SHARE

С плакати „Напълно МУТИ-вирани“ от нейните симпатизанти Меркел държа победната си реч. Зад нея стои огромен трансперант, на който е изписан основният слоган на кампанията „Die Mitte“ (Центърът/Средата).

След 12 години най-силният лидер на Европа доказа още веднъж, че е незаменим, въпреки предвижданията за нейното падение през годините. А нейната издръжливост се дължи точно на този „център“, с който тя води своята политика, приемайки по един или друг начин политиките на опонентите ѝ – дали за възобновяема енергия, минимална работна заплата или гей бракове.

Така тя за поредна година не остави свободно пространство на опонентите си, за които останаха единствено личните нападки и по-острата реторика.

Но походът на християндемократите на Меркел към центъра освободи пространството за надигането на националистическа, ксенофобска и евроскептична партия като „Алтернатива за Германия“ – с което за първи път в съвременната история на Германия крайнодясна партия влиза в Бундестага.

Този факт не трябва да бъде преувеличаван, нито омаловажаван. В контекста на случващото се в Европа и по целия западен свят навсякъде крайнодесните популистки движения набират сила. Brexit победи, Тръмп победи, в Австрия крайнодесният кандидат завърши втори, в Нидерландия и Франция също. Полша и Унгария се управлявават с крайнодесни политики и реторика.

На този фон 12% на „Алтернатива за Германия“ не са застрашаващ бъдещето на страната резултат. Германия не бе поставена пред съдбовен избор по начина, по който това се случи във Франция.

Същевременно не може да бъде пропуснат фактът, че това е Германия. Фактът, че при тях се надига крайното дясно за първи път от падането на Адолф Хитлер е значимо събитие.

Имигрантската политика на Меркел е основният заподозрян за надигането на „Алтернатива за Германия“, но не трябва да се пропуска фактът, че всички останали партии – взели над 80% от вота – в една или друга степен подкрепят имигрантската политика на Меркел.

За причините за нейното надигане може да погледнем откъде идва силата ѝ – Източна Германия, където партията събира над 20% от вота.

В пострадалите от комунизма страни, където интелигенцията е избита и пропагандата и цинизмът са заменили ценностния ориентир на населението, резултатът е виден след половин век. Източна Европа няма против да изрази своя протестен вот с крайнодясна алтернатива.

На Германия й предстоят трудни коалиционни преговори. Мартин Шулц вече обяви, че социалдемократите отиват в опозиция, за да не позволят на „Алтернатива за Германия“ да е основният опонент на правителството, но и най-вече тъй като партията бе силно ударена от избирателите след настоящата „голяма коалиция“. Настоящото управление на Германия за пореден път показа, че големите коалиции се провалят като формат и отвратят вратата за радикални „алтернативи“.

И ако обединението с Шулц е невъзможно, остава само един възможен формат – “Ямайка”  – между християндемократи, либерали и зелени.

Трите партии имат и различни виждания за бъдещето на еврозоната и Европа. Либералите от FDP са особено скептични към предложенията на Еманюел Макрон за радикално обединение на еврозоната за разлика от Зелените, които са привърженици на този план.

Но предвид стила на Меркел, навярно тези различия ще бъдат изчистени още по време на дългите преговори за сформиране на коалиция. След тях Германия ще има единна позиция.

Очаква се утре френският президент да изнесе реч за бъдещето на еврозоната.

Меркел и Макрон се очертават да бъдат двигателите на Европа в следващите години. Президентът на Франция изглежда е амбициран да промени радикално Европейския съюз, а Меркел, макар и по-сдържана, признава нуждата от реформи. Двамата, изглежда, също така, че осъзнават нуждата, че за да бъде Европа силна, е нужно Париж и Берлин да бъдат единни за поетия курс.

Изборите в Германия бяха последната пречка към реформирането на Европа. Сега остава победоносният „център“ да покаже защо избирателите трябваше да го предпочетат пред неговите крайни алтернативи.

Недоволството и проблемите са факт. Макар и сразени, призраците на национализма и комунизма продължават да бродят из Европа и ако „центърът“ се окаже неспособен да бъде носител на промяна, то след четири години бъдещето на континента може изобщо да не изглежда толкова оптимистично.

SHARE