Протестъри вадят паветата от “Дондуков”, обявява премиерът. Вицепремиер открива тоалетна пред очите на формално частни и формално независими медии. Народът не става за чеп за зеле и е съставен от 80% дебили – други две изказвания на политически лица от последните седмици. Но стабилност има. Както винаги.
Добре дошли в епохата на постпрехода, позната още като контрапреход. Това е, което имаме като Вожд, това е, което имаме като медии, това е, което имаме като свобода.
Докато българите чакахме да ни оправят, протестните гласове отново станаха дисиденти; гражданското общество се превърна в преследвано малцинство.
Защитихме границите си с конструкция, която бе унищожена след първото свлачище – но нея не наричаме “телена ограда”, а по думите на вицепремиера “обект от национално значение”.
Настана времето на оруелския Новоговор, в който корпулентните медии са честни, корумпираните политици са достойни, а зависимите лица са независими. И обратното.
Медиите ни се освободиха дотолкова, че вече свободно могат да служат на интересите на държавниците под носа на унесения народ. Политиците вече откровено се изказват за безсмислието на целия този народ – изборите са се завърнали към комфортната прегръдка на миналото, когато един друг лидер беше избиран демократично в продължение на 45 години.
Докато ние спахме, бяха превзети и последните останали медии, които можеха да достигнат до широката публика: след поемането на юздите на телевизия “Европа” от корпулентни лица, посочилите нейните реални собственици и интереси бяха окаляни от всички налични рупори. След свалянето на Люба Кулезич онези, които се осмелиха да протестират, бяха замервани с домати в щаба на BiT.
Колко струва българското обществено доволство? Една тоалетна в Калотина? Едно протекло метро, едни отсечени дървета и съсипана природа, едно наполовина съшито с бели конци НДК за едно също толкова ефимерно европредседателство? Две магистрали за десет години?
Българската свобода се продава евтино. Душевно бедните могат да си я позволят на корем – с бележка под линия: свободата продължава дотогава, докато се поддържа добре смазаната машина на партията.
Оттук нататък всеки глас на опозицията ще бъде наказван. Но засега спете спокойно: та какво е едно свалено предаване пред масовия руски феномен, в който журналисти умират от инфаркти или изчезват безследно (напълно случайно)? Какво е една атака срещу “Капитал”, “Дневник” или върховенството на правото: нали не са ни спрели Wikipedia-та, както на турците?
Докато другите са преследвани, можем да кротуваме. Премиерът ще превръща неудобните във врагове, а неговите мравки ще хапят и ще събират трохите от негово име. Държавата ще продължава да заплашва медии, да оказва натиск над съдии, да забравя за преподаватели, които са несъгласни с Новия Държавен Ред.
Уверявам ви обаче, че вашето лично спокойствие и комфорт ще останат непокътнати. Та вие толкова добре умеете да свеждате главите си!
