SHARE

Когато руският премиер Дмитрий Медведев посети България, в програмата му беше предвидено съвместното откриване на българско-руския бизнес форум в областта на туризма заедно с българския премиер Бойко Борисов.

Очевидно е, че винаги и навсякъде по света политиците искат имената им и лицата им да бъдат свързвани с позитивни новини и Борисов и Медведев не са изключение.

Защо обаче именно форум за туризма съвпадна с посещението на руския премиер? На пръв поглед и това е очевидно. България е популярна дестинация за руските туристи, а руските граждани представляват един от многобройните туристически сегменти у нас, но далеч не най-многобройният. Всяка година около половин милион руснаци посещават страната ни.

От друга страна, не трябва да забравяме, че съвременната руска политика използва всички възможни начини да упражнява политически натиск и туристическата политика не е изключение от правилото.

През бурната 2014 г. Руската федерация забрани на множество категории държавни служители да напускат страната. Забраната се отнася за всички работещи в Министерството на вътрешните работи, частично за работещите в Министерството на отбраната, за работещите в звената във всички служби, които се борят с наркотрафика, както и за всички служители от службите по миграция.

Тази забрана не е вдигната до ден днешен, а тенденцията е по-скоро към разширяването ѝ и към други категории държавни служители, което прави самите туристи дефицитни и зависими от държавната политика.

Тогава, през 2014 г., в разгара на войната с Украйна, като мотив за забраните бяха посочени опазването на държавната тайна и личната сигурност на самите служители.

Какъв достъп до държавни тайни има и защо би трябвало да се притеснява за личната си сигурност един редови руски пътен полицай в България или в Турция, в забраната не е аргументирано.

Сериозен ли е туристическият поток, контролиран от руската държава?

Огромен процент от руснаците всъщност работят за държавата. Делът на държавния сектор в икономиката на Русия надвишава 40%, като в този процент не се включват т.нар. „квазидържавни корпорации“ – „Роснефт“, „Газпром“, Сбербанк и други гиганти, които формално не са държавна собственост, но изпълняват важни държавни политически и социални задачи.

Затова чрез натиск върху самите туристи и работодателите им, както и върху туристическите фирми руската държава може да пренасочва голям дял от туристическия поток, така упражнявайки натиск и върху страната дестинация.

Тази политика е и в съзвучие с новата идея на руските управляващи след падането на цените на енергоносителите – „хората са новият нефт“. Идеята е чрез механизмите на данъците, на монополното положение на квазидържавните корпорации и чрез въвеждане на допълнителни такси и задължения да бъдат събирани пари от всеки един руски гражданин.

Тази стратегия вече е на пълен ход. По време на световното първенство по футбол президентът Путин обяви и вдигане на пенсионната възраст, като за мъжете тя се вдигна дори над средната продължителност на живота в някои от руските региони.

Колко чувствително е българското правителство към такъв натиск?

Когато през 2017 г. беше публикуван Докладът за състоянието на националната сигурност на България през 2016 г., в който за пръв път, макар и косвено и есеистично, Русия беше посочена като риск за сигурността на България, премиерът Борисов беше подложен на многопосочен натиск.

И тъй като докладът де факто се внася с неговия подпис в Народното събрание, се наложи и той да дава обяснения по темата пред камерите на един от сутрешните телевизионни блокове.

Използвайки специфичния си начин на изразяване, при който е трудно еднозначно да се определи какво точно има предвид премиерът и каква всъщност позиция защитава, подпомогнат от (приятелското) мълчание на интервюиращия журналист, който не се „сеща“ да задава уточняващи въпроси, Борисов каза следното:

Съществува договорка между Борисов и Путин, която Путин засега спазва (колко щедро от негова страна!). Русия няма да препятства руските туристи да идват в България и ще осигури газ за газовия хъб „Балкан“.

И докато „Балкан“ представлява утопичен проект с корупционно бъдеще и сметка, правена без кръчмаря – а именно без енергийната политика на Европейския съюз, която се стреми към избягване на енергийните монополи, то туристите са реален ресурс, който всяка година се „материализира“ у нас, както обича да казва президентът Радев.

А каква би била „договорката“ за нашата страна? Борисов си призна – България ще играе от отбора на Русия във всички случаи освен в един – ако реално избухне военен конфликт между НАТО и Русия. Тогава България ще воюва на страната на НАТО, по силата на съюзническите си задължения, каза Борисов.

А докато не се е стигнало до война, то тогава България ще продава на дребно интересите на НАТО и на ЕС, в които членува в името на „прагматичната дружба“ с Путин.

Как става това? Например Борисов саботира създаването на черноморска флотилия на НАТО в отговор на агресивните действия на Русия в Крим, за което е получавал сериозни критики от другите държави членки.

И ето – нова българско–руска среща на високо ниво и отново разговор за туризма.

С присъствието си на туристическия форум Медведев гарантира поне още един сезон с руски туристи у нас.

Освен това като истински изнудвач влоши предлаганата сделка.

А какво ли е дал Борисов в замяна и колко добри са новините за България?

Първо, няма смисъл да питаме защо Борисов не изгони нито един руски дипломат от страната въпреки случая „Скрипал“ и въпреки сериозните подозрения около натравянето, от което пострадаха търговецът на оръжие Емилиян Гебрев, синът му и един от помощниците му.

Второ, ако България иска газ в газовия хъб „Балкан“, ще трябва да го финансира, да го построи и да го прокара в Европейския съюз.

Трето, ако България иска туристи, може да започне да субсидира полетите им до България.

Очевидно Борисов няма сили и желание да пази националния интерес, а „защо така се получава?“ е риторичен въпрос.

SHARE
Константин Павлов-Комитата – инженер, автор, активист. В момента овладява социологията и настройките на WordPress.