Днес Washington Post разкри, че месец преди изборите в САЩ фирма на зетя и специален съветник на Доналд Тръмп – Джаред Къшнър, е получила заем от 285 млн. щ.д. от Deutsche Bank, срещу която се води международно разследване за пране на руски пари след разкритията от „Световната пералня„.
Междувременно друга история със същия Джаред Къшнър и руска банка е обект на разследването за сътрудничество между екипа и Тръмп и Кремъл, провеждано от американските власти. В края на миналата година Джаред Къшнър се среща тайно с директора на руската Внешэкономбанк – банка само на хартия, която всъщност е инструмент за финансиране на руски проекти. За нейната история и съмнителните срещи на Къшнър с банката разказва Макс Седън от Financial Times.
Когато Владимир Путин се нуждае от милиарди рубли, за да изгради съоръженията за зимната олимпиада в Сочи, или му трябват средства за превзет от руски сепаратисти регион в Украйна, той се обръща към Внешэкономбанк (ВЕБ).
Затова когато стана ясно, че Джаред Къшнър, зетят на Доналд Тръмп и негов специален съветник, се е срещал с председателя на държавната банка за развитие Сергей Горков в Ню Йорк през декември, това бе червена лампа за американските следователи, които разследват връзките на вътрешния кръг на г-н Тръмп с някои от най-влиятелните лица в Кремъл.
Сега институция, учредена от Ленин, някога председателствана от г-н Путин и обект на международни санкции, е замесена в разрастващото се разследване широко известно като “Русиягейт” [или “Кремългейт” – бел. прев.], докато продължават спекулациите за какво са си говорили г-н Горков и г-н Къшнър на среща само седмици преди г-н Тръмп да се настани в Белия дом.
Без банков лиценз, банков надзор или независим борд на директори, ВЕБ не е банка в общоприетия смисъл на думата. Вместо това тя е по-скоро инструмент на Кремъл, специално създаден да подпомага приоритетните проекти на Москва.
Г-н Горков бе избран миналата година да ръководи ВЕБ от руския президент, с идеята на направи промени в банката заради огромните ѝ финансови загуби. Но московските банкери и анализатори твърдят, че трудностите, в които се намира банката, са неизбежната последица от действията на г-н Путин отпреди десетилетие.
През четирите години, които г-н Путин е председател на ВЕБ и министър-председател на Русия, започва масовото финансиране на проекти на Кремъл, без значение дали те са издържани от финансова гледна точка.
Ръководството на ВЕБ твърди, че е било нужно да подкрепя руския бизнес, особено след финансовата криза. “Подкрепяхме проекти, които нямаше никакъв шанс да бъдат финансирани от други места”, заявява член на ръководството на ВЕБ.
Банката не трябва да спазва изисквания за капиталова адекватност, а бордът ѝ е съставен изцяло от държавни служители и в момента е председателстван от Дмитрий Медведев, руския премиер.
“Просто се обаждаш на надзорния съвет, те взимат решение и след това ВЕБ инвестира в проектите, които смята за важни”, заявява Карен Вартапетов, анализатор от Standard & Poors.
Този подход води до това ВЕБ да отпусне милиарди, за да финансира строителството по случай игрите в Сочи през 2014 г., както и да изразходи 8 млрд. щ.д. за стоманена фабрика в превзетите територии на Източна Украйна. И поради конфликта в Украйна, и факта че зимната олимпиада се оказа неспособна да покрие задълженията си, в момента тези заеми са част от необслужитените активи на банката.
Проблемите започват след като Русия влиза в рецесия, която възпрепятства способността на Кремъл да финансира ВЕБ, както и от международните санкции върху капитала на банката, наложени заради интервенцията на Русия в Украйна, които затрудняват изплащането на чуждестранния дълг на банката от 18 млрд. щ.д.
Г-н Горков бе избран, за да оправи тази бъркотия. Завършил школата на тайните служби в Русия, на 48 г. той бе високопоставен служител на Sberbank, най-голямата банка в страната, която успя да придобие активи в няколко европейски банки.
ВЕБ има загуба от 116 млрд. рубли за 2016 г. и г-н Горков заяви, че заемите, отпуснати за олимпиадата в общ размер на 200 млрд. рубли, трябва да бъдат преструктурирани. Правителството захранва банката с 300 млрд. рубли на година за нови прокети, но отказва да покрие загубите според членове на ръководството на ВЕБ. “Не е като да нямат парите да спасят ВЕБ, те просто не искат да го направят”, твърди той.
Сергей Алексашенко, бивш зам.-гуверньор на руската централна банка, а сега част от института Brookings, заявява че да откажеш финансиране на ВЕБ е по-лесно, отколкото например да орежеш обществените разходи. “[г-н Путин] не може да вземе от заплатите на учители, доктори, КГБ, полицията или армията. А ако не финансираш ВЕБ тази година, нищо [лошо] няма да се случи.”
В същия месец, в който се среща с г-н Къшнър, Сергей Горков представя нова стратегия, която ще помогне на ВЕБ да излезе на печалба от следващата година. Тя включва планове за продажба на непаричните активи на банката и погасяването на заеми.
Г-н Горков заявява през март, че срещата му с г-н Къшнър, уредена от руския посланик в САЩ Сергей Кисляк, е била част от срещите му за разгласяване на тази стратегия. Той отказва обаче да отговори на въпросите на Financial Times през юни. От своя страна, г-н Къшнър твърди, че двамата са се видели като част от “широкопрофилната му дипломатическа роля”, която е поверена от тъста му Доналд Тръмп.
Анализатори спекулират, че г-н Горков може да е бил на срещата в Ню Йорк, за да предложи частично вдигане на руските санкции, които удрят по ВЕБ много повече, от колкото по другите основни кредитни институции в Русия, които имат излишна доларова ликвидност.
Високопоставен служител от ръководството на държавната банка сподели пред Financial Times, че миналата година Русия е лобирала да се повдигнат руските санкции над финансовия сектор. Но тъй като разследването за връзки на екипа на Тръмп с Москва се разширява, служителят споделя, че Кремъл се е отказал от това.
Въпреки разминаванията за това какво се е обсъждало на срещата между ВЕБ и Белия дом г-н Алексашенко твърди, че не е много вероятно г-н Горков да е бил там, за да обсъждат бизнес сделка. “Банката няма пари, няма капитал, няма финансиране от пазари или правителството. При това положение не можеш да финансираш големи проекти”, заявява той и допълва:
“Дори и да си под санкции, се надяваш рано или късно те да бъдат вдигнати.”
Автор: Макс Седън, Financial Times
Снимка: REUTERS/Alexei Druzhinin
