SHARE

Страхотен слънчев ден в центъра на София. (Не „жега“, все пак не живеем в средата на 90-те!) На мястото на архитектурното недоразумение пред НДК, наричано с различни неприятни имена от поколения софиянци и гости на града и демонтирано преди по-малко от година, е разположен комплекс от шатри, приютили поредното издание на Пролетния базар на книгата.

Изложението по принцип не е силно, колкото Коледния панаир, културната програма е прилично постна, но тази година организацията бе допълнително затруднена от мерките за сигурност в традиционния домакин Националния дворец на културата край европредседателството. До последно не се знаеше ще бъде ли там Пролетният базар, ще трябва ли да се мести на друго място. Буквално преди 2-3 седмици бе решено, че ще бъде в парка пред НДК и организацията трябваше да започне от нулата.

За щастие, всички ние, читателите, можем да дишаме спокойно – книжният панаир се получава и този път. И тук зад позитивната новина се крие лошата: че просто се получава. Че всички замесени институции (организаторите от асоциацията на издателите „Българска книга“, Министерство на културата, НДК) чакаха до последния момент, за да вземат важните решения. Решения, които за световните книжни изложения се взимат години по-рано и рядко се променят. Решения, които можеха да бъдат взети още миналата година, когато НДК тънеше в прах и ремонти…

Няма нужда да изброявам неудобствата за издателите изложители от тази ситуация – няма време за подготовка на щандове, има само няколко дни комуникация с лоялните читатели, а някои губят и преференциалните си позиции (което за читателите е супер, между другото).

Не ме разбирайте грешно – изкарах си два чудесни дни на Пролетния базар на книгата в прекрасно слънчево време, виждайки се с десетки познати от книжния бранш от няколко поколения. Но един въпрос не спира да ме гложди:

Какво пречеше и този път да имаме нормално планиране, за да не съшиваме всичко с бели конци?