Борис Джонсън провежда серия работни срещи на Балканите. В Гърция бе извършен атентат над френското посолство в навечерието на визитата на Барак Обама, а новото хърватско правителство започна мащабна данъчна реформа.
Турция започва преговори за търговско споразумение с Великобритания
Въпреки че все още Британия не е напуснала Европейския съюз, то Турция ще започне преговори за подписването на споразумение за свободна търговия с Великобритания, след като „разводът“ между Лондон и Берлин стане факт. Това заяви икономическият министър Нихат Зейбекчи, като подчерта, че то ще влезе в сила, след като завърши разводаът между кралството и ЕС. Споразумението ще има същия обхват като това между Турция и ЕС.
Турското правителство започна да търси подкрепа за конституционните изменения, които ще дадат повече правомощия на президента Ердоган. Управляващите ще се опитат да привлекат подкрепата на опозиционната Партия на националното движение.
Турският премиер Бинали Йълдъръм се е срещнал с лидера на националистите Девлет Бахчели, за да обсъдят промените в конституцията, след като Бахчели е дал коментар, че партията му може да ги подкрепи, предава агенция Ройтерс.
Междувременно в страната е задържан изпълнителният директор на опозиционния турски вестник „Джумхуриет“ Акин Аталай на 11 ноември.
Дни по рано девет журналисти на изданието бяха задържани по обвинения в сътрудничество с обвинения за неуспешния опит за преврат Фетхулла Гюлен.
В сряда кюрдските бунтовници нападнаха офиса на областния управител на Дерик Мохамед Фатих. Бунтовниците са убили Фатих и са ранили двама негови служители. 35-годишният областен управител е назначен на поста през септември месец тази година, предава агенция “Фокус”.
Сръбският премиер Александър Вучич предупреждава, че Европа я очакват трудни времена и е важно добросъседството.
Тази седмица се срещат премиерите на Румъния и Сърбия в румънския град Тимишоара. В изявление сред срещата сръбският министър-председател, че Европа и света ги очакват бурни времена и затова добросъседските отношения са необходимост.
От своя страна румънският му колега Дачиан Чолош заяви, че подкрепя Сърбия по нейния път към ЕС.
„От самото начало на процеса на европейската интеграция на Сърбия Румъния е един от най-силните гласове в подкрепа на сръбското присъединяване към ЕС“, заяви Чолош. „Надяваме се новите преговорни глави да бъдат отворени скоро – ние признаваме, че Сърбия постига прогрес по пътя си на евроинтеграция чрез приемането и прилагането на реформи“, предава думите му агенция “Фокус”.
Румънският премиер също така призова Сърбия и Косово да продължат своят диалог, което е и едно от условията за членство на Сърбия в ЕС.
В четвъртък европейският комисар по разширяване Йоханес Хан изрази безпокойство относно предстоящите президентски избори в Сърбия.
“От това, което съм чул кой ще участва, има риск от укрепване на националистите и популистката риторика определено не е от помощ“, каза еврокомисарят притеснен от факта, че Сърбия може да поеме курс към Русия.
Борис Джонсън призовава Косово и Сърбия да установят “нормални отношения”
Британският външен министър Борис Джонсън провежда серия от работни посещения на Балканите и като посети Прищина и Белград.
“Факт е, че Великобритания присъства в Западните Балкани за повече от 50 или 100 години и Сърбия се нуждае от този стълб на стабилност“ е заявил сръбският премиер Вучич. „Стабилността на региона е важна за всички ни и съм благодарен на г-н Джонсън и на Великобритания, че подкрепя политиката ни.“ От своя страна британският външен министър призова Косово и Сърбия да продължат преговорите помежду си, заявявайки, че двете нации „споделят жизненоважен интерес за нормални отношения“.
Докладът за напредъка на Босна и Херцеговина за членство в ЕС показва, че Република Сръбска забавя присъединяването на страната
Председателят на Президиума на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович коментира доклада на Европейската комисия относно напредъка на Босна за интегриране в ЕС. Според него основен виновник е проруски настроеният лидер на Република Сръбска Милорад Додик, който се опитва да възпрепятства институционалните реформи в страната, които са условие на Брюксел за приемане на страната в ЕС.
„Най-добре ще е Милорад Додик да промени поведението си, за да избегне замяната си“, е заявил Изетбегович. Европейският съюз иска балканската федерация да изгради по-централизиран модел на представителство и взимане на решения, който да претотврати постоянния блокаж на взимане на решения.
В Гърция бе извършен атентат над френското посолство
В четвъртък бе хвърлена ръчна граната по посолството на Франция в Атина. Смята се, че атентатът е извършен от ливанския бунтовник Ибрахим Абдала, предава агенция “Фокус”, който е осъден на 32 г. затвор във Франция за убийството на двама дипломати през 80-те години на миналия век. Посдрадали от взрива в посолството няма, но това се случва дни преди президента на САЩ Барак Обама да посети гръцката столица на 15 и 16 ноември.
Ескалираха и популистките декларации в Гърция заради посещението на американския президент. Общинският съвет на атинското предградие Каисариани обяви Обама за „персона нон грата”, защото той е представител на “силите на империализма” .
Тази седмица започна и новата операция на НАТО „Морски страж“ – Sea Guardian, в която участват гръцки и турски военноморски сили. Операцията се случва въпреки напрежението между Анкара и Атина заради отказа на гръцкото правителство да екстрадира преследвани от Ердоган военни, участвали в опита за военен преврат в страната. Между двете страни и тази седмица имаше пререкания, тъй като турски хеликоптер е навлязъл в гръцка територия.
Новото хърватско правителство започна най-голямата данъчна реформа
Новият хърватски премиер Андрей Пленкович и финансовият министър Здравко Марич заявиха, че управляващите са постигнали съгласие за реформа в данъчната политика на Хърватия.
Промените засягат всички сфери на данъчното право, като се намалява най-високата ставка на данък общ доход от 40 на 36% и тази от 25 на 24%. От 2016 година ДДС ще бъде намалено с 1 пункт на 24% и ще се създаде специална ставка от 12%. Но най-голямата промяна засяга корпоративния данък, който ще спадне от 20% на 18%, този за малкия и средния бизнес, както и за земеделските производители ще спадне на 12%.
Очаква се това да доведе до значителен икономически растеж и по данни на правителството ще запази дефицита на страната до 2% на година.
