SHARE

Дори и в една безгранична експертиза има острови на невежеството. Не мога да избягам от тази истина и за себе си – при мен има цял архипелаг на неизвестността що се отнася до темата как носещите бурки и никаби пушат цигари, пият бира и ядат гироси? Дали нямат торбички като на конете, които нямат ръце? И защо изобщо се крият толкова – да не би да са рижави и светлината да ги прогаря? Важна тема ли е това?

Моята теория е, че бурките са хитър план за многоженство. Взимаш, ползваш, оставяш, взимаш нова булка. А бурката остава. И никой не разбира, че ги менкаш. Даже и Аллах.

Разбира се, че облеклото на 20 пазарджишки пингвина не е особено значима вест, но бурките са натрапени като важна тема. Традиционни ли са, не са ли? Нарушават ли се правата на хора, които не могат да се изкажат, или пък личащите отдалеч покрити дами представляват терористична заплаха (а не финансирането на подобни ислямски секти от чужди държави)? Бурки ли са или никаби?

Бурките, скриващи важните самоличности, обаче не са свързани със зловещи религиозни прояви. България и сигурността на гражданите ѝ наистина страда от бурки, но те са по-скоро политически такива.

Ако ги махнат, ще видим кои борци срещу олигархията и путинизма отиват на рождения ден на една от техните прояви да ги почерпи.

Слагат си въпросната бурка, след като са громили корупцията и мафията, клякат и изричат с патос: „Аз нося цвитя! За най-честния, най-извинилия се политик…“. Сигурно ги плещя такива от завист, че не мога да се отъркам о елита на нацията и тайничко искам на рождения ми ден да ме провъзгласят за главен мултак, но както и в предния текст обясних, аз не ходя на такива мероприятия, защото не мога да си представя колко скучно трябва да ми бъде, за да предпочета да бъда там.

Ми ако нямаше политически бурки, нямаше да съществува въпросът #КОЙ. Който много изнерви тия с бурките и по едно време те го превърнаха в контравъпрос.

Ако се забранят политическите бурки, няма да виждаме политици, които се самоопределят като про-западни, про-руски, националисти, леви, десни, средни опорни. Ще виждаме един дол дренки, които спорят всичко на всичко за това как да се наредят в някакви схеми. И обичат парите на ЕС, но обичат и лобистките комисионни от Русия. И реално не им пука нито за чуждите, нито за българските интереси, стига да лавират достатъчно добре, за да си задържат задниците на местата, осигуряващи им хранилки.

Връз тези бурки лесно с карфица може да се забоде евтина маска. Може да се правиш на борец с контрабандата, на реформатор, на успял бизнесмен, на безкомпромисен магистрат. В такива бурки може да се скрият и други неща, а не личности. Може да се скрият заеми, може да се скрият източвания на банки.

Такава бурка може да се постави на някого заради зависимости и изнудване. Нахлузват ти я и под заплахата, че ще те пребият с камъни, я носиш. Също както много жени на местата по света, където наистина се носят бурки.

Политическите бурки крият тероризъм. Техният тероризъм обезлюдява региони, души предприемачеството, обезличава родината ни и я превръща в една посредствена територия, от която има все по-малко какво да се открадне.

Но как да ги забраним? Дори в забраната на пингвинските костюми текстът не ги забранява директно, а заобиколно – платове и неща, прикриващи лицето да не се носят на публични места. Как да дефинираме нещо такова за забулената ни политическа каста, така че да се насладим в най-скоро време на грозното ѝ лице?

Всъщност – няма нужда. Управленците ни са ексхибиционисти и никакви бурки не носят. Търчат голи и веят срамотиите си в лицата ни. А ние… ние се надяваме да мушнем в джоба си шепа таралежки от рождения ден на някой от тия ексхибиционисти.

SHARE
Самуил Петканов има широкоспектърна експертиза по истински важните въпроси. Винаги казва нещата с истинските им имена, не говори празни приказки и през живота си не е използвал нито едно клише. Иска да живее в телевизора и да се изказва по всички теми.