Премахването на преференциалното гласуване ще доведе до още по-голяма стагнация на партийната система в България. На практика изборът на политически алтернативи за обикновения гласоподавател е редуциран до нула.
В България има една управляваща партия – ГЕРБ, която управлява публично с няколко скарани групички от националистическия сектор и задкулисно – с партията на руските турци. Да речем, не искате да гласувате за ГЕРБ – за кого ще гласувате? Може би за БСП – прогресивната партия от епохата на сталинисткия мезозой, която заедно с президента си жадува да получи шанс да ни запрати обратно в Евразия и в социализма на купонната система? Или за ДПС – ако решите да видите как държавата може да бъде отново оглозгана до кокал от неговите предприемчиви бандити (не че сега са много далеч от властта…)? Или за някой по-ексцентричен чешит патриоти, за които не е известно утре с кого ще се хванат гуша за гуша? А, забравих, че можете да гласувате за демократичната десница – ако последната благоволи да обедини и без това изпосталелите си сили в една, а не в три коалиции.
Истината е, че нямате избор между статукво и алтернатива. И по-точно – имате алтернатива, при вида на която ви домилява статуквото.
Преференцията при гласуване бе един от малкото инструменти на гласоподавателя, който принуждаваше политическите партии да си спомнят, че не съществуват изцяло заради самите себе си. Този инструмент сега благоразумно ще бъде премахнат.
Но тези, които ще го направят, трябва да си припомнят старата истина, че ако партиите се съберат около единството на своите интереси срещу обществото, то тогава гражданите неизбежно се обединяват срещу забравилите кому дължат властта си партийни велможи. Не е задължително това обединение да доведе до популистка експлозия срещу статуквото. То може да се изрази и в имплозия на гражданско отвращение от властта. Оттук до Терминал 1-2 крачките са малко. Голяма работа – ще рече партийният апаратчик, – територията остава тук, митниците и акцизите – също.
С тази философия – стигнахме дотук. И очевидно продължаваме…
* Автор: Огнян Минчев
Текстът е препубликуван от фейсбук
