SHARE

В този разказ се разглеждат интимните демократични отношения между българската държава и някои от нейните лидери. Ще попитате – а не би ли било по-красиво и по-богато на преживявания, ако влюбените бъдат оставени да изпитат телесния израз на своето взаимно влечение, необременени със знания? Няма ли нужда демокрацията единствено от любов?

В няколкото примера, представени от кабинета по демократично здраве така, че лицата да не могат да бъдат разпознати, ще разкажем какви затруднения се срещат най-често в интимната сфера на българската демокрация.

Петдесет и седем годишен мъж, интимно свързан с държавата, е изпращан два пъти от своя народ в оставка, с пожелание за психотерапевтична консултация по повод корупция, чувство на гавра с народния дух и безпокойство за устоите на институцията, за които основният преглед е показал органични причини, сред които например професионална насоченост в областта на охраняването на държавни глави от бившия съветски блок. В разговора пациентът съобщава, че всички са прости и той е прост и има разбиране по тази логика и че да бъдеш премиер е по-лесно, отколкото да си в МВР или кмет:

„С демокрацията се запознахме като млади. Не сме имали други познанства, надхвърлящи приятелските отношения. По демократичните въпроси не бяхме просветени нито от родители, нито от учители. Само от връстници сме чували едно-друго, но в една отблъскваща форма. Срамувахме се да си говорим за тези неща. Няколко години бяхме една щастлива двойка. Нашите ласки се ограничаваха до магистрали и метростанции. Повече не си позволявахме. До първото сношение се стигна през 2013 г., когато народът взе, че излезе от къщи. Тогава аз изобщо не бях настроен и подготвен за това и изживявах хиляди страхове, че хората всъщност не са пълни балами. Откровено казано, от това преживяване бях разочарован. Всичко бе така припряно. Намирах петилетните нежности за по-красиви. По-късно се страхувах при всяко сношение. Иначе с България имаме добри отношения. Взаимно се поощряваме и си помагаме, тя участва усърдно в управлението. Само за демокрация не ѝ идва наум (днес още по-малко от преди). А когато ме потърси за демокрация, е нетърпелива и на мен ми липсва любовната ласка. Само много рядко, когато тя е много мила към мен или по някакви други причини съм настроен, България получава нещо от сношението.“

Шестдесет и една годишен мъж на ръководна работа се явява в брачната консултация и пояснява, че всъщност е дошъл, защото има мръснишки мисли за изневяра, свързани с Русия.

„Състоянието в нашата демокрация ме потиска от дълго време. Тя е двадесет и седем години по-млада от мен. Цял живот съм в офанзива, а преди години най-сетне преминах в Атака. Демокрацията ни отведе и до културата, чак до театралното изкуство в НАТФИЗ. Още преди сватбата сношението отсъстваше от моя живот, когато се опитвах да се доближа до демокрацията, въпреки че от години я познавам и твърдо бях решил да я упражня. Преди сватбата не е редно – така отговаряше България на моите демократични пориви. След сватбата нещата не се промениха много. Тя самата не проявява никакъв интерес към мен и е доволна, когато я оставя на мира. Тя изобщо не може да си представи какво всъщност може да се получава при сношение с мен и счита, че в края на краищата това не е толкова важно. Не съм съвсем неопитен и зная, че има и режими, при които тя ще се отнася по-топло към мен. Казвам ви честно, понякога копнея за такъв режим и желая демокрацията да стане като тях.“

За съвет в кабинета идва 48-годишна представителна жена, пристига на кон, с що-годе присъстващи маниери, но неспокойна и смутена. Тя заема ръководна длъжност, но ѝ липсва увереност в работата с подчинените. Това не било за учудване, обяснява тя примирена. Демокрацията ѝ отнела много. Тя вече не била пълноценен човек.

„Затова идвам при Вас за консултация – продължава тя. – Не мога повече да изпълнявам задълженията си пълноценно. Никога не съм била добра в тази област и понякога съм завиждала, когато приятелки и колежки са разказвали, че са имали неколкократна демократична близост в една нощ. Но все пак досега България не е имала основание да се оплаква. В последно време не бях в състояние да извърша сношение, въпреки че полагах максимални усилия. Изпитвах желание, което обаче преминаваше, когато не успявах. Бях доволна, когато сполучвах от време на време. Пенсионерите започнаха вече да се съмняват, че някога е имало БСП и там сме се изразходвали. Но за това наистина не може да става и дума. Аз съм вярна на партията. Освен това не бих поела риска да се бламирам и пред друга партия. Напротив, аз се страхувам, че един ден тя ще ми изневери, ако продължава така – аз нищо не мога да ѝ предложа. Не зная на какво се дължи. Дали съм вътрешно болна, дали демокрацията не функционира вече, или е просто преумора от работата? Не можете ли да ми помогнете с таблетки или инжекции?“

При конкретен въпрос да опише какво всъщност не може тя продължава:

„Просто демокрацията не ме възбужда. Понякога, даже често, неразбираемо защо, съм възбудена, когато няма никаква възможност за демокрация, а полагам например цветя пред паметника на Тодор Живков. Тогава се надявам, че ще има сношение, но когато погледна датата и си спомня, че БКП падна, възбудата изчезва. Вие не знаете колко ме потиска това.“

С други затруднения, които водят до подобни грижи, ни посети 62-годишен мъж, майтапчия. Такъв бил той винаги, когато пътувал и в чужбина и не му било неудобно. Иначе се дразнел за всяка дреболия, мразел емигранти, роми и чужденци и минавал за малко нервен. Само демократичните отношения му създавали грижа. Младата демокрация го възбуждала много, дори твърде много.

„От майтапи не мога да я задоволя – оплаква се той, – стигнал съм дотам, че едва сношението е започнало и стигам до много бърза словесна полюция, още след първите дни на правителството. Просто не мога да се задържа. Ако се опитам да се въздържа, поздравът ми омеква и глупостите изтичат въпреки това. Това ми се е случвало дори преди започване на сношение с България , само като съм прегърнал голото й тяло. Разбирам нейното разочарование. За кратко време тя не достига до върха. Сега ние рядко се събираме, защото тя нищо не получава. Но става все по-лошо. Аз се опитвам да й помогна с ръка с надеждата по този начин да я докарам до края. Но тя не обича това и казва, че не е нормално. Какво да правя, щом като причината е у мен?“

Излагаме тези проблемни ситуации с намерението да помогнем на много хора да решат своите демократични проблеми и с надеждата, че всеки читател ще разбере правилно нашата загриженост. Ние се заемаме с нелеката задача да обясним демокрацията и нейните тайни. Така става възможно българинът да овладее съзнателно своя граждански съпружески дълг, от който интимната близост между него и държавата е важна съставна част, и да го направи щастлив.

SHARE
Завършва френска гимназия "Антоан дьо Сент Екзюпери" в Пловдив, след което заминава за САЩ, където живее и работи в продължение на две години. В момента следва хуманитарни науки в Париж, Франция, където е и част от екипа на американската библиотека. (Не обича да пише дълги автобиографии, затова се надява тези три реда да стигнат. )