Ако бяхме някъде на Запад, днес може би щяхме да си говорим за infans terribilis (лат. палавото дете), но понеже сме на Балканите се оказва, че не ни остава нищо друго освен да си говорим за нашенския infans debilis (лат. дебилното дете), когато стане дума за галеника на църковните залпове архимандрит Дионисий.
След като именно Терминал3 първи се усъмниха в смисъла на неговите шумни идеи да известява на явно „простия“ ни народец със заря,че празнуваме Великден, станаха известни и други негови необичайни начинания, докато накрая дори самите свещеници в катедралния храм „Св.Александър Невски“ не решиха да го бойкотират. Съответно и общественият интерес за първи път остана не само концентриран върху темата, но и породи очаквания, че въпросният духовник ще получи поне някакво възмездие за своеволията си.
Без да ставаме лоши пророци обаче трябва да поднесем чаша студена вода на тези очаквания. Най-вероятно архимандрит Дионисий не само няма да получи някакво наказание, но и дори ще продължи с експериментите си. Причините за това не са от вчера и са многопластови.
Макар общественото внимание да разбра твърде отскоро за монаха със странна брада Дионисий, вътре в църковните среди той е познат с „магариите“ си не от вчера, а от повече от десет години. За съжаление той е един от най-изявените представители на онази група меркантилни младежи, които осъзнаха в прехода след комунизма и към 21-век, че липсата на монаси у нас би им гарантирала в рамките на 10 до 15 години бързо израстване до най-висшия църковен клир. Разбира се, при положение, че са достатъчно нахални и безскрупулни да не прекарат нито един ден в манастир, а за сметка на това да се умилкват и раболепничат около някои от по-възрастните владици. Дионисий първоначално се ползваше с подкрепата на престарелия митрополит Иларион, който да го лансира, после пренасочи ласкателствата си към западноевропейския Симеон, а впоследствие се сближи с епископ Тихон. Това не му попречи в края на миналата година да не се посвени да го измести като предстоятел на храм-паметник „Св. Александър Невски“. Лоялността явно не е сред характерните му черти.
Затова пък той е известен със слабостта си към употребата на архаично звучащи сложносъставни изрази, зад които обаче не се крие никакъв смиъл. И вкус към външна показност и блясък. В този ред на мисли зарята не беше изненада за хората, които го познават. Напротив тя е логично продължение на пристратията му.
По-лош както от богословска, така и от човешка гледна точка е афинитетът на този млад човек отрано да търси близост с всякакви хора с изобилие на пари и болно тщеславие. За тях той измисли специално и още преди 10 години идеалната схема, в която удовлетворява тщеславието им срещу възможността да ги освобождава от бремето на парите им. А схемата е проста – организира им връчването на нищо не значещата титла архонт, съпроводена от витиевати надписи срещу съответното количество финикийски знаци. В тази чисто пазарна сделка моралната или верската хигиена нямат значение. За Дионисий псевдорицари тамплиери, масони или бивши ченгета не са пречка за бизнеса. Бизнес-схемата така добре потръгна, че бе усвоена набързо от някои владици. Така първият от младото поколение бързо издигнали се без престой в манастир, но с витиевато нищоказващо говорене владици Николай успя да усвои схемата, че и да я узакони. По този начин той можеше вече да отвърне с подобаващи „почести“ на своите благодетели, които го подкрепяха финансово да води учудващо за един монах луксозен живот.
Ето тук е и разковничето защо вероятно Дионисий не само няма да бъде наказан, но и ще продължи да се изявява. Пловдивският митрополит Николай, който в момента има не само най-силното лоби в Синода, но и най-силните амбиции, няма защо да наказва своеволния архимандрит. Напротив, той има многопосочна полза от него. От една страна с „изцепките“ си Дионисий отклонява общественото внимание и недоволство от станалия отдавна непоносим със слостните си изказвания за масовата публика пловдивски митрополит. От друга – той явно продължава да намира все нови и нови желаещи да плащат за мними титли. И не на последно място, получаващите църковно внимание, заедно с тези титли, явно от десетилиетия са оплетени добре в мрежите на ДС.
„Надежда тука всяка оставете“ и се пригответе за следващата заря.
На снимката: Негово светейшество Патриарх Неофит и пловдивския митрополит Николай (вляво)
Снимка: официален сайт на Пловдивска митрополия
