SHARE

От Щефен Доберт*, Ди Цайт (Die Zeit)

Статията е публикувана в бр. 19 от 7 май 2015 г. 

Има тайни, които никой не знае, тайни в буквалния смисъл. Има тайни, които малко хора знаят. А също така има тайни, които всъщност вече не са тайни, но в които има нещо забранено. Методите за подслушване на Щази бяха такива тъмни общоизвестнитайни. Всеки гражданин на ГДР знаеше, но никой нямаше право да говори за това публично. Нещо много подобно изглежда заобикаля детството на Владимир Путин. Една неизказана и недоказана тайна придружава биографията му.

Има хора, които са убедени, че руският президент е прекарал първите девет години от живота си в семейство, което сега отрича да съществува. И че през половината от детството си не е живял в Русия, а в Грузия. По-късно, като ръководител на агенцията за вътрешно разузнаване [Федералната служба за сигурност – Федера́льная слу́жба безопа́сности Росси́йской Федера́ции, ФСБ – бел. ред.], се твърди, че Путин е променил автобиографията си и се е отрекъл от рождената си майка. Направил го е, за да проправи пътя си към властта и за да не се появи пред руския народ в първата си предизборна кампания като извънбрачно дете, което расте в Грузия.

Ако тази тайна е вярна и ако беше известна по-рано, тя можеше да промени световната история. Владимир Путин можеше и никога да не стане президент. Войната в Чечения щеше да е различна, войните в Грузия и Украйна вероятно нямаше да се случат. Възможно е днес Русия и Европейският съюз да бяха партньори.

Известно е, че Владимир Путин често лъже публично. Това е заключението поне след анексията на Крим. Но дали руският президент използва лъжата като политически инструмент, дори когато става въпрос за собствената му майка? Или тази възрастна жена, която все още живее в Грузия, разпространява теория на конспирацията?

Това е търсене на истината, базирано на интервюта с очевидци, съобщения в медиите и видеозаписи, което започва преди 15 години.

1 — Самолетната катастрофа: Москва, март 2000 г.

Когато Сия Башаев минава през московското летище Шереметьево този четвъртък сутринта, до президентските избори остават още 17 дни. Башаев е чеченец и ръководител на руската петролна компания Alliance Group. До него крачи руският журналист Артьом Боровик. Той е репортер от фронта по време на войната в Афганистан, пише няколко книги за задграничните мисии на Съветската армия и основава критичните за правителството издания за разследвания – „Совершенно секретно“ и „Версия“. В публикувана от него статия тогава той цитира тогава думите на временно изпълняващия длъжността президент на Русия [Владимир Путин стававременно изпълняващ длъжността президент на Руската федерация след неочакваната оставка на действащия президент по това време – Борис Елцин. Путин изпълнява тази функция от 31 декември 1999 г. до 7 май 2000 г. – бел. ред.]: „Има три начина да се влияе на хората: изнудване, водка и смъртни заплахи“. Временен изпълняващ длъжността президент на Руската федерация тогава е Владимир Путин.

Година по-рано Путин все още е до голяма степен неизвестен офицер от тайните служби. След това, през август 1999 г., остарелият президент Борис Елцин го назначаваза министър-председател на Руската федерация. В навечерието на Нова година Елцин обявява оттеглянето си от политиката, а Путин (също временно) поема поста на президент.

Месеци по-рано по заповед на Путин руските войски преминаха границата на руската република Чечня, която се бори за независимост. Това е началото на втората чеченска война.

Тогава, на 26 март 2000 г., Путин трябва да се кандидатира за първи път за рускиянарод. Ако спечели, на 47-годишна възраст, той ще стане най-младият руски държавенслед Йосиф Сталин.

Мениджърът в петролната индустрия Башаев и репортерът Боровик са на по 39 години и се познават от години. В този ден те искат да летят до грузинската столица Тбилиси заедно. Башаев е чартирал самолет за къси разстояния – Як-40.

До тях сядат двама бодигардове от фирмата на Башаев. Останалите места в самолета остават празни. Екипажът се състои от четирима души и има опитен пилот, който до момента е прекарал 7000 часа в пилотската кабина. Температурата на въздуха е малко под нулата, необичайно топло за това време на годината.

Няколко седмици по-рано с Башаев се свърза чеченец на име Рустам Даудов, който работи на ръководна позиция в чеченското представителство в Тбилиси. По телефона той казва, че Башаев и Боровик трябва да пътуват лично до Тбилиси, защото иска да пусне едно видео и да им даде копие от видоекасетата. Даудов казва, че това видео ще попречи на Путин да спечели президентските избори  при условие че Боровик успее да публикува историята в Русия навреме.

Репортерът Боровик никога досега не е разговарял с Даудов. Но Башаев го познава чрез общ познат и го смята за достоверен информатор.

В 8:43 ч. трите двигателя на Як-40 стартират. Машината рулира по пистата, ускорява на почти километър и накрая излита. На около 50 метра над земята самолетът завива наляво, губи височина и избухва при удар с асфалта. Всички в самолета умират.

В доклада от разследването, публикуван няколко дни по-късно, се посочва, че техник вероятно е забравил да напълни механизма на крилото с течност против замръзване. Следователно, лявата крилна клапа е можела да се отвори само на около десет градуса. Въпреки това, тъй като температурата на въздуха в тази четвъртък сутрин е едва един градус под нулата, крилният механизъм на Як-40 трябва да работи дори без течност против замръзване. Бащата на журналиста Артьом Боровик обвинява руските тайни служби за инцидента. Той казва, че синът му е бил убит заради тогавашните му изследвания.

Ден след инцидента Рустам Даудов седи в офиса си в чеченската мисия в Грузия, на третия етаж на стара сграда в центъра на Тбилиси. Той пие чай. По телевизията вървят репортажи за смъртта на Боровик и Башаев. Видеокасетата, която е искал да даде на двамата, се намира в едно чекмедже на бюрото му.

2 — Блудният син: Метехи, януари 2000 г.

Около два месеца преди самолетната катастрофа, в офиса на Рустам Даудов влиза мъж, който по собствени твърдения е работил за грузинските тайни служби. Той казва, че знае, че Даудов има добри връзки с лидерите на чеченското движение за независимост. Поставя снимка на възрастна жена на масата и казва, че това е истинската майка на Владимир Путин.

Мъжът предлага на Даудов сделка: 500 000 долара. Даудов трябва да му даде парите в Чечня, в брой. В замяна на тази сума, той се задължавал да отвлече жената и да я предаде на чеченците. Заплашвайки да убият майка му, чеченците щяли да могат да изнудват руския президент и да сложат край на чеченската война.

Тогава Даудов е на 39 години и знае как работят тайните служби. В средата на 90-те години, по време на първата война срещу руснаците, той е съветник на чеченското правителство. Стоял е на няколко метра от автомобила на чеченския президент и пушелцигара, когато колата избухнала. Руските специални части са открили колата чрез сателитния телефон, използван от президента и са изстреляли по нея ракета. Даудов скъсва тъпанчето в лявото си ухо, а шрапнел пронизва гърба му. Но оцелява. Оттогава той много повечсе се доверява на шпионите.

Но този грузинец, който му разказва за майката на Путин, му се струва доста странен. Затова Даудов му казва, че от сделката нищо няма да излезе и го изпраща по живо, по здраво.

В следващите дни Даудов разпитва колеги и познати. Не му трябва много време, за да успее, с помощта на грузински журналисти, да разбере къде живее жената, която твърди, че е майката на Владимир Путин.

През януари 2000 г. Рустам Даудов се качва на автомобила си и заминава около 60 километра от Тбилиси до село Метехи с малък микробус. Даудов носи със себе си видеокамерата си, както и брашно, захар и месни консерви като подаръци.

Вера Путина е малка, дребна жена, която винаги носи забрадка, когато излиза от къщата. Когато чува идващия посетител, тя влиза в двора и минава през малкото лозе. Даудов се представя и я пита за Владимир Путин. Тогава 73-годишният казва: „Убеден съм, че той е моят Вова!“ Даудов настройва камерата си. Вера Путина сяда и говори.

Вера Путина на 89, Владимир Путин на 69 г.

Тя казва, че е родена на 6 септември 1926 г. в село близо до Очор, малък руски град в Урал. Ходи на училище осем години, завършва като чирак-механик на селскостопански машини, а след това прави и допълнително обучение. По време на това обучение среща мъж – Платон Привалов. Влюбва се и забременява. Едва тогава научава, че Платон вече е женен. Напуска го и се връща при родителите си. Детето, момче, е родено на 7 октомври 1950 г. в родния ѝ град. Кръщава го Владимир, но обикновено го наричаВова. Вера Путина така и не разкрива името на баща му пред Вова.

Вера Путина разказва, че когато Вова е бил на по-малко от две години, тя трябва да замине за Ташкент, на хиляди километри, за да продължи практическата част от обучението си. В продължение на седмици тя оставя сина си на баба и дядо му. Междувременно, в Ташкент среща мъж на име Георги Озепашвили, грузинец, който отбива военната си служба близо до нейния учебен център. След края на обучението си тя се мести при него в Грузия, в село Метехи, където се женят. Вера Путина води със себе си Вова, нейният извънбрачен син. Съпругът ѝ нямал нищо против, казва тя. Поне не в началото.

По-късно двамата със съпруга ѝ започват да се карат за Вова. „Той не искаше детето да остане при нас“, казва Вера Путина. Двойката е бедна, вече имат и дъщеря заедно, а Осепашвили също трябваше да плаща за син, който не е негов. В семейния домминават няколко неспокойни години. Веднъж сестрата на съпруга ѝ дори взима Вова със себе си, за да го даде на непознат мъж, майор, който нямал собствени деца. Когато Вера Путина отново намира сина си, тя решава: „Трябва да върна Вова при родителите си“.

Той обаче не можа да остане и там задълго. Бащата на Вера Путина се разболява тежко. „Родителите ми трябваше да дадат Вова на приемни родители“, казва Вера Путина. По това време той е на около девет години. Добавя, че оттогава „винаги се е чувствала виновна, но нямала друг избор“.

Това е историята, която Рустам Даудов записва при първото си посещение. Все още е просто историята на малко момче, което според майка си обича риболова и джудото, и което случайно също се казва Владимир Путин, но няма пряка връзка с руския премиер.

Даудов се връща няколко пъти в Метехи. Вера Путина му разказва какво се е случило със сина й, след като той пристига в новото си семейство.

Казва, че приемните родители на Вова са били бездетна двойка, далечни роднини на родителите ѝ: Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина. Именно тях руският политик по-късно назовава като свои биологични родители.

Двамата се преместват с Вова в тогавашния Ленинград, разказва Вера Путина. Там го регистрират в органите и в съответното производство му сменят акта за раждане. Правят Владимир точно с две години по-млад и като дата на раждане му дават 7 октомври 1952 г. Така Вова – сега официално все още няма осем години – успява да започне отново в първи клас на 1 септември 1960 г. в новото си училище в Ленинград. В Грузия той е посещавал селското училище през последните три години, но всъщност не е научил руски език, казва Вера Путина.

Отново Даудов записва всичко, което тя казва, слуша я с часове. Разговаря с няколко селяни, които си спомнят добре Вова. Един от старите му съученици сега управлява малкото училище на Метехи.

В един момент Даудов пита старицата за доказателство за нейната история. Вера Путина се усмихва и поклаща глава. „Вова все още носи фамилията ми, но не иска да ме признае за негова майка. Затова тук в къщата ми дойдоха хора от КГБ. Взеха ми всички семейни снимки и ми натъртиха да не казвам на никого за него.“ Всичко, цялата тази история е тайна, казва тя.

Осем години по-късно репортери от британския вестник The Daily Telegraph ще намерят записи в архивите на най-близкия град, доказващи, че в края на 50-те години на миналия век момче на име Владимир Путин действително е посещавало училището в село Метехи.

3 — Изборният резултат: Истанбул, март 2000 г.

В седмиците преди президентските избори някои грузински вестници публикуват историята за истинската майка на Путин. След смъртта на петролния мениджър Сия Башаев и репортера Артьом Боровик, обаче, руските журналисти вече не са се забързали да идват до Тбилиси, за да видят Рустам Даудов. Има още само седем дни до изборите.

Даудов вижда последен шанс в контакта си с турската медийна група İhlas (Ихлас), която притежава няколко телевизионни станции и вестници, както и компании от строителния, търговския и енергийния сектор. Даудов се надява, че ако Ихлас навлезе по-широко в темата, руските медии също ще разказват по темата.

Този път Даудов не иска да се ограничава с телефонни обаждания. Лети за Истанбул и се среща с Мурат Арвас, помощник на мениджъра на Ихлас. Те са съгласни. Историята на Вера Путина ще бъде отпечатана само във всекидневника Türkiye. След това филмът на Даудов ще бъде показан и по най-големия телевизионен канал на İhlas.

Статията е публикувана във вестника. Но още в същия ден служител на руското посолство се обръща към редакцията на Türkiye с въпрос откъде е получила такава информация. Пускането на филма се отменя. По каква причина? Ами заради „Синпоток“, научава Даудов от Мурат Арвас.

„Син поток“ е газопроводът, чрез който Турция ще решава проблемите си в енергийния сектор. Планира се да доставят до 19 милиарда кубически метра газ от Русия за Турция годишно.

В този момент руските власти заплашват да замразят проекта малко преди да започне строителството, ако Турция продължи да разпространява информация срещу интересите на Русия.

Късно вечерта на 26 март 2000 г. Рустам Даудов седи в хотелската си стая в Истанбул. В този ден са президентските избори в Руската федерация. Неговата видеокасета е във вътрешния джоб на куфара му. Предварителните резултати от гласуването в Русия се излъчват по телевизията. Владимир Путин печели.

В крайна сметка той печели 52,9 процента от гласовете – т.е. Путин на първия тур на изборите е избран с абсолютно мнозинство за президент на Русия.

 Убийството, 15 октомври 2000 г., Тбилиси

Когато Рустам Даудов се завръща в Грузия, съпругата му го пита дали семейството им е в опасност след публикуването на статията в Турция. Страхува се за децата си. Той я успокоява и продължава да търси повод да публикува историята на Вера Путина. Даудов вярва на тази жена от Метехи. Вярва, че светът трябва да знае истината за човека, който управлява Русия.

Но светът не слуша Даудов. Грозни все още е окупиран от руски войски. Хората, с които Даудов разговаря в Турция, изведнъж казват, че той води военна пропаганда за чеченската страна.

През октомври колега от чеченската мисия се обръща към него в Тбилиси, като му каза, че познава опитен военен кореспондент от Италия, който вече е отразявал войните в Руанда, Босна и Херцеговина, и Косово, а сега тъкмо подготвя репортаж за Чечня. Казва се Антонио Русо. Готов е да дойде в Грузия и да изгледа видеото с Вера Путина.

В неделя, 15 октомври, следобед, Русо идва в кабинета на Даудов, както е уговорено. По време на разговора за детството на Путин присъства и колега на Даудов. Русо е 40-годишен мъж, с тен на типичен италианец. Дългата му коса е прибрана на опашка. Два часа по-късно Даудов подава на италианеца копие от видеокасетата. Русо му благодари и си тръгва.

На следващата сутрин Русо е намерен мъртъв на 35 километра източно от Тбилиси. Той лежи с вързани ръце, отстрани на пътя близо до село Уджарма. Аутопсията показа, че кореспондентът е починал в два през нощта. Смъртта е настъпила в резултат на увреждане на белите дробове от счупени ребра. Бил е отвлечен и прегазен от камион. Това е професионално извършено убийство. Убийците са знаелиточно какви са плановете му. „Щял е да отпътува, за да покаже на колегите си новата информация“, казва италиански евродепутат. От хотелската стая, в която е отседнал Русо, са изчезнали компютърът му, мобилният му телефон и точно тази видеокасета.

Убийството на Русо никога не е било разследвано докрай. И двамата италиански следователи, натоварени с разследването на убийството на Русо, са били отзовани обратно в Италия, само две седмици след като са пристигнали в Грузия. Един от служителите, замесени в случая, в интервю с представители на италианското радио, дава да се разбере, че ФСБ може би е изиграла някаква роля в това. Загинали са и двама грузински полицаи, разследващи убийството на Русо: единият се самоубиваа вторият е отровен.

 Годините в училище, септември 1960 г., Ленинград

Знам повече за роднините на баща си, отколкото за тези на майка си.“ Така пише в автобиографията на Владимир Путин. Публикувана е през пролетта на 2000 г., след като Путин встъпва в длъжност, и се нарича „От първо лицеРазговори с Владимир Путин.“ Книгата е дълго интервю с Путин, взето от трима руски журналисти. Путинказва, „че семейството му е било най-простото“.

От една страна в книгата се казва, че „родителите му никога не са говорили за себе си“ с него, особено баща му. „Той беше мълчалив човек“. От друга страна, Путин подробно описва как баща му се е борил храбро по време на Втората световна война. А дядо му уж дори е работил като готвач за Ленин и Сталин. Всичко прилича на съветска книжка с картинки. Недвусмислено прави впечатление, че Путин описва подробно детството си, започвайки едва от ученическите си дни в Ленинград, след 1 септември 1960 г., когато според Вера Путина той вече е напуснал село Метехи.

Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина – съпрузите, които Вера Путина смята за осиновители на сина си – според биографията, са истинските родители на руския президент. Преди Владимир те вече имат двама сина, но и двамата са загинали преди края на войната.

Путин с Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина през 1985 г.

Към момента на публикуването на биографията родителите на президента вече не са между живите, официалният баща на Путин почива през август 1999 г., а официалната му майка – година по-рано. В книгата с интервюта, вместо тях, учителката на Путин от Ленинград, Вера Гуревич, говори за детството на Путин. „Беше тежък момент за родителите на Вова. Представяте ли си смелостта на майка му? Когато роди сина си, тя беше вече на 41 години„, казва учителката.

В онези дни е наистина необичайно в Съветския съюз да се раждат деца след 40-годишна възраст. Учителката казва също, че още тогава е усетила, че Путин „има потенциал, енергия, характер“. Тя смята, че „това момче ще свърши добра работа“. В книгата се казва, че Путин обичал спорта – преди всичко джудо и риболов.

Вера Путина и грузинското село Метехи не се споменават в биографията.

При контакт с президентската администрация в Кремъл с молба да коментира изявленията на Вера Путина, първите думи на отговорната служителка са: „О, това не е лесна тема“. Тя казва, че само личният прессекретар на президента, Дмитрий Песков, може да даде такава информация. Когато му изпращаме въпроси за детството на президента и за възможната връзка на руската държава със смъртта на Башаев/Боровик и Русо, прессекретарят не реагира по никакъв начин в продължение на няколко дни. И по-късно не даде информация за загиналите. Чрез един от служителите той нареди да се предаде, че е известна само информацията за Владимир Путин, публикувана на официалния сайт на Кремъл.

В допълнение към данните, дадени в официалната биография, има снимка с бебе и две жени, които не са назовани в книгата. На снимката се твърди, че е изобразен малкият Путин. Освен това там можете да видите снимка, на която момчето седи в скута на Мария Ивановна Путина, официалната майка на президента. Момчето изглежда на възраст между шест и осем години, тоест определено е по-младо от Путин по времето, когато според Вера Путина е стигнал до приемните си родители. Ако тази снимка наистина е младият Владимир Путин, тя може да послужи като доказателство, че историята на Вера Путина е измислица.

Изненадващо е обаче, че това момче или някой, който много прилича на него, се появява отново в биографията. Тази втора снимка, индивидуален портрет, според надписа под него, не изобразява Владимир Путин, а един от първите двама сина на Владимир Спиридонович Путин и Мария Ивановна Путина – момче, загинало по време на Втората световна война при обсадата на Ленинград. Тази снимка липсва в по-късно издание на официалната биография на Путин.

Точно десет дни след запитването на Die Zeit за детството на Путин, доста дълга статияза Владимир Путин излиза в списание „Руский пионер“ („Руски пионер“), месечно издание за лайфстайл. След като години наред той не е говорил публично за семейството си, президентът описва родителите си в тази статия. Може би това е опит в навечерието на 70-годишнината от края на войната да се настрои руският народ за нейното честване. В същото време това изглежда и като желание на президента да опровергае евентуални съмнения в биографията си.

Майка ми беше много нежен и мил човек“, пише Путин. Баща му работил във военно предприятие преди началото на войната, а по-късно бил доброволец на фронта. Там той и другарите му по чудо успяват да се измъкнат от нацистите. Те били „преследвани през гората“, пише Путин, а баща му оцелял, „защото влязъл в едно блато и седял в него няколко часа, дишайки през тръстиково стебло“. И по-нататък: „Докато седял в блатото, чул как минават немски войници, буквално на няколко крачки от него…”.

6 – Кръвен тест, февруари 2015 г., Метехи

ЖП гара в далечината, изоставена бензиностанция, няколкостотин селски къщи, разположени около вековна църква… Това е село Метехи. Слънчев зимен ден, искрящите от лед върхове на Малък Кавказ очертават хоризонта. Надлъжно на пътя тече Кура, най-дългата река в Грузия.

Вера Путина все още живее в порутена къща с малка веранда, където е прекарала по-голямата част от живота си. Части от оградата са откъснати от крепежите им, портите са ръждясали.

Вратата отваря жена с дълбоки бръчки около очите. Вече е на 88 години.

Прави няколко крачки към гостите, забелязва се, че я болят костите и ставите. Когато питаме за сина й, тя изглежда малко объркана и няма време да отговори, тъй като Люба, една от трите й дъщери, излиза от къщата. Тя е облечена в сиво зимно палто. Жената застава пред майка си, за да я защити. Люба е пристигнала днес с автобус до Метехи от Тбилиси, където има апартамент. Съпругът на Вера Путина – Георги Осепашвили – е починал преди много години. Дъщерите се грижат за възрастната си майка, Люба е донесла лекарства и иска по-късно да заколи няколко пилета.

Вече не е нужно да говорите с майка ми“, казва Люба. „Нищо повече не може да Ви каже. Забраниха ѝ да говори с журналисти. Заплашиха всички в селото. Бяха хора от спецслужбите.“

Тя се оплаква от това, което трябва да търпи семейството ѝ заради руския президент. Веднъж внукът на Люба се пошегувал в клас, че би искал да хвърли бомба върху училището – бил в първи клас и това била просто глупава шега. Но в училището това се превърнало в скандал. Един учител казал, че момчето вероятно е същиятпрестъпник, какъвто и чичо му Владимир, който през 2008 г., като руски президент, повежда война срещу Грузия.

Преди няколко години, късно вечерта, двама мъже и две жени идват в дома на майка ѝ. Един от мъжете се представя за полицай, жените казват, че са медицински сестри. Взимат кръв от старата, объркана жена и след това отново изчезват.

Люба е сигурна, че тези хора са изпратени от руските специални служби. Какво показва кръвният тест, тя не знае. Но няма нужда от доказателства. Казва също: „Никой тук не се съмнява, че Путин е син на майка ни“.

След тези думи майката и дъщерята приключват разговора. Не искат повече да говорят за Путин.

На няколкостотин метра една жена мете пътеката пред къщата си. Казва се Дали Гзиришвили, тя е на същата възраст като Владимир Путин. Когато разговорът се насочва към руския президент, тя казва, че изобщо не е съгласна с политиката му. Но после все пак се усмихва. Жената си спомня, че е ходила на училище с Вова, а през лятото често играела с него край реката. „Той много обичаше риболова“, казва тя.

Путин на риболов в Сибир през 2007 г.

 Фалшиво убийство, 7 септември 2003 г., Баку

След смъртта на Антонио Русо Рустам Даудов не изключва възможността руските специални служби да действат свободно в Грузия. За да осигури собствената си безопасност, Даудов и семейството му през 2001 и 2002 г. сменят апартаментите на всеки две седмици. Неустановени лица преследват 16-годишния син на Даудов в кола на прибиране от училище. Когато по-малкият му брат разказва нещо подобно, родителите забраняват на децата да излизат сами от къщата.

Рустам Даудов мисли как да напусне Грузия със семейството си. Но къде да бяга? В Чечня, където войната все още продължава?

Няколко седмици по-късно хора, свързани грузинското правителство пристигат в чеченското представителство в Тбилиси. Те уведомяват Даудов и колегите му, че трябва да напуснат офисите си до няколко седмици. Грузинците вече не искат да се примирят с факта, че в столицата им има представителство на Чечня.

Първоначално Даудов и семейството му остават в Тбилиси. Той редовно лети до Баку, столицата на Азербайджан. Там чеченците продължават да имат офис, от който координират стремежите си за независимост. Всеки път, когато Рустам Даудов тръгва към летището, съпругата му отброява дните до неговото завръщане. Страхува се да остане сама с деца.

На 7 септември 2003 г., в един и половина през нощта, полицията открива труп в центъра на Баку. Мъжът е починал в резултат на пет изстрела от близко разстояние. До тялото, което лежи в близост до бившия мост „Гагарин“, полицаите намират празни гилзи. Куршумите са изстреляни от пистолет Макаров. „Изключваме убийство с цел грабеж. Потърпевшият, очевидно, просто се е разхождал, когато е бил прострелянВероятно е било планирано престъпление. Все още не знаем нищо за мотивите му„, казва полицаят.

Мъртвият мъж е чеченец на име Рустам Даудов. Руската телевизия съобщава за това убийство и показва снимка на Даудов.

 Единствена снимка, март 2015 г., Западна Европа

Изминали са почти 15 години от първата среща с Вера Путина. Рустам Даудов седи на кожен диван в хола си, на няколко хиляди километра от Грузия. В нощта на 6 срещу 7 септември 2003 г., когато е извършено убийството, той е летял от Баку обратно за Тбилиси. След кацането той в трябва да успокои много приятели и роднини, които са чули за смъртта на мъж със същото име. Но той, Рустам Даудов от Тбилиси, е жив. Въпреки че по телевизията е показана негова снимка, извършителите очевидно са застреляли съименник на Даудов, също от Чечня.

След това убийство Даудов има възможност да напусне Грузия. Служители на ООН подготвят документи за пътуване за него и семейството му и му помагат да лети до Западна Европа, където може да започне нов живот.

Даудов от седмици обмисля дали да реши да се срещне с журналист от в. Die Zeit. Въпреки че съпругата му е против, Даудов все пак е съгласен. Сега тя стои в кухнята и пита съпруга си защо е дал фамилното ѝ име на кореспондента. Тя все още се тревожи за безопасността на семейството си, затова в този текст е използвано измислено име –Рустам Даудов.

Пред него, на килима, са положени официалните биографии на Путин и видеокасета. Даудов все още смята това видео и документираните в него изявления за основното доказателство, че Путин крие истината за семейството си. Тъй като Вера Путин е истинската му майка, той не може да даде заповед да я убият, смята Даудов.

Но какво ще стане, ако всичко се окаже невярно, ако лъжецът не е Владимир Путин, който променя биографията си в името на политическа кариера, а някой друг? Ами ако Даудов и Вера Путина вярват в нещо, което е далеч от истината? В крайна сметка може да се е случило, например, Вера Путина наистина някога да е имала син на име Владимир, когото изпраща при баба си и дядо си, но този син да не е действащиятпрезидент на Русия.

Тогава видеото щеше да се окаже невероятна заблуда, свързана с мистериозниубийства. В случая би се оказало, че Вера Путина е била в плен на илюзия. А в крайна сметка Даудов би имал убедителен мотив да разпространява тази фалшива информация: войната, която Путин води срещу родината си.

За нито една от двете версии няма доказателства.

Единствената снимка е пред Рустам Даудов в оригинал. На нея е изобразено тригодишно момче с пълни бузи и коса, покриваща челото. Даудов казва, че снимката му е дадена през 2000 г. от брата на съпруга на Вера Путина, Георги Осепашвили. Този човек казав, че служителите на КГБ не са намерили тази снимка при претърсване на къщата. Даудов няма доказателства, че това момче наистина е син на Вера Путина.

В официалната биография на Владимир Путин е публикувана снимка, на която той е на 14 години и без съмнение прилича на настоящия президент. Ако сравним тази снимка с образа на тригодишно момче, за което се твърди, че е син на Вера Путин, тогава е трудно да се улови приликата между тях.

Снимка от официалната биография на Путин (на 14 г.)

Антропологът Андреа Фойгт, който като експерт дава заключения пред германските съдилища относно идентификацията въз основа на изображения на заподозрени, съпостави снимките за вестник Die Zeit, като направи морфологично изследване. Нейното заключение e: осветлението, възрастта и перспективата на снимките са толкова различни, че е невъзможно да се даде сериозна оценка. Експертизата, обаче, казва: „Има индикации, че това не е едно и също лице. Линията на веждите и формата на очите са различни.“ Разглеждайки тези снимки, заключението е „по-скоро склонно да вярва, че това са различни момчета“. Въпреки това, остава остатъчна възможност тригодишното момче на снимката да е наистина руският президент, казва експертът.

Рустам Даудов не може да разбере оценките на германския експерт. „Целият ми живот се промени заради тази мистерия“, казва той. Без съмнение има известна доза истина в тази история.

В края на срещата, преди да се сбогува и да се върне при жена си в кухнята, Рустам Даудов задава три въпроса: „Първо: защо служители на КГБ многократно посещават Вера Путина в село Метехи, което местните жители потвърждават? Второ: ако той не е нейният син, защо Путин не нареди да се намери човекът в Русия, който наистина е син на Вера Путина? Трето: Защо руските специални служби не публикуваха резултатите от ДНК анализа на Вера Путина?

Само Владимир Путин знае отговорите на тези въпроси.

* Авторът е известен германски разследващ журналист и писател, работил за авторитетните Зюддойче Цайтунг (Süddeutsche Zeitung) и Ди Цайт (Die Zeit).

SHARE
Смислен прочит на събитията, които имат значение.