Срам – не срам, полагам основите за обединение сред вси прослойки, непредставени и представени в парламента (освен ДОСТ и ДПС вашето мами клето ердоганско мустакато жалко дрисливо! – бел. аз).
Обединявате се около само една-единствена идея, която е великолепна. Издигате ме за министър на ежедневния статус.
Всеки ден в 8:00 аз пускам статус с размишленията си по дадена тема, по която очевидно имам какво да кажа – ядрена енергетика, театър, футбол, социални помощи, последния епизод на Bobs Burgers, проблемът с вафлите, които са прекалено разнообразни вече, и докато пробваш всичките, си забравил първите, които си пробвал, и няма как да знаеш коя ти е любимата вафла. И всеки ден в рамките на деня нацията и политическата върхушка се заема да обсъди и оправи/промени/затвърди казуса, който съм зачекнал в сутрешния си статус.
Ще работим едно по едно, като аз ще определям кое кога, щото имам най-големите зърна и ноздри в страната. И няма да преминаваме на друго, докато нямаме решение. Тактиката е чудесна, защото сега хабим адски много енергия, вълнуваме за 20 неща на ден – Копривщица, цените на тока и парното, разединената плесница, с колко фирми иска да участва Домусчиев, но без да излезе с лицето си в търга за ЦСКА, заплатата на Станимир Стоилов получил ли я е, не я ли е и, разбира се – може ли SpaceX да се ползва за еднопосочно пращане в Космоса на служителите на телекоми, които се обаждат с предложение за нов договор и държат да ти го изговорят по телефона, а като поискаш, вместо да те занимават в тоя момент, да ти го пратят на мейла да го видиш в удобно време, не могло.
Ей затва аз смятам, че бих могъл да внеса ред и ефикасност в справянето с различни емоционални и национални проблеми и различия, така че що не?
*Текстът е препубликуван от фейсбук профила на автора. Акцентите са на редакцията на „Терминал 3“.
