Всеки, който с лека ръка подкрепя въвеждането на мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура, нека да погледне резултатите от френските избори.
С 32% от гласовете, равномерено разпределени в цялата страна, и ефекта на вълната от победата La République en Мarche се очаква да вземе между 72 и 79% от местата в Националното събрание на Франция.
Въпреки че симпатизирам на Еманюел Макрон и добре разбирам, че постигането на толкова голямо мнозинство ще улесни значително изключително трудната мисия, пред която е изправен – да реформира може би най-разгърната и издържана в силна етатистка логика западна държава, в която класическият европейски социален модел е здраво вкоренен в ДНК-то на преобладаващата част от хората, без да може обективно да се запази такъв, какъвто е бил досега, все пак стоят някои въпроси.
Най-малко за демократичната легитимност на подобна избирателна система, за изкривяването на реалните политически нагласи в обществото, за свръховластяването на един политически субект, който няма съпоставим дял подкрепа сред гражданите.
И ако в стари и солидни демокрации като Франция тази система е изпитана и използвана години наред, а в обществото същевременно са утвърдени здрави демократични рефлекси и традиции, до какво точно би довел подобен изборен експеримент в България?
Страна с все по-тежка профанизация на обществената среда, с липсващи демократични традиции, с разядена от корупция и задушавана от некомпетентност система на държавната власт, във всички нейни разклонения. С по същество вече прегазена свобода на информацията и плурализъм в медиите.
Дали някой от всички, които така бодро подскачат за въвеждане на мажоритарна система изобщо си е задавал подобни въпроси?
P.S. Впрочем точно резултатите от тези избори във Франция показват, че при определено стечение на политическата конюнктура личностите при мажоритарната система нямат особено значение. Със сигурност не по-голямо, отколкото при пропорционалната. И в крайна сметка всеки може да бъде избран, защото е от подходящата страна на вълната.
*Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора с негово разрешение. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
