Кибер хъшове
До 25 юли 2010 г. Джулиан Асандж е никому неизвестен хакер, един от многото претендиращи да бъдат своебразни дигитални хъшове – борци срещу империализма, статуквото и нормите на Стария свят, готови да разбиват пароли, крадат информация и сеят хаос срещу далеч по-могъщите от тях в името на борбата за малкия човек и свободата.
И досущ като истинските хъшове, често зад воала на тези гръмки амбиции се крият далеч по-маргинални начинания, а героите нерядко опират до не особено законни начини да изкарат някоя друга пара.
Сред тях е WikiLeaks, създаден през 2006 г. сайт от няколко “хактивисти” – фамозна титла за полупрофесионални хакери, които от време на време се натъкват на сензационни документи, не откриват на кого да ги продадат и решават да ги сложат на сайта си, за да увеличат своята разпознаваемост. Така например първото разкритие на WikiLeaks уличава сомалийски лидер в използването на наемни убийци.
Всичко това е на път да се промени за малката организация, когато с тях се свързва Брадли Манинг – анализатор на класифицирана информация, работещ за Департамента по отбрана на САЩ. Днес той е известен с нова идентичност и пол – Челси Манинг.
Манинг е човек със сериозни проблеми. Принуден от баща си да влезе в армията, за да “стане мъж”, и принуден да крие гей връзката си заради политиката по това време “Не питай, не казвай”. По време на мисията си в Ирак Манинг на няколко пъти се връща в САЩ, където се завърта в средите на своя приятел – същите антисистемни борци и хакери, сред които е и Джулиан Асандж, както и цяла палитра от анархисти, марксисти, конспиратолози, шпиони и друга екзотика.
По време на едно от завръщанията си в САЩ Манинг преживява тежка раздяла с половинката си и в знак на отмъщение към нея и света решава да разпространи огромен информационен масив от базата данни, която му е поверена като военен анализатор.
По това време в Департамента по отбрана не са създадени особени прегради пред достъпа на нископоставените анализатори до най-различна информация – от видеа и военни операции до дипломатически архиви. Манинг решава да свали този масив и да го предостави на Асандж.
Първия инстинкт на създадетелите на WikiLeaks е да обяват търг за по-скандалните материали сред масива – включително видео за извършено военно нападение над терористична клетка, в което изглежда да са извършени военни престъпления от американските сили. Именно и тези първи опити на Асандж и дружината му да продадат информацията водят до това американските служби да разберат какво се е случило и арестуват Манинг.
Залавянето идва малко късно, тъй като вече духът – или по-скоро течът – е излязал от бутилката.
Скоро Асандж осъзнава, че данните, с които разполага, могат да му донесат далеч повече от някой друг долар. Той се свързва с големите медии като New York Times и Guardian и им предлага да си сътрудничат в разкриването на най-големия теч на разузнавателна информация в света.
Медиите се съгласяват, но спазвайки правилата на журналистическата етика, преди да публикуват каквото и да е, се свързват с правителството на САЩ, откъдето ги молят да изчакат, докато специалисти редактират информация, която може да застраши живота на агенти и източници.
Асандж е непреклонен. Той отказва да чака, още повече документи да бъдат редактирани – макар да става въпрос единствено да бъде премахната информация, която ще застраши източниците и методите за събиране на разузнаване. Това е моментът, в който медии като New York Times и Guardian теглят чертата и казват, че не могат да продължат сътрудничеството си с Асандж.
На 25 юли 2010 г. WikiLeaks започва поетапното публикуване на стотици хиляди документи – сред тях скоро намира място и грамата на посланика на САЩ в България Джон Байърли, в която той споделя, че премиерът Борисов е „замесен в сериозна престъпна дейност и поддържа близки връзки с Лукойл и руското посолство“.
Най-големият теч на засекретена информация дава на Асандж световна слава и влияние, далеч по-значими от парите, които щеше да изкара, продавайки я.
Асандж се превръща в символ. Борец за свободата на слово, разпространението на информация, изобличител на американските служби, дипломация и армия. Джулиан Асандж се превръща в олицетворение на идеалите на “хактивизма”.
Но още тогава, а още по-ясно сега, се октроява и голямата пропаст между мита за Асандж и историята зад случилото се.
Джулиан Асандж не извършва хакерска атака, с която като един кибер хъш, дигитален Робин Худ, да се добира до тайните на САЩ.
Далеч от това – той просто се сдобива с една огромна база данни, която Военният департамент не крие от своите най-нископоставени анализатори. Нещо повече, както разкрива обвинението срещу Асандж, той не успява да разбие паролите, които му предоставя Манинг, за да съберат допълнителна информация.
Остава също така и фактът, че Брадли Манинг не разкрива огромния транш в опит да разобличи политически и военни скандали. Сред материалите наистина има информация, на която и най-големият разследващ журналист би завидял, но огромната част е просто тривиална засекретена кореспонденция, чието изобличаване е единствено удар по САЩ.
За Манинг обаче стореното е отмъщение над системата, която го потиска, и той го извършва, манипулиран от разбрал слабостите му търгаш на информация, какъвто в този момент е Джуалиан Асандж.
И тук идва огромната разлика между журналистиката и извършеното от Асандж. Журналистите преследват истории и изобличават деяния – те разкриват информация с някаква цел. Някои документи – като грамата, разкриваща, че американсата дипломация смята българския премиер за зависим от Русия и организараната престъпност, безспорно имат журналистическа стойност. Други – като сводките на внедрени в терористични клетки лица, нямат друга значимост освен името на техния автор.
Новата слава на Асандж идва със своята цена. Шведските власти го разпознават като извършител на сексуални престъпления, а скоро хакерът очаква да получи и обвинение от САЩ.
От страх да се изправи пред съда и да не бъде екстрадиран от Обединеното кралство, в което се намира, първият ход на Асандж е да потърси убежище от Москва.
Асандж се надява да му бъде издадена виза за Русия, където да избяга. От Интерпол разбират за опитите му и издават червена бюлетина за неговото задържане, с което реално операцията се проваля.
Неспособен да избяга от Острова и в очакване на есктрадиция през 2012 г., Асандж се решава да потърси убежище от Еквадор.
И южноамериканската страна с анти-САЩ правителство по това време решава да му помогне, като му предостави помещение в своето лондонско посолство. Като средновековна обител, по силата на международното право, в посолството не важат законите на страната, в която то се помещава.
Там Асандж може да избегне изправянето пред закона, самоосъдил се на живот между четири стени, решил наместо да се защити в съд, да се оневини чрез пропаганда срещу Запада и представянето си за жертва и заточеник.
***
Майстора и Маргарита
Близо седем години по-късно – на 11 април 2019 г. – Джулиан Асандж бе изведен от еквадорското посолство.
Когато Асандж започна своето самозаточение, мнозина го припознаваха за герой, мъченик и борец за свобода. В края на неговия престой редиците на неговите привърженици значително оредяха.
Извеждането му бе заснето от единствения канал, който Асандж припознава за легитимен – Russia Today, флагмана на кремълската пропаганда, към която борецът за свобода на слово има повече от положително отношение.
Вече яростните му защитници идват почти ексклузивно от крайното ляво и дясно – далеч от масовата подкрепа, която създателят на WikiLeaks получаваше от медии, политици и артисти в началото на своята слава. Сега привържениците му изглеждат далеч повече на онези, които можеш да срещнеш в свърталището на анархисти, марксисти, конспиратолози и шпиони, от което започва кариерата на Асандж.
Голяма част от екипа, с които WikiLeaks започва се отрича от настоящата дейност на Асандж. Още през 2011 г. съоснователят на онлайн изданието Даниел Домшейт-Берг описва как организацията, наместо да следва призванието си за радикална прозрачност, извършва точно обратното – лъжейки не само медиите, но и своите източници – истинските изобличители на информация, които убеждава, че ще им запази анонимността. Бе разкрита и селективността на Асандж в публикуваните течове, след като през 2016 той отказва да публикува транш срещу Кремъл, както разкри Foreign Policy.
Дори скандалите, с които днес е известен Джулиан Асандж, изглеждат далеч по-мрачни, политически мотивирани и част от шпионските игри в хибридната война между Запада и Русия, отколкото някакъв израз и борба за свободи.
Във върха на своята слава Джулиан Асандж бе посещаван от изпълнители като Лейди Гага, които влизаха в еквадорското посолство с цял антураж от фотографи и прожектори. В последните години далеч по-вероятно бе, когато падне мрак в посолството да се промъкне някой образ като Найджъл Фараж – вестителят на Брекзит, със съмнителни финансови и политически обвързаности с Кремъл.
Далеч от публични – тези срещи имат отличителната черта да са забулени в потайност и оправдания. Фараж дори имаше дързостта да твърди, че срещата му през 2017 г. с Асандж била с “журналистически” цели, тъй като освен в битността си на евродепутат и водач на кампанията на напускане Leave.EU Фараж също така е и водещ на токшоу по британското радио LBC.
Така и не стана ясно какъв е бил този журналистически подвиг на Фараж и защо не видя бял свят, но той както и редица други контакти на WikiLeaks превърнаха Асандж в основно лице в друга афера – хибридните атаки на Русия над западните демокрации и по-специално намесата им в президентските избори на САЩ през 2016 г.
Публикуването на откраднатите от руското военно разузнаване ГРУ имейли на кампанията на Хилъри Клинтън в ключови моменти за предизборната надпревара, контактите на Асандж с кампанията на Тръмп, опитите му да бъде политически фактор в изборни надпревари, референдуми и кампании за дестабилизане на ЕС и Запада – всички те превърнаха предишния герой за свобода и права в острие на хибридната война и крепител на надигащите се популистки движения със съмнителни обвързаностти с Кремъл.
Тази му дейност попадна и под погледна на специалния прокурор Робърт Мълър, чието разследване за намесата на Русия в президентските избори през 2016 г. посочи WikiLeaks като сътрудник на руското разузнаване, макар засега обвинения да са повдигнати единствено над офицерите на ГРУ, извършили хакерската атака. В близките дни ще стане ясно дали основателят на WikiLeaks ще се присъедини към тях.
Почти десетилетие след като разпространи секретни документи на последната останала суперсила, Джулиан Асандж изобличи още по-голям скандал: Готовността на самообявили се крепители на ценности и защитници на човешки права да защитават грубото нарушаване на върховенството на закона.
Каквото и да се случи и в която и страна да се развие съдебната сага на Джулиан Асандж – тя ще бъде съобразена с най-високите стандарти за човешки права, в които истината ще бъде доказана чрез представяне на доказателства, а Асандж ще има правото да се защити в справедлив, публичен процес, разполагащ навярно с най-добрите възможни адвокати, които могат да положат на съмнение както фактите, така възможността да са нарушени правата и свободите на техния клиент.
Истинската трагедия бе избягването на правосъдието, отказът от публичен процес и разкриване на истината, както и напълно нехуманното самозаточение на човек в апартамент – в по-лоши условия отколкото предоставя всеки западен затвор, на чиито гости е осигурена медицинската помощ и излизане в контролирана външна среда – неща, от които Асандж бе лишен по време на престоя си в еквадорското посолство.
Тази нова страница в историята на Джулиан Асандж е победа за върховенството на правото, а не нарушение на нечии граждански свободи.
