“Децата ни страдат от дихателни болести; много от най-малките са астматици; 2500 души умират годишно вследствие на мръсния въздух. През март предстои да представим резултати от ново проучване, направено от учените в l’Assistance publique-Hôpitaux de Paris [едно от най-големите здравни заведения в света – бел. авт.], което потвърждава последствията от пиковете на замърсяване над живеещите в столицата.”
Това са думи на Ан Идалго, кмета на Париж, която през 2014 г. бе избрана от квотата на социалистите с платформа, активно застъпваща борбата със системното замърсяване на въздуха в Париж. Франция бе една от държавите, които тази година получиха последно предупреждение за нивата на замърсяване с азотен диоксид.
Но за последните 15 години замърсяванията на въздуха в най-посещаваната туристическа дестинация в света са спаднали с 30% благодарение на Идалго и нейния предшественик Бертран Деланое, който бе кмет на града от 2001 до 2014 и водеше политика, близка до нейната.
Мръсният въздух е европейски и световен проблем, справянето с който е трудно начинание. Въпреки това столиците по света правят експерименти, консултирайки се със специалисти от целия спектър на науката. Последният такъв е потенциалното решение на Берлин да опита безплатен градски транспорт.
Обратно в Париж, последният проект, влязъл в изпълнение преди броени дни, на 14 февруари, се казва Pollutrack: градската община съвместно с компанията, която отговаря за 95% от електрозахранването и електромрежите в страната – Enedis, пускат по улиците на Париж 300 автомобила, които ще мерят на всеки двадесет секунди ежедневно нивата на фини прахови частици PM2.5.
“Едно от големите лица от петролното лоби дойде на посещение в началото на мандата ми и ми каза: “Ще промените политиката си. А ако не я промените, ще Ви държа под отговорност за безработицата в автомобилния сектор и ще Ви преборим до 2020”, разказва Ан Идалго пред Le Monde. “Това се случи в ден с пикови стойности на замърсяване. И аз отговорих на този господин: “Вижте, Вие със сигурност имате много власт. Но аз предпочитам да бъда от добрата страна на историята, тъй като като Вие със сигурност ще бъдете длъжни на всички онези, които загинат от тези частици. Знаете, че те са изключително вредни, обяснявате ни, че са филтрирани чрез Вашите филтри, но те не успяват да прихванат най-фините от тях, най- опасните. Не искам да бъда тази, която, знаейки тези факти, ще позволи избухването на публичен скандал за здравето”. И това беше преди т.нар. “Дизелгейт”.
Борбата на Идалго далеч не се ограничава само до икономически интереси. Париж е сърцето на региона Ил дьо Франс, а регионалната власт в момента е предимно контролирана от дясното. Това води до чести политически сблъсъци, диалог и компромиси, последният от които засяга безплатния градски транспорт в региона при пикови стойности на замърсяване.
До 2024 г. Париж ще забрани дизеловите автомобили, а бензиновите ще понесат същите последствия до 2030. Всички тези мерки по план ще минат през задължителен “одобрителен” вот от страна на живеещите в региона, като това се отнася не само за записаните в избирателните списъци – европейските граждани, живеещи в града и региона, също ще имат право на глас, а Идалго се бори за отварянето на вота за непълнолетните от 15 до 18 години, тъй като според нея става въпрос за тяхното бъдеще и те трябва да имат право на решение.
Не става въпрос за панацея, нито за идеализъм, що се отнася до замърсяването. Общината е правила всякакви опити, включително и предложената от Столичната община в София тази година мярка четни-нечетни номера.
По време на рисковите периоди през 2016 г. бяха забранени камините и печките, лимитът на скоростта беше свален, а броят на колите, които можеха да влизат в града, беше ограничаван в определени дни. Транспортът също бе безплатен, а здравното министерство излезе с официално предупреждение, в частност насочено към бременни жени, малки деца и възрастни хора, както и с пакет от мерки, които да бъдат взети с цел избягване на дългосрочни последствия върху здравето.
Мерки се прилагат не само в зимни условия, но и лятото – през 2017 г., по време на горещата вълна, която удари Европа, градската мрежа от велосипеди например бе направена безплатна, както и повечето паркинги.
Градският транспорт намали цените на билетите, като целодневната карта за целия регион падна на 3,80 евро при нормална цена 24 евро.
Съпротива има – най-вече от автомобилистите и определени десни партии. “Битката ми не е срещу автомобилите, а срещу замърсяването”, лаконично казва Идалго. “Не можем да се впием в моделите от миналото в името на огромните инвестиции в дизела за сметка на здравето. Знам, че това е сложно, тъй като изисква огромни промени в икономическия и индустриалния модел, както и в личен план. И то не идва естествено за всички. Е, някой трябва да ги поведе.”
Ефектът от всички гореизброени мерки, както и множество други може да бъде видян нагледно на независимата платформа (еквивалент на нашата airsofia.info), на която се проследяват замерванията с години назад.
Частици – PM10…
… и PM 2.5.
Френският пример показва, че не е срамно да имаш проблеми – срамно е да криеш глава в пясъка, да нямаш мерки за справяне с тях и да отказваш да чуеш гражданското общество и опозицията (без значение парламентарна или извънпарламентарна), за да откриеш адекватно решение.
Това е и абсолютният провал на Йорданка Фандъкова като кмет – за седем години тя имаше възможността да вдигне нивото на София като европейски град, но за сметка на това избра системно да си затваря очите за нарушения, да отказва работа с граждански огранизации и диалог с гражданите, както и да обещава мерки, които остават невъведени или неизпълнени.
Днес тези решения костват здравето на софиянци, които рано или късно ще се уморят да живеят по този начин.
И така, София продължава да бъде мръсна и сравнително изостанала в развитието си столица. Имайки предвид нейните размери и инфраструктура, бюджетът от милиард и половина лева годишно (стойности за 2018 г.) преспокойно може да осигури на софиянци добри градски условия, които да еволюират ежегодно.
Вместо това прясно ремонтирани булеварди се разпадат за месеци; майстори пренареждат павета в някаква пародия на детски тест за интелигентност, в който търсим къде пасва каква формичка; ежедневието ни е запълнено с това да гледаме снимки на криво поставени колчета или шахти, отсечени дървета и разпадащи се плочки, а тротоарите остават далечна мечта, чието изпълнение изглежда по-сложна задача от колонизирането на Марс.
Как ще изглежда София, замръзнала в миналото, в един свят, който гледа към бъдещето? Остава ни да се питаме. Разбира се, ако успеем да оцелеем.
Снимка: Orange
