„Терминал 3″ вече писа за това как на 9 ноември 2016 година, веднага след първия тур на президентските избори, правителството изненадващо форсира важни обществени поръчки с голяма прогнозна стойност. По-конкретно беше рестартирана за пореден път поръчката за въвеждане на национална ТОЛ-система и електронна винетка. Скандалното беше в срока за подаване на оферта за осъществяване на такъв сложен проект от стратегическо национално значение за транспортната и пътната инфраструктура, икономиката и финансите с прогнозна стойност от 200 млн. лева без ДДС, определен от поръчителя в лицето на АПИ на една седмица. След като публикувахме тази информация, мистериозно си подаде оставката тогавашният председател на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) г-н Лазар Лазаров. Изтъкна, че го прави “по лични причини”.
Последва и друго развитие – процедурата бе удължена с цели 7 (седем) дни. Това от своя страна бе обжалвано от 3 (три) фирми поради очевидната дискриминация на потенциалните участници – международни играчи. Обжалвалите компании се оказаха водещите в света в този бранш фирми от Германия, Унгария и Чехия, които реално са участвали и участват в много европейски проекти.
Очаквано последва спиране на процедурата от страна на КЗК по искане на жалбоподателите. Действието се развива в рамките на само 5 дни.
До вчера (29 декември), когато АПИ, изненадващо рестартира процеса. И ако при предишния си опит възложителят беше предвидил скандалните 8 дни за подаване на оферти за стратегически проект от над 200 милиона лева, то този път той дава цели 3 (три) работни дни! Новият краен срок за подаване на документите бе определен на 5 януари 2016 г. Логиката на АПИ е желязна – между 30 декември 2016 и 5 януари 2017 г. участниците имат достатъчно време да подготвят оферти, вместо да си губят времето да посрещат новата година. Точно така се действа в случаите, когато организираш “прозрачна процедура” в стратегически за България проект, в който следва да осигуриш равнопоставеност, свободна и лоялна конкуренция. Така се привличат най-добрите и най-големите.
Наглостта на възложителя и шефовете му в МРРБ е забележителна, след като за всички е кристално ясно, че процедурата се следи отблизо от една дузина посолства на ЕС в София, както и от Европейската комисия.
Виждаме и завидна приемственост, щом става дума за интересите на въпросното момче между бивше и настоящо ръководство на АПИ.
Свидетели сме и на поредната поза от страна на премиера в оставка Борисов, който на предпоследното заседание на кабинета преди Коледа се обърна към министрите си с думите: „Едно нещо препоръчвам, ако искате – забранявам ви – спирате всякакви обществени поръчки”, докато в същото време очевидно се форсират определени поръчки по определени теми, подредени за определени хора.
Както вече разкрихме, в бранша на информационните технологии директно свързват въпросната поръчка с фирмите “Контракс” и “Телелинк”, а пък тях – с една турска етническа партия балансьор и с един корпулентен депутат от нея. Източниците на „Терминал 3“ сочат, че този настоящ депутат и бивш следовател е подготвил 3 (три!) консорциума за участие в тази поръчка. В единия от тези консорциуми КОЙ дори си партнира с един много известен “бизнесмен с прякор”, свързан с хазартния бизнес. Единият консорциум е с участието на „Водстрой ’98“ (неотдавна придобита от „Хидрострой“), другият е с участието на „Телелинк“ и „Контракс“, а третият – с „Българската телекомуникационна компания“ („Виваком“).
Дали пък Борисов не прави просто щедър коледно-новогодишен подарък на КОЙ?
За всеки, дори бегло запознат с темата “обществени поръчки”, е ясен стремежът на АПИ, както и на МРРБ, част от което е агенцията, датите за подаване и за отваряне на офертите да бъде в тяхната администрация, а не на служебното правителство, което ще бъде назначено от новия президент. Ключов е моментът на назначаване на комисията по оценка и разглеждане на офертата. По-късно в процедурата членовете на тази комисия могат да бъдат сменяни само при наличие на т.нар. “обективни обстоятелства”.
Корупцията в България си има съвсем конкретни имена и проявления, стига да отворим поне едното си око, за да я видим.
