На световната политическа сцена игрите не са нито за начинаещи, нито за аматьори. В този контекст Борисов е изоставащият ученик в класа за напреднали. Цялата ситуация с избора на генерален секретар на ООН само го доказа. В крайна сметка той сам се докара до ситуация, в която няма печеливш ход. Lose/Lose. Това е майсторство, да, но е непродуктивно. Много хора станаха милионери, за да развиват стратегии как да не изпадаш в патова ситуация, а да развиеш умението да изработваш Win/Win стратегии. Но това е в един друг свят. В света на Борисов той винаги печели, дори и когато губи, и е важно, че той си мисли така.
На първо място Борисов се сготви сам още с избора на първоначална номинация. Когато заложиш на куц кон в началото на състезанието, то цялото състезание е обречено. Ирина Бокова беше куц кон поради една-единствена причина – САЩ и Великобритания експлицитно заявиха, че ще й наложат вето. Няма да обсъждаме причините тук. Нито другите й качества или липсата на такива. Многократно сме го правили. Точка. Clean cut. Или иначе казано, посочете ни страна, която е пуснала в състезанието играч със съзнанието, че шансовете му са отрязани преди старта, защото двама от петимата съдии ще му покажат червен картон? Не разбираме какви очаквания имаше държавата в лицето на онези, които я предложиха, както и поддръжниците й, които опищяха света с опорките си. Изводът е: Путин имаше нужда от тази кампания, за да се чуе неговият глас от световната трибуна на битката за този пост. Ама то затова тази политика е за вещите в занаята.
На този фон включването на Кристалина Георгиева беше опит на Борисов да замаже положението. Само че не можеш да закърпиш с фина бродерия грубо скъсаното преди това. Не и в такова състезание. Не и в този мащаб. Не и в този формат.
Разбира се, че голямата политика е резултат от фини договорки, които остават неразбираеми по нашите ширини. И понеже не ги разбираме, ги заклеймяваме като задкулисни. Не, уважаеми. Разбирателство се постига с уговорки – така е в семейството, така е в бизнеса, така е в политиката. С гьостерицата бичи само Бай Ганьо. А какво постига е очевидно.
Единственото, което има значение след последното гласуване, е, че двете български номинации имаха по 2 негативни гласа от държави с право на вето. Второто по важност е, че за Ирина Бокова това най-вероятно са САЩ и Великобритания, както беше ясно още преди дори тя да бъде номинирана (?!). За Кристалина Георгиева това са вероятно Русия и Франция или Русия и Китай…
Безспорната истина е, че Антонио Гутереш беше фаворит за поста още след първото изслушване. В последвалите етапи на надпреварата единственото, което си пролича, е политическата зрелост на държавите, които номинират кандидати. България се показа като политически имбецил. И за това не са виновни нито Путин, нито Меркел.
