а поданици. Мафията не обича гражданите. Там, където има гражданско общество, мафията вирее трудно. А в България гражданите са застрашен вид. Поданиците, от друга страна, особено послушните поданици, получават шанс за парче от баницата (капо ди тути капи му казва „разпределяне на порции“) – я някоя къща за гости с европари, я недекларирана тераса, я апартамент с вграден псалм и личен асансьор.

Успокоително е само, че мафията, подобно на революцията, изяжда децата си. Така че няма да има прошка нито за Доган, нито за Пеевски, нито за Борисов, нито за Цацаров, нито за останалите от шайката на руската Коза ностра в България.
Дните им са преброени. Те също са поданици. Просто покрай неистовия грабеж на другите поданици са го забравили.
В този смисъл днешното обръщение на Доган е от умрял писмо.

SHARE
Казвам се Розалина Темелкова, a.k.a. Rozix. Rozix, Catherine Deneuve, Rozix, Roxette, Rozix, Kurt Vonnegut, Rozix, Cinema, Rozix, Words. Това съм аз накратко. Останалото, ако искате, може да прочетете. Ако ли не: Better to write for yourself and have no public than to write for the public and have no self. Cyril Connolly