Сред всички празници този го чувствам най- дълбоко в себе си.
Не само като учител.
Преди пет дни написах един текст, с който исках да споделя на своите приятели мое преживяване, което ме разтресе на всички нива. Не предполагах, че ще гръмне бомба и ще обиколи всички възможни медии.
Просто изразих себе си и своите емоции.
Текстът ми след конкурса за директор на СОБ получи почти 1000 лайка и около 300 споделяния.
Бе наречен „кървав“.
След него получих 516 покани за приятелства.
Разглеждах внимателно профила на всеки един от тези хора. Нямаше музиканти и певци (без да искам, отделих певците от музикантите, но ще го оставя така…).
Хора от високия обществен елит.
От всички професии.
Будните хора, с които мислим еднакво.
Тези, които не си завират главите в задниците, виждайки изкуството само като средство за препитание, капсуловани в елементарен битовизъм.
Всички онези, които виждат, че „царят е гол“ на всички нива. Получих почти еднакви писма и коментари, в които хората казваха, че е достатъчно да се замени думата „опера“ с която и да е професия, или зона на живота, за да е точно и ясно в каква мъгла и затъмнение живеем колективно.
Мълчанието е знак на съгласие.
Съгласието е знак на съпричастност.
Съпричастността е знак на престъпление.
Престъплението е знак на страх и стаен гняв.
Страхът е знак на овчедушие.
Овчедушието е знак на посредственост.
Посредствеността е беззъба слабост, която парализира еволюцията.
Виждам познати, които се затварят в рамките на семейство или тесен приятелски кръг от себеподобни.
И смятат, че изолирайки всичко останало, са щастливи и безгрижни.
Каква заблуда…
„Да си добре приспособен към болно общество не е признак за добро здраве.“
Честит празник на всички будители!
Тези, които са полезни за обществото и другите.
Отвъд курабиите, бахура и киселото зеле.
Честит празник!
Автор: Дарина Такова
Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Заглавието и акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
