Как дивото законодателство оставя тонове боклук след себе си
Можем да го твърдим окончателно след последния месец, насочил силно фокуса към бруталните проблеми на крайбрежието ни: презастрояване, замърсяване, загрозяване, опростачване, мутризиране, превземане… или еднозначно: Бетономорие.
На фона на баналната истина за случващото се българският законодател, напълнил сградата на Народното събрание по широк кръг причини – от липса на лустрация до нравствено психологически и социално антропологически – реши да удари безогледно и неслучайно по конституционните права на гражданите на съсловен принцип и набеди за разрухата хората, които обичат да са максимално близо до природата и максимално далече от държавата, за да я забравят, ако може, поне за месец, седмица или дори ден. Поне за миг. Последните извън матрицата и първите, на които им пука. Тези със силния глас.
Природата и свободата са емоционални теми, силно възпалими. Ето защо срещу тях е активирана цялата пропагандна машина на зависимите медии и зависимите хора. Ето защо съвсем целенасочено гражданите, които като всеки почтен човек обичат природата, им се слага отчетливо клеймо “природозащитник” или “екоактивист”, а пък Свободният, дебело и всеки път подчертано, бива наречен Див.
Какви са останалите граждани? Мразят природата или са оковани във вериги? Или пък са питомни достатъчно за завладяната държава? Пропагандата лее меда и маслото си по всички улици на общественото съзнание.
Да припомним какво се случи на 10 юни 2019
Рязко. За по-малко от дванадесет часа противоконституционните и противозаконни промени в никога неанализирания закон за Черноморието успяха да скандализират над двадесет неправителствени независими организации и инициативи с добри имена, които се обединиха под надслова Бетономорие.
На 11 юни, след приемането в парламентарна комисия на закона за изменение и допълнение на закона за Черноморието, в Министерския съвет бяха внесени протестни сигнали, обединени от ценностни искания и юридически становища. Експертите и гражданите бяха категорични. Те поискаха да не бъде допускано противоконституционно законодателство и да бъде подложен на анализ за прилагането му законът за Черноморието, който години наред гарантира не устройството на черноморското крайбрежие, а трайното устройство на задкулисни интереси и разруха. Това доведе до трудно обратимия стадий “Бетономорие” – безогледно бетониране, приватизиране, унищожаване на природата и на практика безхаберно потъпкване на интересите на гражданите и самата държава – глуха и сляпа за бедствието, което сама си причини. Което организирано ѝ причиниха.
Последваха седмици на поредица протести и акции, блокади на Орлов мост и лагер на вето под прозорците на президента. Българското кемпер общество също подкрепи протеста и се включи с 24-часов къмпинг, заел пл. „Александър Батенберг“, и обръщение към институцията на омбудсмана. Оттам декларираха без забава, че ще сезират Конституционния съд, в случай че законът мине на второ четене.
И колкото и да ги броиха човек – по човек, колкото да ги заглушаваха медийно или пък “опаковаха” по Емил Боевски, именно тези автентични усилия гражданска енергия доведоха до налагане на вето от президентската институция на 24 юни 2019.
Но в парламента не спят и не владеят латински
В 1 часа след полунощ срещу 27 юни на сайта на парламента изведнъж се появи втора точка за обсъждане и гласуване в комисията по благоустройство, именно: наложеното вето на закона за изменение на закона за Черноморието. В 11 часа на сутринта комисията започна работа.
Страницата на Бетономорие публикува серия записи на изказванията в комисия. Прекъсванията, подигравките, поклащането на столовете от страна на мнозинството и привлечените експерти, блеснали с екстра арогантност.
Изведените мотиви на президентската институция бяха буквално подиграни. Никой не чу нито аргументираната обстойно конкретика, свързана с основни противоконституционни положения и погазени принципи на правовата държава, нито апела да не се гледа на ветото като на политически инструмент. Фарсът кулминира в тих присмех при цитиране на латинската правна терминология на нарушения принцип на пропорционалността – твърде висока рестрикция и санкция срещу липса на грижа от страна на държавата. Мъчителна безнадеждна гледка за всеки, която простичко и напълно ни изяснява какво сме допуснали да се настани в живота ни на граждани на тая географска ширина.
Комисията отхвърли ветото.
И тогава Бетономорието истински придойде
Карикатуристите се изписаха на границата с Гърция и нарисуваха чутовните задръствания от наши курортисти, а Тунис и Мароко се оказаха непреодолима конкуренция в гръб.
Нашите плажове се превърнаха в абсурдна обзаведена пустош, а един бутафорен министър на токчета се появяваше ту тук, ту там или “за да срещне ултиматум”, или за да установи, че курортите ни за първи път чуват за стратегия.
Неправителствените организации за поредна година изобличиха скандалния кадастър на страната – жокер в тестето на играчите, и взеха да броят откраднатите плажове и природни забележителности в нагледни материали, от които изтръпваш дали ти самият си още тук.
В отговор един купен министър както обикновено нападна свободно къмпиращите и се втурна да брои изхвърлени хотелски дюшеци, а медиите задълбочено се залисаха в сравнителни репортажи на цени за малко сянка, върху това, което по закон ни принадлежи.
И докато две невръстни объркани създания се подрусваха недвусмислено върху фризер със сладолед, парламентът на републиката реши да доулесни концесионирането на плажовете, като тарикатски приеме закон за изменение през закона за Черноморието вместо през закона за концесиите, защото иначе го лови европейска директива и няма да мине.
Да не пропускаме и един припомнен анализ със стара дата и за предизвестена кончина като от отвъдното, в който един главен архитект “каза… и какво от това..”: “И това ставаше със съучастието на нас – архитектите проектанти, строителите, местната администрация… А хората на върха на пирамидата, които бяха овластени и задължени да управляват процесите в държавата, отстъпваха, отстъпваха, отстъпваха…”
Между другото един среден пръст стана шеф на националната телевизия и всички ние затънахме сякаш джип на плажа на дъщерята на кмет и сина на череп.
Ерата на Бетоноглавието
Бетонните глави са отдавна тук. Когато бяхме деца, върху тях се мъдреха каскети. Днес каскетите ги няма, но главите са смущаващо същите. Буквално еднакви. Даже някои твърдят, че… но това е друга тема.
Бетонните глави застроиха обществото ни още преди да обезобразят Черноморието. И ние сме вградени в тази конструкция, твърде близо и в твърде кратък явно исторически момент, оплетени в селското си село на зависимост и интриги. Несмели, скудоумни, емигранти по света и у нас, писатели – вечно бягащи от политиката, за да си нямаме никога Хавел и художници в битки за паметници вместо за вдъхновение.
