Още в началото на тазгодишното „Берлинале“ председателят на журито ни предупреди – „Ще бъдем ли изненадани?“, попита го водещата и той отговори „50/50“.
Частта, в която нямаше изненадани, дойде, когато Уес Андерсън бе удостоен с най-добър режисьор за „Островът на кучетата“ (Isle of Dogs) – в него култовият кинотворец за пореден път показа огромното си внимание към детайла и прекрасното оператоското майсторство в този анимационен филм.
Истинската изненада дойде по-късно, когато бе обявен победителят на „Златната мечка“ – най-престижната награда на фестивала. „Не ме докосвай“ (Touch Me Not) – дебютът на румънския артист Адина Пинтили определено не е филм за масите. Във филма има голота, свръхголеми органи и извратени сцени. Експерименталният начин за представяне на историята също ще се сблъска с тъпрението на зрителите.
Филмът не просто шокира някои от традиционните посетители на фестивала, но филмът е с оценка „слаб“ от Screen International – международната асоциация, която обобщава оценките от различи фестивали.
Съгласието през времето
„Не ме докосвай“ следва Лора (Лора Бенсон) – жена на 50 г. възраст, която предпочита да гледа как мъжка проститутка маструбира наместо да търси физическа интимност. Тя изследва проблема си, като се консултира със секс терапевти, включително транссексуалната проститутка Хана (Хана Хофман), която си служи с творчеството на Йоханес Брамс, когато изследва сексуалността си, както и Seani Love – мъж, професионален ескорт в Лондон, който освен това е и терапевт, специализирал в интимността и съзнателните первезии. (Seani Love е истински персонаж и това му е истинският занаят, който е поканен специално да играе във филма).
Междувременно други двама герои, Томас (Томас Лемарки) и Крисччън (Кристиян Байерлейн), вярват, че могат да преборят вътрешните си демони – Томас – деформацията и ограниченията от това, че е инвалид, а Крисчън да пречупи защитните си реакции.
Режисьорът Пинтили също взима участие като режисьор, който прави проучване за интимността – това е собствената ѝ терапия. Тя комбинира актьори с истински души и смесва границите на реалност и измислица, но всичко изглежда напълно реално. Героите във филма са изключително убедителни, отваряйки наистина възможност да бъде изследвана темата.
Разбира се, изборът на „Не ме докосвай“ е силно послание към движението #MeToo, но това също така е естетическа творба, която провокира, ескпериментира и върпеки това изглежда напълно истинска.
„Не е въпросът какво може киното, а къде може да бъдем ние“, заяви председателят на журито Тиквер, когато удостояваше победителите . Журито не следва мнението на критиците, те определено приеха дръзко и визионерско решение, като признаха един истински киношедьовър.
Филмът е съвместен проект с румънско, германско, чешко, българско и френско участие, включително на актьорите Ирмена Чичикова и Георги Налджиев.
Победителите бяха определени от шестчленно жури, оглавявано от германския режисьор Том Тиквер. На фестивала, продължаващ от 15 до 25 февруари, бяха излъчени около 400 филма.
„Ага“ на Милко Лазаров бе първият от 29 години български пълнометражен игрален филм, включен в конкурса на „Берлинале“, и именно с него бе закрит един от най-старите и най-престижни кинофестивали в света.
Текстът е основан на рецензията на Елизабет Грение, културния редактор на Deutsche Welle.
