От публикация във в. „Сега“ от 14 юли научаваме следното:
Управляващите са на път да вземат скандално решение и да въведат нов данък за фирмите със задна дата, при преполовена бюджетна година. От 1 януари 2016 г. фирмите ще бъдат задължени да начисляват 10% данък върху разходи, свързани с ползване на фирмени активи за лични нужди на собственика и работниците. За вече изминалите месеци на годината фирмите ще трябва да осчетоводят съответните разходи постфактум. Това предвиждат промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), внесени в парламента от депутати от ГЕРБ, РБ и ПФ. Целта им е да се запушат част от пробойните около вече наложеното с шумни скандали облагане на личното ползване на фирмени активи с ДДС.
Поредният налог се въвежда, защото ползването на активи на фирмата за лични нужди се приема за непаричен доход за собствениците и работниците. Той трябва да се облага с данък върху доходите и отделно с осигуровки. Нищо от това не бе ясно при приемането на промените в закона за ДДС, с които законодателят задължи фирмите да връщат ДДС в хазната, ако ползват фирмените активи и за бизнес, и за лични нужди. В резултат фирмите масово отказаха да обявяват лично ползване по линия на ДДС заради опасения, че ще бъдат санкционирани.
В своя анализ, посветен на т.нар. данък „Уикенд“ под заглавие „Данъчно Фиаско“ Терминал 3 разглежда подробно всички недостатъци, свързани с въвеждането на безумния налог, Конституционните нарушения в начина му на прилагане, както и световната практика. Ето как авторът, Румен Петров, описва две от основните недомислици:
На първо място, разбира се, трябва да отбележим начина на въвеждането на данъка. Основен принцип за данъчното облагане е принципът за законоустановеност. Тази основополагаща норма е намерила израз не къде да е, а в Конституцията на Република България. Разпоредбата на чл. 84, т. 3 от Конституцията определя изключителното правомощие на Народното събрание да установява държавните данъци и да определя техния размер. В чл. 60, ал. 2 от Конституцията също така се потвърждава, че данъчните облекчения и утежнения могат да се създават само със закон. Единствено Народното събрание (и то със закон!) може да урежда елементите на фактическия състав, от който възниква данъчното задължение. Такава нормотворческа дейност не може да бъде делегирана със закон на орган на изпълнителната власт. Правилникът за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност се приема от министъра на финансите. Не е ли този данък противоконституционно въведен?!
Следващата фрапираща недомислица на този данък е фактът, че освен облагането на личното ползване с ДДС, има и още един данъчен ефект, за който, ей богу, авторите на “данък уикенд” може би дори не са се досетили. Ползването на стоки и услуги, принадлежащи на едно данъчно регистрирано за целите на ДДС юридическо лице, за лични нужди, представлява по същество непаричен доход за съответния работник или служител и следва да се обложи с 10% данък върху доходите на физическите лица и с около 30% осигуровки (в съотношение 60/40 работодател/служител). Това допълнително ще обремени бизнеса и с данъчно облагане, и с административен ресурс.
От предложения „нов-стар“ законопроект, за който научаваме от „Сега“ и от анализа, който сме направили в Терминал 3, можем да си извадим извода, че сме били прави в констатациите си и сега управляващите решават да замажат гафа си с противоконституционното въвеждане на този данък само с правилник за прилагането му и го обличат в закон.
Като припомним фактите по въвеждането му, нещата става още по-безобразни. Непосредствено преди местните избори финансовият министър Владислав Горанов обяви тържествено, че такъв данък няма да се въвежда. После изведнъж се оказа, че има оставена обща формулировка в закона, която го позволява по някакъв начин и той беше „въведен“ чрез въпросния правилник, макар и незаконен и противоконституционен. Сега дойде време обходната маневра да бъде завършена подобаващо и подпечатана със закон. Гарантирано от ГЕРБ и коалиционните им партньори от РБ и ПФ.
Целият анализ на Румен Петров за безумния данък „Уикенд“ можете да прочетете тук.
