Вчера се върнахме от Белград. Пътуването „по работа“ за „Спаси София“ , за да се срещнем с организации, борещи се за по-добра градска среда като нас, винаги е било изживяване със смесени чувства.
От една страна, в рамките на срещите с неправителствените организации и ние, и те споделяме едни и същи проблеми – липса на желание на общините ни да работят, искрена ненавист към другомислието, системни грешки, инат да се възприемат новите, модерни похвати за градоустройство, корупция, връзкаджийство и т.н., от друга – гледам им градовете и ми става тъжно.
Те се борят Белград, Варшава, Прага и т.н. да е най-доброто, което може да съществува където и да е. Те знаят, че градовете им не са на „световно ниво“, а аз ги гледам и ми е тъжно, че тяхното ниво е далече от това, което ме чака вкъщи. Да, системните ни проблеми са (почти) идентични. Но тук имаме един по-сериозен проблем – за върха на върхушката на „управляващите“ са се вкопчили хора, които нямат дори амбицията да оставят нещо след себе си. Не си мислете, че в Белград няма корупция. Напротив, има. Но въпреки нея има и администрация, която се е научила как да краде, но и улиците да са равни и с тротоари, да си взима комисионата, но и да има лампи, подземни паркинги, подредени фасади, адекватен градски транспорт и привличаща туристи централна част.
Като минахме границата, първият човек, на когото звъннах, беше майка ми. Като ме пита „Какви са ти впечатленията?“ с изненада установих, че отговорих: „И след 40 години няма да ги стигнем, ако не се промени манталитетът веднага!“. И след 40 години няма да стигнем Белград? Град, който НАТО срина, Европа изолира със санкции, който няма брюкселски милиарди и си няма“ Граждани за европейско развитие на Белград“…
Не знам дали тази констатация ви плаши, но мен ме ужасява. Напоследък ни хипнотизират с мантрата за #Стабилност – как е важно да я имаме, колко е важно да я пазим на всяка цена. Истината е, че с такъв подход стабилността, която имаме“ е тази на потънал на дъното удавник.
Автор: Гергин Борисов
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието е на редакцията на Терминал 3″
