И тази седмица продължават дипломатическите скандали на Балканите. Анкара и Москва започват подготовката за строежа на “Турски поток”, а Сърбия и Хърватия са въвлечени в нов дипломатически скандал. Междувременно доверието към гръцкия премиер се е сринало главоломно.
Хърватия
Отношенията между Сърбия и Хърватия се влошават с всяка изминала седмица. Между двете държави се зародиха неизброим брой дипломатически скандали, все свързани с югославското им минало – между скандалите са откритият в Хърватия паметник на Миро Баришич, който в Сърбия се възприема за терорист, и отказът на Сърбия да отмени закона, който ѝ дава юрисдикция над всички югославски републики за разследване на военнопрестъпления и др.
В края на миналата седмица отношенията се влошиха допълнително заради аферата „Балкански шпионин”. В петък сръбските власти арестуваха 57-годишния Чедо Чолович, който е с двойно сръбско и хърватско гражданство. Според прокуратура той е бил хърватски шпионин.
Хърватският президент Колинда Грабар-Китарович отрече задържаният да е техен шпионин, а хърватските медии смятат, че цялата история е измислица.
Този вторник обаче Чолович призна обвиненията и беше осъден на три години затвор за събиране на военна информация за чужда държава.
Скандалите идват седмица преди извънредните парламентарни избори в Хърватия, които ще се проведат на 11 септември. Последните социологически проучвания сочат, че нито лявата „Народна коалиция”, нито дясната HDZ ще получат мнозинство, но повече гласове ще вземе “Народната коалиция”. “Това означава отново дълги преговори за съставяне на правителство и възможност от трето гласуване, както в Испания”, пише Аделина Марини за EU Inside.
Гърция
Правителството на Алексис Ципрас е изправено пред криза на доверието. Според последните проучвания 90% от гърците са изгубили доверие в премиера си. Крайнолявата партия “Сириза”, която Ципрас оглавява, е регистрирала подкрепа от 17,5%, с 10 пункта зад основната дясна партия “Нова демокрация” – 27,5%.
Същевременно гръцкият премиер отказа да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел по повод дипломатическите ѝ совалки преди срещата в Братислава на 16 септември. Причината е, че той трябва да присъства на Международния панаир в Солун, посочват от “Екатимерини”. Въпреки това Ципрас ще се срещне с френския президент Оланд и испанския премиер Ренци на среща на лидерите от средиземнорските държави от ЕС.
Още миналата седмица се появиха коментари на международни анализатори, че на бъдещата среща в Братислава ще се образуват два блока – ляв, който ще бъде поведен от Оланд и Ренци, и десен блок, оглавен от Меркел. Предвид многопластовите проблеми, пред които е изправен ЕС, е много по-вероятно разделението да бъде на евроскептични държави и такива, които подкрепят европейската интеграция.
Междувременно българските и гръцките служби ще започнат да си сътрудничат за охраняването на границите си с Турция. За това са се споразумели вътрешните министри на двете държави в опит да предотвратят нарастването на мигрантския поток към тях.
Тази седмица в южната ни съседка имаше и големи наводнения в Пелопонес, както и в Северна и в Западна Гърция. Засегнати са и редица населени места в района на Солун. До този момент медиите съобщават, че заради наводненията са загинали четирима души.
Турция
На 7 септември “Газпром” е получил първоначалните разрешителни от турските власти за изграждането на проекта “Турски поток”, предават от „Хюриет“. След среща на изпълнителния директор на руската компания Алексей Милер с турския енергиен министър двамата са се споразумели възможно най-бързо да приключат подготвителните работи за изграждането на проекта.
От турската медия предават, че газопроводът ще използва 660 километра от пътя, който е бил предназначен за проваления проект “Южен поток”, и 250 километра нов път към западната част на Турция.
Междувременно Турция направи положителна крачка към Германия след разговорите на Ердоган с Меркел по време на срещата на Г-20. След като немският парламент призна арменския геноцид, извършен по времето на Османската империя, Турция направи няколко опита да забрани на германски държавници да посетят военновъздушната база „Инджирлик“. В нея са разположени около 250 немски войници, които участват в борбата срещу ДАЕШ.
На 7 септември турското правителство най-накрая даде разрешение на германската делегация да посети базата, което се възприема като положителна стъпка в отношенията между двете държави. Тя обаче беше придружена от изявление на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че “Турция вече не вярва на ЕС”.
Междувременно правителство в Анкара заяви, че турските и американските власти работят съвместно за екстрадицията на Фетхулла Гюлен от САЩ. Между двете държави е създадена двустранна комисия на съдебни служители, която трябва да разгледа доказателствата на Турция, че Гюлен е замесен в неуспешния опит за преврат в страната.
Този петък се очаква турският премиер Бинали Йълдъръм да представи нова стратегия за борба с киберзаплахите. Турските медии сочат, че в нея правителството разглежда възможни атаки от страна на САЩ, Европа и Далечния изток, предава агенция “Фокус”.
Сърбия
Този понеделник на посещение в Белград пристигна унгарският премиер Виктор Орбан. Двете теми, които са обсъждали двамата премиери, са членството на Сърбия в ЕС и мигрантската криза.
Унгарският премиер изяви пълната си подкрепа за членство на Сърбия в ЕС. “Някои се опитват да ви блокират, но Унгария не е съгласна с тях”, коментира Орбан, навярно говорейки за Хърватия. По отношение на имиграцията двамата премиери са изявили притеснение, че през есента ще нарасне притокът на бежанци, ако се разпадне сделката на Турция с ЕС.
В края на миналата седмица президентът на Сърбия Томислав Николич и премиерът Александър Вучич посетиха Босна и Херцеговина в опит да посредничат между лидерите на Босна и автономната област Република Сръбска. От автономната област искат да проведат референдум на 25 септември за това дали да се обяви 9 януари за Ден на Република Сръбска. Миналата година Конституционният съд на Босна и Херцеговина определи празника за противоконституционен, защото създава дискриминация на етническа основа. Но въпреки отказа на централната власт за провеждане на референдума от Република Сръбска възнамеряват той да се състои.
След срещата сръбските лидери заявиха, че не подкрепят провеждането на въпросния референдум, но няма да се опитват да го спрат.
Македония
На 8 септември Македония отбелязва 25 години от обявяването на своята независимост.
През 1991 г. е произведен референдум „Подкрепяте ли независима и суверенна Македония с право да встъпи в бъдещ съюз на югославските държави”, който бива спечелен с впечатляващите 96% одобрение при 75% участие в изборите.
На честванията македонските медии пишат, че страната отново е изправена пред съдбовни решения и неяснота за своето бъдеще.
