Публикуваме позицията на „Демократична България“ по повод високите цени, които „Газпром“ налага на българския пазар в нарушение на поетите му ангажименти с Европейската комисия, заради които България има правни и политически възможности да предоговори цените, от които не се възползва.
Докато останалите засегнати страни преговарят за намаляване цената на газа, властта в България страхливо бяга от въпроса. Единствената и недостатъчна стъпка е на „Булгаргаз”. Тяхна мисия е преговаряла по технически въпроси. Най-важният въпрос за цената на газа не е разглеждан по същество.
Ние от „Демократична България“ настояваме по време на преговорите на Теменужка Петкова в Москва да бъде поискано намаляване цената на газа с поне 20%. Намаление с 20% на газа ще позволи цената на парното да спадне с над 10%. В преговорния процес задължително да участва и Европейската комисия. Подобно намаление на цената ще позволи и частично компенсиране на високите доставни цени в периода 2011-2014 г.
За разлика от други страни България не поиска компенсация за високите непазарни цени в периода 2011-2014 г., така че сега задължително трябва да бъдем компенсирани през по-сериозно намаляване на цената за бъдещи доставки.
Цената на парното вече беше повишена и хиляди българи ще плащат високи сметки. Ако се запази сегашното ценообразуване, има съществен риск от допълнително поскъпване на газа и отоплението за бита и за бизнеса. Високите цени на газа удрят върху конкурентоспособността на важни бизнес отрасли.
В решението на ЕК от 24 май 2018 година има ясна формулировка за цените – „тази обща стратегия на сегментиране на пазара е позволила на „Газпром“ да наложи несправедливи цени в България, Естония, Латвия, Литва и Полша в сравнение с разходите и конкурентните референтни цени, и по-специално с цените, предлагани на ликвидни конкурентни западноевропейски газоразпределителни възли”. Терминът „несправедливи цени” ясно показва, че България има за какво да преговаря и да си постави за цел постигането на по-добри условия.
В същото решение на ЕК се изтъква, че в „клаузата за преразглеждане на цената ясно се посочва, че новата цена ще трябва да бъде определена в съответствие с равнището на цените в конкурентни континентални западноевропейски пазари на газ, включително на ликвидните газоразпределителни възли в Германия и Нидерландия”. Тоест цените трябва да бъдат сравними с референтните пазарни стойности.
Решението на ЕК дава възможност за арбитраж, ако не се постигне споразумение за цената в рамките на 120 дни. Тези 120 дни изтекоха в края на септември и затова от Москва са бързали да уредят среща с „Булгаргаз”, на която според публичната информация са уреждали технически въпроси. Ясно е, че намаляване на цените не е реализирано, така че арбитражната клауза е на дневен ред. Ако България започне арбитражно производство, то трябва да бъде пред арбитър в ЕС, като има възможност да привлече ЕК като участник. Така може да бъде защитен националният интерес.
Както Русия заведе арбитражно дело срещу България заради АЕЦ „Белене”, така България има всички условия на свой ред да заведе дело, ако не постигне справедливо намаляване на цените на газа.
