Публикуваме позицията на „Демократична България“ по повод последните промени на законодателството от управляващите.
Управленската алтернатива „Демократична България“ внесе в парламента предложения за изменение в законодателството, чрез които могат да се постигнат по-ниски цени на горивата и да се осигури конкуренция в сектора. На внасянето присъстваха съпредседателите на „Демократична България“ – Христо Иванов („Да, България!“) и Атанас Атанасов (ДСБ), Владислав Панев (Зелените) и членове от Управленската алтернатива на „Демократична България“.
Предложенията предвиждат отмяна на така наречения Закон за горивата и отстраняват сериозните недостатъци в изменения под лобистки натиск Закон за данък добавена стойност. Предложенията включват и изменения на Закона за акцизите и данъчните складове.
Оттук можете да свалите целия законопроект.
С предлаганите промени се цели отмяна на лобистките законодателни промени, приети без задълбочено обществено обсъждане и в нарушение на парламентарните практики за приемане на секторен закон, в случая, който е в интерес на някои от най-големите участници на пазара на горива. Предлаганият законопроект търси и стимулиране на малките търговци на горива с цел насърчаване на конкуренцията в бранша и постигане на по-ниски пазарни цени. Предвижда се отмяна на въведено през 2016 г. изискване за лица, които търгуват с течни горива и които не са лицензирани складодържатели по смисъла на ЗАДС, да предоставят свръхобезпечение за една година напред в размера на евентуално дължимия сбор от ДДС. Последното противоречи на принципа на данъчния неутралитет и на общностното право (в частта, в която се прилага по-облекчен режим при внос спрямо ВОП) и се явява квази двойно данъчно облагане на тези лица, тъй като всеки месец наред с блокираните им оборотни средства за обезпечението те ще внасят и дължимия ДДС за същия данъчен период. За последното вече е в ход и наказателна процедура срещу България от ЕК.
Допълнително по този начин от пазара на течни горива насила се изваждат редица по-малки търговци (тъй като само най-големите участници на пазара разполагат с данъчни складове – вж. секторния анализ на КЗК за пазара на горива от м. 02.2016 г. и структурата на свръхконцентрацията на собственост при данъчните складове за горива за 2015 г., оповестена след съдебен процес срещу МФ и решение на Върховния административен съд).
Предлаганите промени в ЗДДС и отмяната на ЗАРИДНПНП запазват гаранциите за фиска срещу недобросъвестни и измамни практики, като обезпеченията обаче ще се предоставят на принципа на съразмерност и при съблюдаване на принципа на данъчния неутралитет. Така те вече ще съобразяват размера на предоставяното обезпечение с действително извършените доставки, като срокът за предоставяне на обезпечение е за месец напред, а не за цяла година.
По нататък, през преходни и заключителни разпоредби, се предвиждат изменения и в Закона за акцизите и данъчните складове с цел облекчаване на регулационните режими и изискванията при издаване на лиценз за управление на данъчен склад. Настоящият ред, който изисква предварително влагане на значителен финансов ресурс за изграждане на данъчен склад, без гаранция, че впоследствие ще се получи лиценз в установения срок, се заменя с по-облекчена процедура за издаване на лиценз, като режимът за отложено плащане на дължимия акциз ще може да се прилага едва след осигуряването на данъчен склад, изграден в съответствие с изискванията на закона.
Законопроектът способства за подобряване на конкурентната среда и за противодействие на корупционните практики при търговия с акцизни стоки чрез прозрачност и допълнителна отчетност пред КЗК и митническите органи.
Законопроектът не следва да има негативни финансови последици върху държавния бюджет, дори напротив – предлаганите мерки, свързани с изсветляване на някои икономически дейности, може да се очаква да доведат до по-висока събираемост на ДДС и акциз.
Законопроектът се очаква да има траен положителен ефект върху крайните цени на пазара на горива, които да се формират много по-прозрачно, при силна конкуренция от много участници на пазара, което неминуемо води до намаляване на търговските надценки на големите участници на пазара, а оттам – до по-ниски цени за крайните потребители и бизнеса.
