SHARE

Тази седмица световната преса е отразила както успехите на България, така и дипломатическите премеждия на българското правителство и Ирина Бокова. Трудно е да се каже какъв имидж гради страната ни – от една страна, това е държава с комунистическо минало, което се прокрадва и в настоящата ѝ политика, от друга, това е страна с икономически потенциал и културно богатство, които грабват очите и мислите на света.

Реликви от комунистическото минало

Трябва да предотватим задаващото се бедствие в ООН” е статия, посветена на Ирина Бокова във в. Times от британския депутат от управляващите консерватори Андрю Мичел. “Не може да позволим на ужасния шеф на ЮНЕСКО да унищожи и ООН.” Депутатът нарича Бокова “реликва от комунистическото минало” и твърди, че Британският департамент по международно развитие последователно оценява ЮНЕСКО като една от най-лошо работещите агенции на ООН. Андрю Мичел е бивш министър на международното развитие за периода 2010-2012 и по негово време Бокова ръководи ЮНЕСКО.

Статията е публикувана четири дни преди третото предварително гласуване в Съвета за сигурност на ООН и Андрю Мичел пише, че “ако няма ясен победител от гласуването и ако г-жа Бокова получи толкова малко гласове, че се откаже, то трябва да бъде издигнат нов кандидат. Най-добрият за това би била българката Кристалина Георгиева”. 

Wall Street Journal излезе със статия за общите въздушни патрули на САЩ и Бъгария под егидата на НАТО. “Операциите на НАТО в България се приемат противоречиво и членовете на българското правителство са разделени за това колко голяма роля трябва да играе алиансът в отбраната на региона. България изложи план за общи патрули на НАТО в Черно море по-рано тази година, което доведе до оставката на ръководителя на българските военновъздушни сили в знак на протест”, пише американското издание.

В статията се споменава и че “руските държавници постоянно критикуват операциите на НАТО в Балтийския и в Черноморския регион, твърдейки, че алиансът цели да увеличи военното си присъствие, за да обгради Русия”. Тази теза на българските читатели е позната, все пак нашият премиер е един от нейните разпространители.

От щаба на НАТО са заявили, че засега мисията ще продължи само за седмица, от 9 до 16 септемри, но ако българските власти желаят, тя може да продължи и след това. Говорителят на европейското командване на САЩ кап. Дани Хернандез е заявил, че “ние винаги сме готови да помогнем на всеки натовски съюзник в защитата на неговите суверенни граници и въздушно пространство”.

Отново за бежанците

Кампанията на правителството да представи ситуацията с бежанците в България, като сериозен проблем е намерила своите чуждестранни почитатели.

От Balkan Insight отразяват коментарите на Бойко Борисов след срещата му с немския канцлер и лидери от Централна Европа в Берлин. Основна тема на срещата бе бъдещето на Европейския съюз, но в статията е отразен отказът на българския премиер да приема бежанци от европейските държави, ако пропадне сделката между Европейския съюз и Турция.

От флагмана на руската пропаганда Russia Today също се опитват да създадат впечатлението, че ситуацията с бежанците е тревожна, като съобщават, че над 800 души са участвали в масовия бой в бежанския лагер в Харманли.

И отново по темата за бежанците – от английската версия на Deutsche Welle са направили едноминутен репортаж за България. От медията коментират, че много държави в Европа отделят средства от бюджета си, за да строят огради, а точно онази страна, през която преминава потокът, няма финансовия ресурс, за да спре имигрантите. Основно място в репортажа заема Трайчо Трайков, който е представен в битието му на бивш икономически министър от ГЕРБ, който повтаря позицията на правителството, че е “иронично” страната ни да не е в Шенген, а да трябва да охранява границите на Европа.

Успешната страна на България

Най-евтиното място за почивка в Европа – но струва ли си спестяванията ви?“ е статия на британския Daily Telegraph за черноморските курорти в България. “Британците със скромен бюджет трябва да се отправят към България, показва ново проучване, в което страната оглавява популярните почивни дестинации в Европа”, пише Оливър Смит за британския вестник.

Проучването е проведено от сайта за самолетни билетни hoppa.com, в което са сравнени цените за настаняване в хотел, таксита, кино и много храни и напитки в 48 градове и морски курорти на Стария континент. Например закупуването на определени осем продукта в Слънчев бряг ще ви излезе 58,22 паунда, а за същите ще заплатите 302,90 паунда в Копенхаген.

“Изпихме две бири (общо за 1,30 паунда) и си поръчахме прясна риба от Черно море. Ядейки шопска салата, опознах и удоволствието на ракията – шнапс на плодова основа”, пише един от репортерите на Telegraph, който е посетил Варна.

Друг препоръчва Созопол. “Градът съумява да грабне младежкото, купонджийско настроение на София, както и да предостави нещо за по-улегналите хора. Стилният Стар град предлага ресторанти и барове на брега, откъдето може да гледаш как слънцето се спуска надолу към Азия. На юг километрите от плажни ивици стигат чак до Турция. На север Слънчев брях бие в ритъма на целодневните купони.

От Financial Times пък обръщат поглед на Пловдив – градът, който си “обръща късмета”.

“През горещата лятна вечер в Пловдив децата шумно се плискат на фонтаните в изписания градски парк. Млади гийкове се събират в Hackafe, IT хъб в историческия център на града.

Вторият по големина град в България, с население от 350 000 души и богата културна история, се наслаждава на своето дългоочаквано оживяване. Георги Стоев, местен икономист, изчислява, че от 2011 г. насам чуждестранните и местни инвеститори са наляли 4 млрд. евро в пловдивския бизнес след дълъг период на икономическа стагнация”, пише най-сериозният финансов ежедневник.

“Преобразяването на града доказва какво могат да постигнат неколцина дейни местни бизнесмени и държавници, когато се подобри самочувствието“, заявяват български анализатори и допълват: „Също така помогна и фактът, че след влизането в Европейския съюз изчезва имиджът на страната на “Дивия изток” и все повече инвеститори откриват потенциала на запустелите ѝ краища”.

“Възстановяването на Пловдив е още по-учудващо, когато го сравним с положението в Гърция”, коментира авторът на статията, като припомня, че много гръцки инвеститори са преместили седалището си в България, където има 10% корпоративен данък и данък общ доход – най-ниският в ЕС.

“Европейските фондове помогнаха на Пловдив да приведе във вид своя елегантен център от XIX в., изграден над богатия римски град Филипопол. Подновени са музеи и галерии на изкуството: през 2019 г. градът ще постигне своята дългоочаквана амбиция да бъде Европейска столица на културата.”

Реликвите на комунизма и развитието на съвременна България се преплитат и в статията на Рик Стийвс за “Преоткритата България”. 

„Заради стратегическата си позиция на север от Гърция и Турция, Българая е разположена на пластове история. От древните елини и римляни до безстрашните славянски войни и от османските паши до комунистите от Студената война – всички са оставили своя белег. С бляскавите си съкровища от древните гробници и запустелите монументи до трудния XX в., това е една изумителна страна”

Рик Стийвс, автор на пътеписи и туристически гидове, който се завърнал в страната, която за последно е виждал когато тя е била погълната от своя комунистически режим. Тогава хората не са говори за политика, но за сметка на това статуите на левите вождове са я отразявали.

Днес, тези статии изглежда, че си проповядват остарялата идеология само една на друга. Обичам да посещам места като тези и да се замислят за богатствата, които имаме като свободата ни.”

SHARE