SHARE

 

Новината за новия развой в отношенията между Ердоган и ЕС изглежда така в Darik News:

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обвини Европейския съюз, че не изпълнява обещанията си за финансова помощ за сирийските бежанци и наред с това заяви, че Турция ще изпълни своите, предадоха Ройтерс и Франс прес.

В интервю за германската телевизия А Ер Де Ердоган обвини европейските правителства в непочтеност. „Три милиона сирийци и хора, дошли от Ирак, сега са в Турция. Европейският съюз не изпълни обещанията си за тях“, каза Ердоган. „Искам да кажа едно нещо съвсем ясно: по бежанския въпрос ние ще изпълним обещанията си. Онова, което обещахме досега, се изпълнява. Но задавам въпрос към европейците: вие спазвате ли обещанията си?“. Той обвини ЕС, че не оказва достатъчна помощ на Турция и заяви: „Западът, за съжаление, не е искрен“. ЕС обеща три милиарда евро (3.3 млрд. долара), но досега отпусна символична помощ от един-два милиона, продължи той. Според Ердоган Турция е похарчила 12 милиарда долара, за да помогне на бежанците от войната в Сирия.”

Междувременно председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви по-рано тази седмица, че “Турция, в настоящото си състояние, не е в положението да стане член на ЕС нито в скоро време, нито в дългосрочен план.” Забързването на преговорите за членство в ЕС бяха част от условията по сделката между Анкара и Брюксел. След като те вече официално са отхвърлени, то Европа губи дългосрочната перспектива бежанците да бъдат задържани на турската граница.

На  5 юни от Терминал 3 публикувахме статията “Геноцидът е факт. Бъдещият провал на сделката между ЕС и Турция също”  и си позволяваме да напомним на вас, нашите читатели, аргументите ни защо сделката е пред провал и защо визовата либерализация с Турция не може да се състои.

––––––––––––––––––––––––––––––––-

 

Триумфът за популистите

Либерализирането на визовия режим е проблемно по няколко направления. От една страна, Холандия току-що отхвърли на референдум визовата либерализация с Украйна, на 1 юни бяха отложени и преговорите с Грузия, а за преговори по отпадането на визите чака и Косово.

Европейският съюз няма политическата воля да вземе решение дори за тези, далеч по-непротиворечиви държави. Какво остава за Турция, която към момента дори формално не покрива всичките 72 критерия за отпадане на визовия режим. И как ще бъде обяснено на украинците, че кръвта, която проляха за европейско си бъдеще не е толкова ценна, колкото геополитическото положение на Турция и бежанците–заложници?

От друга страна, свободното предвижване на турски граждани из Европа ще бъде един подранил коледен подарък за крайните европейски националисти. Пропагандата, която се завихри за водопроводчиците от Полша и крадците от България и Румъния ще изглежда смешна като кампаниите на веганите против яденето на месо, на фона на очакваната националистическа и ксенофобска истерия.

Представете си ужаса, който ще се лее от екрана, когато една мюсюлманска държава ще придобие свободен достъп до Шенген – популистите ще предричат настъпващи орди от джихадисти към Европа, а Марин Льо Пен със затаен дъх ще очаква следващия атентат, за да заеме президентския пост във Франция.

Разбира се, това ще са глупости. Както неколкократно разследванията доказаха, атентатите се извършват от лица, родени в Европа, а със или без визи нищо не пречи на терористи да стъпват на стария континент. Все пак, нека не забравяме, че стените, бариерите и визите не могат да спрат притока на туристи и търговци от останалата част на света.

Това, обаче, няма да възпре пропагандата, базирана на затвърденото през последните години убеждение, че Европа няма механизъм, с който да ѝ противостои.

Това е и основната причина визовата либерализация с Турция да не стои на дневен ред, а европейските лидери да опитват да печелят време с Ердоган. Най-силният поток от бежанци е през лятото, тъй че ако до края на сезона те успеят да задържат притока от имигранти, то европейските политици ще са постигнали целта си. Голямата вълна ще е преминала, а датата на британския референдум за излизане от ЕС вече ще в миналото.

Реджеп Тайип Ердоган

Quo vadis?

Същевременно, Европейският съюз вече мисли за резервен вариант, ако сделката с Турция преждевременно пропадне. Това беше потвърдено и от българския външен министър, който на 20-ти май 2016 г. заяви пред журналисти, че Европа готви план „Б“, при който парите, които са предвидени за Турция, ще бъдат прехвърлени на Гърция. От своя страна, правителството в Атина ще продължи да приема имигранти на своите острови.

Европа трябва да започне да решава проблемите си сама. Докато сред държавите-членки на ЕС има неразбирателство, то ще бъде експлоатирано от популистите вътре и от диктаторите отвън. Междувременно, осъждането на престъпленията срещу човечеството винаги ще бъде знак на сила, който да ни напомня защо сме европейци. Най-силното послание, обаче, ще бъде готовността на Европейския съюз да разреши своите многобройни кризи, за да премине през това трудно време и за да може отново да отстоява своите ценности – вътре и навън.