Давид и Голиат: Съдебните дела, които водим за достъп до правото на...

Давид и Голиат: Съдебните дела, които водим за достъп до правото на убежище от украинските бежанци в България

SHARE

Източник: „Фондация за достъп до права“

Давид и Голиат: Съдебните дела, които водим за достъп до правото на убежище[1] от украинските бежанци в България

„Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие. И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи. Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата.“ – Библията, Матей 5:14-16

С тази публикация искаме да дадем гласност на съдебните дела, които от около месец се наложи да водим в защита на достъпа на украинските бежанци до международна закрила в България. Международната закрила включва два вида статут – статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно Закона за убежището и бежанците. Тя се различава от временната закрила, която допълнително бе активирана от Съвета на Европейския съюз на 4 март 2022г. в отговор на масовото разселване на хора вследствие на войната в Украйна.[2]   

ДЕЛО СРЕЩУ ЗАПОВЕД № РД05-263/08.04.2022 г. НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ДАБ[3]

На 7 и 8 април 2022г. председателят на Държавната агенция за бежанците издаде Заповед, с която материализира говоренето на властимащите в България за това, че бежанците от Украйна могат да се ползват само от временна закрила в нашата държава. В заповедта се нарежда „да се преустанови незабавно регистрирането и образуването на производства по предоставяне на международна закрила по молби, подадени от разселени лица от Украйна, като вместо това същите да бъдат регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила“. Председателят на ДАБ също така прекратява производствата по предоставяне на международна закрила, образувани след 14 март 2022г. по молба на разселени лица от Украйна. Заповедта е издадена без да бъдат следвани правилата по Административно-процесуалния кодекс за участие на заинтересованите лица, позовавайки се на неотложност. Нарежда се решенията за прекратяване на производствата за предоставяне на международна закрила да имат предварително изпълнение (т.е., дори да бъдат обжалвани, това няма да спира незабавното им изпълнение). Думата „незабавно“ се повтаря неколкократно в Заповедта на председателя на ДАБ. 

На 11 април 2022г. Фондация за достъп до права, заедно с двама бежанци – майка и син, обжалвахме Заповедта на председателя на ДАБ, като направихме изрично искане да бъде спряно изпълнението й до произнасянето на съда по нейната законосъобразност. На 15 април 2022г. решаващият състав на Административен съд – София град отхвърли искането ни за спиране на незабавното изпълнение, а понастоящем очакваме произнасянето по въпроса от Върховния административен съд, до когото подадохме жалба срещу определението на първоинстанционния съд. По съществото на законосъобразността на самата заповед очакваме насрочване на първо съдебно заседание в Административен съд – София град. 

Каква е цената на незабавното предварително изпълнение на заповедта?

– Хората, които се нуждаят от неотложна медицинска помощ, нямат достъп до нея, което буквално застрашава техния живот

Към датата на издаване на заповедта, нормативната уредба у нас все още не съдържа реда и условията за получаване на неотложна медицинска помощ от лица с временна закрила. Такъв ред е разписан и работи безпроблемно за лицата, търсещи международна закрила.[4] Това води до невъзможност за продължаване на неотложно лечение на хора с онкологични заболявания и липса на достъп до медицинска грижа на хора с хронични заболявания (например, диабет и сърдечно-съдови заболявания). 

– Непридружените и разделени деца от Украйна остават незащитени

Според съществуващата уредба, непридружените деца, търсещи или получили международна закрила се представляват от адвокат, вписан в регистъра за правна помощ на Националното бюро за правна помощ. За децата, регистрирани с временна закрила, обаче, понастоящем законодателната уредба не предвижда такава възможност и те остават без правно представителство. Това е в грубо нарушение на принципа за преимущество на най-добрия интерес на децата във всяко вземано държавническо решение.

– Списъкът е неизчерпателен: преграден достъп до психологическа помощ на хора, претърпели загуба, или жертви на насилие; преграждане на достъп до международна закрила в бъдеще (обяснен по-долу) и други.

Защо Заповедта по същество е незаконна?

– Заповедта противоречи на Правото на Европейския съюз. Директива 2001/55/ЕО изрично посочва[5], че лицата, които имат право на временна закрила, имат право да бъде разгледана и тяхна молба за международна закрила по всяко време. Това се потвърждава и в издадените на 17 март оперативни насоки на Европейската комисия[6]. Правото на Европейския съюз има директен ефект и предимство пред противоречащи му национални разпоредби и актове.

– Заповедта „въвежда“ ново основание за прекратяване на производството за международна закрила, каквото не е предвидено в изчерпателния списък в член 15 от Закона за убежището и бежанците. Това е недопустимо, тъй като законите не се изменят със заповеди, а от Народното събрание.

– Със заповедта председателят на ДАБ дава и неизпълними обещания. В заповедта се нарежда да се информират засегнатите лица, че след изтичане на срока на временната закрила можели да поискат възобновяване на производството им за международна закрила. В действителност, обаче, липсва законова уредба за такова възобновяване и подобни изменения в закона не се подготвят. Според Закона за убежището и бежанците, нова молба за международна закрила след прекратено преди това първо производство се допуска за разглеждане, само ако лицето представи нови обстоятелства или доказателства. Така със заповедта на председателя на ДАБ и незабавното прекратяване на висящите производства за международна закрила се прегражда и бъдещият достъп на засегнатите хора до правото им. 

ДЕЛА СРЕЩУ РЕШЕНИЯ 180 И 181 ОТ 30.03.2022 НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ 

Решение № 180 от 30 март 2022 г. на Министерски съвет сочи, че в срок до 15 април 2022г. се предоставя временна закрила на лицата, идващи от Украйна, и без изричното им волеизявление. Аргументите ни да го обжалваме: 

– От една страна, правото да се търси и получи временна закрила не може да се ограничава от подобен срок. Той доведе до изкуствена масова паника сред хората. 

– От друга страна, хората са субекти, а не обекти на права и следва да пожелаят да упражнят своето право, а не то да им се налага без волеизявлението им. Бежанците от Украйна имат право на избор дали да кандидатстват за временна закрила в България или в друга държава-членка на Европейския съюз. Те следва да упражняват това свое право информирано, тъй като имат гарантирано право да се възползват от правата, произтичащи от временната закрила, само в държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване.[7]

По жалбата ни срещу Решение № 180 от 30 март 2022 г. на Министерски съвет е образувано адм. дело № 3789/2022 по описа на Върховния административен съд, насрочено за 17 май 2022г.

Решение № 181 от 30 март 2022 г. на Министерски съвет изменя и допълва „Програмата за ползване на хуманитарна помощ за лица, търсещи временна закрила в Република България вследствие на военните действия в Украйна“. Решението неоснователно третира различно и поставя в по-неблагоприятно положение разселените от Украйна лица, които не са регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила до 15.04.2022г., и ги лишава от възможността да получат хуманитарна помощ по процесната програма. В нарушение на забраната за дискриминация, с това Решение се дискриминират разселените от Украйна лица, които са кандидати за международна закрила и не притежават регистрационна карта на чужденец, на когото е предоставена временна закрила. Това дискриминационно решение служи като основна заплаха – наказание за хората, избрали да кандидатстват за международна закрила. В своето Решение Министерски съвет не е съобразил, че  независимо от това дали тези лица са кандидатствали за международна закрила или са регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила, причините, поради които те са разселени от Украйна, са едни и същи. Поради това не следва да бъдат третирани различно. И двете групи бягат от развиващите се военни действия в Украйна и за да съхранят живота си. Поради това те имат еднакви хуманитарни потребности, в т.ч. нужда от подслон и изхранване.

По жалбата ни срещу Решение № 181 от 30 март 2022 г. на Министерски съвет е образувано адм. дело № 3790/2022 по описа на Върховния административен съд, насрочено за 16 май 2022г.

ЗАЩО ФОНДАЦИЯ ЗА ДОСТЪП ДО ПРАВА – ФАР ВОДИ ДЕЛАТА?

Както личи от името й, мисията на основаната през 2013г. Фондация за достъп до права – ФАР е „създаване на ефективни механизми за гарантиране на достъпа до права на практика и ефективна защита срещу произволно лишаване от права“. Още от основаването на ФАР, основна целева група на работата й са бежанците и имигрантите в България и особено най-уязвимите сред тях. Ръководителят на ФАР, адвокат Валерия Иларева, има 21 годишен опит в сферата на бежанското и имиграционното право и уникална за България академична подготовка на европейско ниво. Наш дълг е да започнем и водим битката, но знаем, че тази битка не принадлежи на нас, а на хората, които биват произволно лишени от достъпа до правото им на международна закрила в  България. 

КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ ЗАСЕГНАТИТЕ ХОРА, ЗА ДА СЕ ЗАЩИТЯТ?

До първото заседание по делото, всеки, който има правен интерес (както физически лица, така и организации, които защитават правата им) имат право да поискат от съда да ги присъедини към оспорването. За целта се подава молба до съда. Към молбата се прилага осчетоводено платежно нареждане за заплатена държавна такса в размер на 10 лева от името на молителя. Физическите лица, които нямат финансова възможност да заплатят таксата, могат да поискат освобождаване от заплащането й, като представят декларация за своите доходи и семейно положение. 

Ако желаете Фондация за достъп до права да Ви съдейства за присъединяване към делото, не се колебайте да ни пишете на [email protected] !


[1] Понятието „убежище“ използваме в широкия му смисъл на основно човешко право, признато в член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гласи: 

„Право на убежище

Правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967 г. за статута на бежанците и в съответствие с Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (наричани по-нататък „Договорите“).“

[2] Кратко обяснително видео за разликата и взаимодействието между временната и международната закрила е публикувано тук: https://www.farbg.eu/bg/latest/informacionno-video-za-ukrainskite-bezhanci-11-03-2022

[3] Адм. дело № 3462/2022 по описа на Административен съд – София град

[4] Съгласно член 29, ал. 1, т. 5 от ЗУБ, по време на производството за предоставяне на международна закрила, чужденците имат право на здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани. Предоставеното право е безусловно и не е ограничено със срок. Нещо повече, съгласно чл. 40, ал. 3, т. 7 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), тези лица се осигуряват за сметка на държавния бюджет. Съгласно член 34, ал.1, т.3 от ЗЗО, задължението за осигуряване възниква от датата на откриване на производството по молбата за международна закрила. На 13 април 2022 година Народното събрание прие на второ четене ЗИД на Закона за здравното осигуряване (обнародван в Държавен вестник на 26 април).  В § 4  на посочения ЗИД на ЗЗО се предвижда с допълнително Постановление на Министерския съвет да се определят условията за здравно осигуряване на лицата с временна закрила. Все още няма прието такова ПМС и няма яснота какво ще е съдържанието му. 

[5] Параграф 10 от Преамбюла, член 3, пар.1, член 17 и член 19 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием

[6] Раздел 7 от Анекс към Съобщение на Комисията за оперативни насоки за прилагането на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз C126 I от 21 март 2022г.

[7] Както е посочено в оперативните насоки на Европейската комисия от 17.03.2022г.  и съгласно параграф 16 от Преамбюла на Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета, „След като държава членка е издала разрешение за пребиваване в съответствие с Директива 2001/55/ЕО, лицето, ползващо се с временна закрила, което има право да пътува в рамките на Съюза в продължение на 90 дни в рамките на 180-дневен период, следва да може да се възползва от правата, произтичащи от временната закрила, само в държавата членка, която е издала разрешението за пребиваване. Това следва да не засяга възможността държава членка да реши да издаде по всяко време разрешение за пребиваване на лица, ползващи се с временна закрила съгласно настоящото решение.“.

SHARE