Днес правителството на Бойко Борисов има желание да възроди изграждането на ядрената централа „Белене“, но ако се върнем назад във времето, може да видим доста променливите позиции на българския премиер по въпроса.
През 2011 г. Борисов остро критикуваше предхождалата го тройна коалиция на БСП, НДСВ и ДПС през 2011 г. за това, че все още няма определена цена и няма гаранции за сигурността на Белене според новите европейски изисквания.
„Години наред тройната коалиция абсолютно загроби проекта „Белене“ – когато имаше излишъци и когато трябваше нещо да се направи. Те просто нищо не са направили, освен да изхарчат около половин милиард да разчистят площадката. Не подписаха договор за строителство и в един момент оставиха всичко на нас“, заяви тогава Борисов.
“Нашият анализ не може да представи оценка за това дали централата ще има достатъчно възвръщаемост на инвестициите, за да компенсира рисковете, свързани с проекта”, казва се в заключението.
“Дори да е възможно тя да спечели достатъчно в допустимите граници, за да покрие очакваните разходи, включително възвръщаемост на капитала, финансовите разходи до заключителния етап на развитието на нови ядрени централи може да се различава значително от ценовите прогнози, направени по време на планирането на проекта. Този риск се илюстрира добре с надвишаването на първоначално определените суми от АЕЦ „Олкилуото 3“ и „Фаламанвил“, проекти, които и в момента са в процес на развитие.”
“В анализа си предположихме, че мащабно развитие на нова ядрена централа в региона няма да бъде достатъчно, че да повлияе на пазарните цени, тъй като разработването на ядрени мощности предполага значителна политическа подкрепа и не може свободно да се саморазработва от участващите в пазара.”
И най-накрая, посочва се в становището, “анализът за алтернативни източници се ограничава до вариация от технологии, които или са налични на пазара в момента, или се обсъждат широко като проекти. Възможно е с времето, особено вземайки предвид широкия времеви период, в което ще се проектира „Белене“, да се появят нови технологии, които ще генерират електричество на пазарно ниво на по-ниска цена, отколкото ядрените генератори и други технологии, обсъждани в доклада.”
И след като в началото на 2012 г. HSBC публикува своя доклад Борисов вече е напълно убеден, че ползите за България от този проект не са доказани.
„Даването на съгласие за АЕЦ „Белене“ е като да се ожениш сега, а да започнеш да спиш със жена си чак след година. Ама след една година жената може вече да е избягала!”, казва тогава лаконично родният премиер.
В началото на 2013 г. според премиера Борисов АЕЦ „Белене“ все още не бива да се строи.
„За да няма никакви спекулации, никакви колебания, никакъв шанс този проект, който Станишев умишлено не е подписал, защото той самият е знаел, че проектът е пагубен с огромната си цена за България, за което му благодаря, че не го е подписал, за пред очите на партията си, прави сега така, че да е „да”, посочва Борисов.
Същата година Борисов заявява пред NOVA:
„Когато дойдохме на власт в края на 2009-та на нас ни беше казано, че имаме работещ проект за АЕЦ „Белене”. По-късно, като отидохме там, видяхме, че има един гьол, започнахме да се замисляме върху това, което е правено. Всички знаехме, че ГЕРБ ще отговорят с „Да” на въпроса от референдума. Впоследствие обаче БСП започна своята кампания, че това касае АЕЦ „Белене”. И хората се объркаха и аз трябваше категорично да им кажа, че сме против строежа на АЕЦ „Белене”.
Тогава става ясно, че дори при положителен резултат на референдума Борисов пак няма да построи атомната електроцентрала.
Неочаквано се появява и руско мнение, и то не откъде да е, а от страна на руския ядрен експерт, бивш заместник-министър на атомната енергетика на Русия Булат Нигматулин. В подробното си становище, публикувано през 2013 г. и достъпно на български тук, Нигматулин изрично казва, че проектът АЕЦ “Белене” е еднакво неизгоден и за двете страни, включително и като частен проект. Това становище се позовава на няколко международни доклада, включително поръчания от Борисов доклад на HSBC.
Но да се върнем на оценките на премиера за проекта.
“Лично аз спрях АЕЦ Белене, плащайки политическата цена”, заявява смело Борисов в телевизионно интервю през 2014 г.
„Този, който е дал на концесия „Марица-изток“ 1 и 2, този, който е дал 1,5 милиарда за АЕЦ “Белене” и 1 млрд. за „Цанков камък“ са пряко бръкнали в джоба на българския данъкоплатец.”
2015 г. е тиха и всичко изглежда спокойно. Бившият вътрешен министър Румен Петков заявява, че има оферта от „неруски“ купувач за АЕЦ „Белене“. Без държавни гаранции за инвестираните ресурси. Проруските опорки как България ще изчезне като държава, произвеждаща енергия, продължават. Петков изобщо не е убеден, че ще удължат живота на реакторите ни.
Стигаме до наши дни, когато Русия осъжда България да ѝ изплати над 600 млн. евро за двата реактора на Белене заради подписаните от тройната коалиция договори с „Росатом“.
И през 2016 г. Борисов обявява рестарта на „Белене„.
„Надали това някой го интересува, но цялата ми енергия е насочена към това да се измъкнем от тези капани от 2006 г. и да правим „Белене“, защото иначе двата реактора ще трябва да ги сложим в Музея на социалистическото изкуство, дето Вежди го направи„, каза още Борисов.
България първоначално търсеше трети страни, на които да продаде реакторите, но внезапно този интерес приключи. Държавата поръча на БАН да изготви доклад, който ще бъде готов през 2018 г., но вече учените обявиха своите изводи, че Белене може да бъде изгоден (въпреки че предварителните им анализи сочиха обратното).
И за разлика от доклада на HSBC този на БАН ще е таен и дори външни експерти няма да имат достъп до него.
Но все пак от малкото изводи, за които учените ни съобщиха, разбрахме, че има възможна комбинация, в която централата да е изгодна, ако цената на енергията се покачи до 84 евро на мегаватчас до 2040 г.
Само че вече цената на енергията спада – риск, за който предупреди и доклада на HSBC. Според последните анализи на BNEF (Bloomberg New Energy Finance) още през 2016 г. вече има сделки за 64$ за мегаватчас соларна енергия, а до 2040 г. се очаква цената да спадне с още 66% и 72% от инвестициите ще бъдат насочени към този сектор.
Рисковете, за които предупреждава HSBC започват да се сбъдват. На тези позиции бе и българският премиер Борисов, който, отново да повторим, заяви:
“Проектът е пагубен с огромната си цена за България.”
Днес обаче рефренът е друг и само преди месец Борисов проведе среща с „Росатом“, преди която посланието му далеч не бе толкова смело, колкото преди:
„Айде и аз да кажа нещо, че от „Росатом“ ме чакат“, заявява Борисов през октомври тази година на брифинг по друга тема.
„Чакам да дойдат „Росатом“, защото три милиарда са изсипани на Дунава и стоят“
За това държавата в сътрудничество с частен инвеститор (до момента само „Росатом“ е обявил желание да бъде такъв) ще налее още милиарди в този проект.
През 2012 г. се очакваше цената на проекта да е около 10,3 млрд. евро, но както предупреждават от HSBC, тя може да нарасне с още много. А освен че техните предупреждения, изглежда, се сбъдват, то и от опит знаем как рязко нараства цената на всеки руски проект, когато той трябва да захрани всички по веригата.
Целият доклад на HSBC може да прочетете тук.
Анализи на енергийния пазар в Европа и Европейския съюз може да свалите оттук.
