SHARE

За съжаление, след демократичните промени в страната ни през 1989 г. непрекъснато сме свидетели на прогресивната девалвация на качеството на законотворчеството в България, както и на юридическото образование. В Народното събрание летвата е свалена дотолкова, че лесно я прескача дори първокурсник в двуцифреното число юридически факултети, пръкнали се през деветдесетте години на миналия век, та и до днес.

Предложеният от Валери Симеонов и група народни представители проектозакон за изменение и допълнение на Закона за хазарта от 16 януари тази година не прави никакво изключение в това отношение. Едва ли за някого в България има съмнение, че целият проектозакон е предложен заради една-единствена разпоредба (§ 4 от проектозакона). Заслужава си да я цитираме в нейната цялост:

§ 4. Създава се чл. 48а:

Ограничение за организиране на лотарийни игри

Чл.48а Лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техни разновидности, могат да се организират само от Държавно предприятие “Български спортен тотализатор” след получаване на съответния лиценз.”

Целта на този проектозакон е кристално ясна – да се установи държавен монопол върху лотарийните игри и да се постави извън закона дейността на един частен оператор – “Национална лотария” АД с действителен собственик, осъществяващ контрол върху дружеството – Васил Божков. Защо се прави това и в чия полза, можем само да спекулираме. Други специалисти биха могли по-точно да анализират истинските цели на законопроекта. 

В мотивите му, разбира се, ще прочетете друго – че целта била “осигуряването на повече средства към министерството на младежта и спорта и неговите програми: за развитие и насърчаване на физическата активност и практикуването на спорт от различни възрастови групи от населението…” и т.н. и т.н. Лъжата в мотивите към проектозаконите в България е институционализирана практика не отсега. И по време на “зрелия” (и не толкова!) социализъм беше така. Променят се само устойчивите кухи фрази. По времето на комунистическия режим беше “за да се повиши благосъстоянието на трудещите се от града и селото”.  Сега е  за “осигуряването на повече средства към министерството на младежта и спорта и неговите програми”. Казано без заобикалки – проектозаконът, внесен от Симеонов е откровено лобистки и предвижда премахването от пазара на лотарийните игри на точно определен стопански субект. В България открай време законите сe създават intuitu personae (с оглед на конкретната личност).

Много “лидери на мнение” вече побързаха да напишат, че стъпката е в “правилната” посока. “Националната лотария” развращавала и “зарибявала” младите, превръщала народа в търкащо талончета стадо, хазартът развивал зависимост, подобно на тази от наркотици, алкохол и цигари. С повечето от тези твърдения аз дори съм съгласен. Никога в живота си не съм купувал талони за игра на късмета – каквито и да било и където и да било. Няма да започна и сега. Напротив, познавам хора, чийто живот е бил буквално погубен заради зависимост от хазарта. Но познам (и познавах) и много повече други хора, чийто живот и животът на семействата им е бил трагично белязан от зависимост от наркотици, цигари и алкохол. Много повече…

Мисълта ми е другаде.

Като юрист не мога да не забележа един “дребничък” проблем с проектозакона, внесен от Валери Симеонов. 

Противоконституционен е. 

Дори на повече от едно конституционно основание.

Конституцията на Република България съдържа изчерпателен списък на обектите, върху които може да бъде установяван държавен монопол. Възпроизвеждам изцяло конкретната разпоредба на конституцията за леснота на възприемането:

Чл. 18 (4) КРБСъс закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.”

В тази разпоредба са изрично изброени обектите, върху които може да бъде установен държавен монопол. И сред тях не са хазартът и/или лотарийните игри. Конституцията не ги споменава. Не споменава и много други дейности, които обективно вредят на обществото и особено на подрастващите много повече. Примери са производството и търговията на дребно с алкохол и цигари. Предствяте ли си каква би била обществената реакция, ако народен представител внесе проектозакон за установяване на държавен монопол върху производството и търговията на дребно с алкохол и цигари?

В случай, че се добавя друго, освен изброеното в чл. 18, ал. 4 КРБ, Валери Симеонов и народните представители, подписали се като вносители на законопроекта, всъщност “дописват” конституцията. В публичното право (в чийто дял попада и конституционното) важи общ принцип, който е напълно противоположен на този в частното право – “Това, което не е изрично разрешено, е забранено”. В частното право принципът е “Това, което не е изрично забранено, е разрешено.”

Съществуват редица държави по света, при това едни от най-благоденстващите, в които производството и продажбата на алкохол е държавен монопол. Сред тях са всички скандинавски държави. В Швеция няма, откъде другаде законно да си купиш алкохол, освен от Systembolaget (“Системболагет”). Същото се отнася за Норвегия. Там държавният монопол се казва Vinmonopolet (“Винмонополет”). Така е и във Финландия, и в Исландия. Може би по-малко от Вас знаят, че държавен монопол върху продажбата на алкохол съществува до ден-днешен и в Канада, с изключение на федералния щат Албърта (Alberta). Все държави, които са символ на висок жизнен стандарт и благоденствие. Можем ли да установим такъв държавен монопол и в България? Не. Действащата Конституция го забранява.

Съществуват множество експерти, които смятат, че катастрофалното състояние, в което се намират българското здравеопазване и образование, са именно частните болници и частните училища. И това, въпреки факта, че те са водещите институции в двата отрасъла в България в сравнение с държавните. Можем ли да забраним частните болници и частните училища и да установим държавен монопол? Не. Действащата Конституция го забранява.

Създаването на привилегировано положение на държавния оператор пред частния в областта на хазарта е също противоконституционно.

Проектозаконът, внесен от Валери Симеонов и група народни представители, нарушава още една разпоредба на Конституцията, която, както и по-горе споменатата, е включена в нейната глава първа с ключовото наименование “Основни начала”. Тази рапоредба, формулирана във втора алинея на чл. 19, утвърждава, че “законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя”. Съвсем очевидно е, че ако законопроектът се опитва да създаде привилегировано положение за държавното предприятие “Български спортен тотализатор” пред частните оператори в нарушение на Конституцията, това представлява злоупотреба с монополизма и нелоялна конкуренция, осъществявана от страна на същата тази държава.

Обратното действие на законопроекта

Ако мислите, че несъвършенствата в законопроекта свършват дотук., лъжете се. В преходните и заключителни разпоредби от законопроекта на Валери Симеонов става ясно, че лицензът на частните оператори на лотарии ще бъде прекратен до 3 месеца след влизането на закона в сила. След като изтече този срок, те са длъжни да върнат своя надлежно издаден лиценз. На практика това означава, че законопроектът предвижда приемането на закон, който има обратно действие.

Лесно е да се открие и е публично достъпна информацията за това, кога дружеството, опериращо под търговската марка “Национална лотария” е придобило лиценз за организиране на хазартна игра. Това става преди 3 години и до изтичане на срока, предвиден в този лиценз, остават 7 години. Законопроектът отнема на частното дружество правото да работи съгласно този лиценз и го задължава да го върне три месеца след приемането на закона. Това, всъщност навсякъде по света се нарича експроприация (отнемане) на частна собственост. Лицензът не се отнема поради неговото нарушаване от страна на лицензополучателя, а защото държавата по свое усмотрение решава, че трябва да установи върху тази дейност държавен монопол. При това отнемането става в нарушение на Конституцията…

Вярно е, че нашата Конституция не забранява напълно обратното действие на закона (действие на закона ex tunc – от някакъв момент в миналото). Единствената изрична забрана за обратно действие се съдържа в конституционната разпоредба на чл. 5, ал. 3 и се отнася до забраната да се търси наказателна отговорност за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Правната доктрина в България, обаче, е единодушна, че това не може да става за сметка на нарушение на конкретни конституционни разпоредби или още по-малко на формулираните в глава първа принципи, озаглавени “Основни начала” в Конституцията.

Не става въпрос за това, дали одобряваме или не хазарта и държавната политика в тази област. Всеки от нас може да има позиция за това, трябва ли в България хазартът, лотарийните игри, продажбата на алкохол и цигари, здравеопазването и образованието да са либерализирани или не, дали да се развиват от частни и/или само от държавни оператори. Можем да дебатираме и за това, кои политики са “правилни” или “целесъобразни”. Можем да сме привърженици на “Левски” или на ЦСКА. Но когато в Народното събрание се внася законопроект, първият тест за годността му е, дали е съобразен с Конституцията или ѝ противоречи. Защото и в клетвата си, всеки народен представител обещава да спазва Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа.

А засега важи казаното от по-умен от мен човек: “Дано най-накрая издадат тази Конституция на DVD, така че всички народни представители да могат да се запознаят с нея!”

SHARE
Румен Петров, адвокат. Магистър по право от Университета в Кеймбридж, Великобритания. Консул на България в посолството в Лондон 2000-2003 г.