Имаше причина британският премиер Тереза Мей да отлага всички решения за Brexit до последния момент. И те нямаха общо с преговорните позиции на Британия, които изначално бяха слаби, а отлагането доведе до това, Мей единствено да се води по рамката, зададена ѝ от Брюксел.
Далеч по-същественият проблем за премиера бе как да остане на власт, след като изгуби мнозинството си в парламента и трябваше едновременно да угоди на проевропейското и на евроскептичното крило в партията си. Заедно с тях и на северноирландските консерватори, които не искаха страната им да приема специален режим, който да я доближи до обединение с Ейре.
От самото начало бе ясно, че това е невъзможна задача, а на власт я държеше единствено страхът на консерваторите, че не могат да намерят кой да я замени и това би довело до управление на крайнолевия опозиционер Джеръми Корбин.
Тези страхове не са отмряли, но настъпи моментът, в който Тереза Мей не можеше да отлага повече визията за Брекзит и това естествено доведе до бунт.
В последните минути на неделната вечер министърът по напускане на ЕС от Британия, Дейвид Дейвис, подаде оставка, последван от още един министър и водещ евроскептик – Стив Бейкър.
Разцеплението в кабинета може да продължи, но докато всички погледи са вперени във външния министър Борис Джонсън, далеч по-важно бе посланието на един от водещите консервативни депутати – Джейкъб Рийс-Мог, който постави своебразен ултиматум на Тереза Мей. Тя или трябва да се откаже от петъчното си предложение за Брекзит, или да бъде свалена от власт.
„Не мисля, че вот на недоверие е незабавно необходим“ – заяви Рийс-Мог. „Мисля, че премиерът трябва да се откаже от предложенията си от Чекърс [лятната резиденция на министър-предедателя, в която Мей анонсира плана си за Брекзит през миналия петък], които Дейвид Дейвис отбеляза в писмото за оставката си и те реално няма да доведат до Brexit.“
Основното, което визира Рийс-Мог, е оставането на Британия в свободна зона на благата с ЕС, при която британското правителство буквално ще преписва европейското законодателство и ще го представя като „британско“ право. И тъй като правилата ще са идентични, няма да има нужда от граница между ЕС (вкл. Ирландия) и Великобритания (вкл. Северна Ирландия).
До известна степен е учудващо, че евроскептиците толкова недоволстват, при положение че подобно разрешение е очевидно временно и при първите несъгласия между Лондон и Брюксел то е обречено на провал.
Но едно от основните желания на противниците на ЕС е да отхвърлят митническите правила на Общността, което да им позволи да сключват търговски сделки с останалия свят. А този британски прерогатив ще бъде значително ограничен, ако трябва да се приема всяко правило на ЕС в областта на свободното движение на блага.
Ако Тереза Мей се отрече от митническите правила на Общността, ще й се наложи да даде специален статус на Северна Ирландия – нещо, което коалиционните ѝ партньори от тази област няма да позволят. Ако пък не се отрече, то евроскептиците в партията ѝ ще предизвикат лидерска битка с неясен финал за сегашния министър-председател.
След загубата на мнозинството си през 2017 г. Тереза Мей си спечели прякора „зомби премиерът“ или „dead woman walking„, а консерваторите се кълняха, че няма да й позволят втори път да ги поведе на избори. Днес обаче те се страхуват, че нямат друг избор освен нея.
Повечето потенциални лидери на британските консерватори са или твърде евроскептични, или твърде проевропейски, което неминуемо ще доведе до разцепление в партията.
Основният претендент, Борис Джонсън, все още се колебае кога е правилният момент да забие кинжала в гърба на Мей. Притеснен е, че твърде рано ще сложи край на политическите си амбиции, а ако действа твърде късно, ще бъде изместен от новия любимец на консервативния електорат – „джентълмена от XIX в.“ Джейкъб Рийс-Мог.
Изглежда, Тереза Мей няма да отстъпи от предложението си за Брекзит и ще остави топката при евроскептиците – ще се опитат ли те да предизвикат лидерска битка, която може да загубят, или единствено ще тропат с крак отстрани?
Без техните гласове в подкрепа на предложението на Мей, дали пък опозицията, в лицето на лейбъристите, няма да подкрепи предложението на лидера на политическите им противници? Ако не го подкрепи – може би Британия ще излезе от ЕС без никаква сделка, а скоро след това начело на страната може да застане Корбин, който не е никак далеч идеологически от марксизма.
След една година отлагане, най-накрая Тереза Мей реши да действа и драмата в британската политика се върна на високи обороти. Развръзката тепърва предстои.
Карикатура: Morten Morland/Spectator
