Опозиционерът и неофициален кандидат за президент на Руската федерация, разследващият журналист блогър Алексей Навални беше арестуван до дома си от московската полиция по обвинения за повторно нарушение на правилата за организиране на масови мероприятия и за неизпълнение на полицейско разпореждане. Това се случи малко преди да се включи в организираните от него масови антикорупционни протести по територията на цялата страна. Арестът му на 12 юни беше един от хилядите арести в цялата страна, целящи да спрат надигащата се антикорупционна протестна вълна в Русия. След като бе задържан, руският съд го осъди на 30 дни лишаване от свобода.
Навални е най-активният, най-разпознаваемият и като че ли най-перспективният от всички опоненти на режима на Владимир Путин.
Единствен той ясно заявява желанието си да бъде избран на президентския пост, като се старае всячески да убеди руснаците в очевидното – на власт в страната е шайка от крадци и мошеници, която граби къде каквото свари и която използва целия държавен апарат и сервилните медии да държи гражданите в неведение и да отклонява вниманието им към други проблеми.
Години наред Навални публикува в интернет множество впечатляващи журналистически разследвания за някои от най-влиятелните политически фигури в Руската федерация, с които освен че разобличава властващата върхушка, той непрекъснато доказва, че е истинска алтернатива на властта и че е готов да работи в интерес на гражданите.
След 17-те години на президента Владимир Путин на трона съществуващата руска опозиция трудно намира допирни точки помежду си, освен желанието си да го свали от власт. За единна опозиция е невъзможно да се говори – става дума за най-разнообразни, разпръснати географски, социално и етнически групи – западен тип либерали, православни консерватори, етнически партии, духовни и националноосвободителни движения, свободни активисти и всякакви други. При това разнообразие и разпокъсаност на опозицията дълго време липсваше обща визия за бъдещето на Русия, както и безспорна фигура, около която тя да се обедини.
Така продължи до момента, в който започналият като адвокат блогър, защитаващ интересите на миноритарни акционери в големите държавни компании, Алексей Навални за малко не успя да се класира на втори тур на кметските избори в Москва през 2013 г., като зае второто място веднага след Сергей Собянин, действащия кмет на Москва и официален кандидат на Владимир Путин.
Този резултат позиционира Навални като най-сериозния опозиционен деец и като потенциална обединителна фигура на руската опозиция.
Как се стигна дотук?
Масовата руска публика няма високи очаквания към политиката и е трудно да бъде впечатлена с дефектите във функционирането на руската демокрация. Нарушенията на човешките права, заличаването на границите между отделните власти, продажния и произволен съд, фиктивните избори и сламените политически партии, несвободните медии и икономическите картели, тясно свързани с организираната престъпност, са станали почти обичайна част от руския начин на живот и надеждата, че е възможна позитивна промяна, изглежда ефимерна.
Чисто географски, страната е огромна, с неразвита инфраструктура, с огромни икономически диспропорции и с много слаби хоризонтални връзки. Освен в Москва, в Санкт Петербург и в още няколко големи града, където е концентриран и огромна част от финансовия, икономическия и интелектуален ресурс, Русия е изостанала и изоставена страна въпреки някои постижения в областта на космическата техника, авиацията, ядрените технологии и сравнително добре развитите военна и добивна промишленост.
Освен властовия вертикал или властовата пирамида, които крепят страната заедно, е трудно да бъде открита паралелна мрежа, която да обхваща цялата страна и която да излъчи политически фигури, които да се борят за властта и да я получат по демократичен път.
Рецептата на Навални
В тази на пръв поглед завинаги безнадеждна ситуация Навални опитва и засега успява.
За да преодолее медийната блокада и безмилостната цензура и за да достигне до всяко домакинство в страната, той не само интензивно използва интернет технологиите, но и на практика изобрети нов тип (поне за Русия) правене на политика, отправяйки посланията си почти изцяло през каналите на социалните мрежи в интернет. Започнал като блогър в платформата livejournal, в момента той отделя най-голямо внимание и инвестира най-голямата част от ресурсите в Youtube канала си, където е и най-многобройната му публика. Документалните филми, които представя там, са перфектно заснети мащабни проучвания, представени професионално и изпипани до последния детайл.
За мишени на атаките си той подбира ключови фигури от най-близкото обкръжение на Владимир Путин и това е един от факторите за лавинообразното нарастване на неговата популярност.
Документалният филм разследване, посветен на далаверите на главния прокурор на Русия Юрий Чайка и на синовете му (същият главен прокурор, на когото Сотир Цацаров ходи наскоро на гости), е гледан повече от 7 милиона пъти. Филмът разследване, посветен на схемите на Дмитрий Медведев, който топлеше президентското място на Владимир Путин между 2008 и 2012 г., е гледан вече 22 милиона пъти. Поканата на Навални към гражданите да се включат в протестните действия на 12 юни е гледана повече от един милион пъти.
Разследванията на Навални нагледно показват на обикновения руснак разточителния живот, показното богатство, приказните дворци, гигантските яхти и машинациите на властимащите, които чрез хитри (и чрез не чак толкоз хитри) схеми изсмукват огромни обществени средства в личните си сметки. Филмите му намират силен резонанс независимо от политическите възгледи на зрителите и постепенно превръщат Навални в политическата сензация на деня.
В този смисъл арестът на Навални едва ли ще постигне целта си – а именно да сплаши и да откаже протестиращите, които всеки път са повече и по-мотивирани. По-скоро ще има обратния ефект.
Неведнъж властта прави опити да го спъва. Срещу него се водят голям брой дела, веднъж беше осъден във фалшифициран съдебен процес за злоупотреби.
Целта на властите обаче не е толкова да спрат самия Навални, срещу когото беше изпробвано какво ли не – домашен арест, съшити с бели конци съдебни процеси, пълна медийна блокада, яростна пропаганда от проправителствените медии и брат му Олег Навални беше вкаран от режима в затвора като заложник. Преди няколко седмици за малко не изгуби едното си око, след като беше плиснат в лицето от проправителствен активист с неизвестно вещество, след което се наложи да направи спешна операция в чужбина. Целта на властите е да бъдат прекратени антиправителствените протести, към които Навални призовава от екраните на компютрите и които непрекъснато растат като обхват и интензивност.
Изглежда, вече е късно да бъде спрян, защото той вече постигна три големи стратегически успеха.
Първият е, че протестите, може би за пръв път след 1991 г., напуснаха територията на Москва и на другите големи градове. Протестните настроения се ширят из цялата страна, дори в Сибир. В антикорупционните протести на 26 март се включиха над 80 руски града. На 12 юни въпреки яростната съпротива на властта и масовите арести те бяха повече от 180.
Вторият му успех е в привличането на съвсем нови хора в протестното движение – множество студенти и ученици от горните класове са в сърцето на протестните акции. Навални привлече тези, които не знаят, не вярват или нямат намерение да се примиряват с положението, че в Русия винаги ще бъде това, което е.
Третият му успех е позиционирането му като единствен реален опонент на Владимир Путин за президентския пост.
Оттук нататък властта няма много полезни ходове, освен да засили репресиите, и тя знае това. Затова вече се експериментира и с нестандартни методи. Бяха ангажирани рапъри и певици да изпеят по някоя песен, с която да откажат младите от протести. Към руската Дума се създаде съвет на блогърите, които трябва да я съветват, за да стига по-лесно до младите.
Въпросът е дали Алексей Навални успя да пусне духа от бутилката?
Най-вероятно, да.
„Помогнете ми да се кандидатирам за президент през 2018 година“, приканва той във всяко едно от видеоучастията си, които винаги завършват с „Тук се говори истината“.
А в едно общество, просмукано отвсякъде с лъжа, доверието на тези, които искат да знаят истината, има значение. Огромно значение.
Иркутск, 12 юни 2017 г.
Новосибирск, 12 юни 2017 г.
Барнаул, 12 юни 2017 г.
Снимки: Navalny.com
Заглавна снимка: Kirill KUDRYAVTSEV / AFP
