Режимът на Пеевски, Борисов и Гешев (подреждаме ги по значимост и влияние) възкреси нещо, с което всички в Европа си мислеха, че е свършено. В България в последните години се превземат бизнеси с помощта на прокуратурата и полицията. Има и политзатворници. Има и обикновени български „лагеристи“.
Лагерите в Белене, Ловеч, Скравена, Богданов дол, Ножарево, Свети Врач (сега гр. Сандански) и с. Босна (Тутраканско) не са официално отворени и прокуратурата е принудена да се задоволява с това, което има. Например – арестът на ул. „Майор Векилски“ до Централния софийски затвор. Там всъщност е карцерът на най-големия затвор в България (Софийския, наричан още „Централен“). В същите помещения (на „Векилски“) и до днес наказват провинилите се затворници, които дотогава са били на „общ“ или дори „строг“ режим в съседната сграда. Килиите са с по едно малко прозорче високо горе с матирано стъкло. Дневна светлина влиза трудно. Помещенията са с до четирима арестанти. В повечето от килиите има в изобилие дървеници и хлебарки и затворническата администрация не прави нищо, за да подобри положението. Има и друг такъв арест – този на бул. „Г. М. Димитров“ в София, до Националната следствена служба, където условията не са много по-различни.
Темата за битовите условия на затворниците и арестантите в България е много широка и е актуална от десетилетия. Задържаните у нас са поставени в условия, в които в Европейския съюз е противозаконно дори да отглеждаш животни. Бюджетът за храна на затворници и арестанти едва надхвърля 1 евро на ден. Между другото, още от времето на правителството на Орешарски фирми с протекцията именно на Делян Пеевски, снабдяват затворите и трудовите общежития с храни. Но тези въпроси заслужават отделни и целенасочени журналистически разследвания. Тук само маркираме проблема.
Основното, за което арестите на „Векилски“ и „Г. М. Димитров“ днес се използват е, за да се държат лица, които са с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство. Повечето от тези хора са задържани по причини, които нямат нищо общо с правосъдието. Те са жертви на икономическите амбиции на прокуратурата и особено на Специализираната прокуратура и нейните задкулисни кукловоди от триумвирата Пеевски, Борисов и Гешев. Лежат в арестите, докато бизнесите им са изцяло разсипани и превзети или защото са дръзнали да се опълчат на някого от „правилните“ олигарси в България. След това ги пускат без повдигнати обвинения, защото просто такива не могат да бъдат смислено формулирани. Или пък искат отново задържането им по нови производства по други обвинения, просто за да ги държат още в ареста. Това се случва в държава-членка на Европейския съюз, в XXI в. И тези хора не са малко. Те са нашите съвременни „лагеристи“ или „политзатворници“. Попаднали са в ареста по не по-различен начин от лагеристите в ГУЛАГ през миналия век в СССР, депортирани като кулаци или врагове на народа след „присъди“ на сталинските „тройки“ или „тричленки“ (прокурор, чекист и партиен отговорник) през 30-те години на миналия век.
Най-фрапиращият пример безспорно е задържането на Лиляна Деянова и Мартин Димитров, съдружници в компанията „Телетол“, която бе регистрирана като т.нар. „национален доставчик на услуги“ за продажба на електронни винетки и тол такси, но никога не бе реално допусната на пазара. Защото щеше да взриви монопола на фирмата, която и днес господства при продажбата на винетки и тол такси у нас, а над нея е опънал чадър не кой да е, а Делян Пеевски. На 25 април 2020 г., рано в събота сутрин, Лили и Мартин бяха задържани от десетки въоръжени до зъби полицаи. Отнеха им всичко – компютри, телефони, лични вещи, дори и личните автомобили. Те не бяха иззети по реда на процесуалния закон. Те бяха ограбени. Така, както мутрите извършваха брутални грабежи през 90-те години на миналия век. Компютрите и сървърите им бяха счупени, така че да не могат да бъдат използвани повече, правата им на интелектуална собственост бяха грубо смачкани в праха. Отнеха личния автомобил на Лили без никакво правно основание. Бил веществено доказателство?! Ами той е паркиран на един паркинг на МВР вече четвърти месец и не е обект на каквито и да било експертизи. Просто защото този автомобил не е свързан и не е възможно по никакъв начин да бъде свързан с производството срещу Лили и Мартин. Досъдебното им производство е за злоупотреби с евросредства по европроекти, приключили преди 4 (!) години. Става въпрос за 2 дружества, в които Лили и Мартин участват. Проектите са приключили, разплатени, одитирани… Дори има доклад на бившия икономически министър Емил Караниколов (обществена тайна е, че бе директно подчинен на Пеевски), в който има констатация, че в проектите на двамата няма каквито и да било закононарушения. Специализираната прокуратура оспорва констатациите на доклада, но никога не разпитва бившия министър. Възниква и въпросът, дали този министър, след като е направил такива заключения, не трябва ли и той да е в ареста, заедно с Лили и Мартин?
Интересното е, че докладът на Караниколов не е единственият официален документ, в който двамата съдружници се оневиняват. Има откази за образуване на наказателни производства и от Софийска районна прокуратура, и от Софийска градска прокуратура, и от икономическа полиция, и от ДАНС. И тези откази не са взети предвид и Гешев, и Спецпрокуратурата, задържат Лили и Мартин в ареста на ул. Майор Векилски. Без каквито и да било съществени доказателства, дори и под формата на свидетелски показания…
Всъщност, има свидетелски показания, в които се твърди, че Лили и Мартин са извършили нещо противоправно. Те идват от няколко корумпирани длъжностни лица от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Твърдят, че двамата съдружници в „Телетол“ са ги заплашили с това, че ще „загубят работата си, защото нарушават закона“. Каква заплаха има в това, да твърдиш очевидното за една демократична държава – ако нарушаваш закона, нямаш място в държавната администрация? Всъщност показанията на тези служители в АПИ са снети едва, след като Лили и Мартин подадоха сигнал до тогавашния главен прокурор, Сотир Цацаров, преди малко повече от година – през юли 2019 година. Това стана публично, съпроводено с не една пресконференция на учредителите на „Телетол“ АД, с писма до министъра на регионалното развитие и благоустройството, Аврамова и до министър-председателя, Борисов. Сигналът е изключително подробен, придружен е с документи и веществени доказателства. Общият обем е 600 страници. До ден-днешен по него не е разпитан никой, не са извършвани действия по разследване, не са сезирани никакви заинтересовани страни. Главният прокурор бездейства. За сметка на това, Лили и Мартин бяха веднага подложени на брутална репресия. Двамата, както и техните дружества, станаха веднага обект на данъчни ревизии, така че те да не могат да се занимават с нищо градивно. Запорирани са и сметките на най-близките им роднини, за да се парализират и техните бизнеси. И това не удовлетвори мафията. След като данъчните проверки и ревизии показаха, че не са допуснали никакви нарушения, остана само едно – „задържане под стража“ за измислени твърдяни престъпления.
Атаката срещу двамата млади IT предприемачи имаше и друг фронт. Мартин и Лили са създатели на изключително успешната социална платформа Civi. Заради нея получават наградата „Джон Атанасов“ от Президента на Републиката. В това приложение всеки можеше да подаде по електронен път сигнал за нередности в общинската или в държавната администрация. Този сигнал биваше автоматично проследяван от Civi. Отговорите на общинските и държавни органи можеха автоматично да бъдат обжалвани пред висшестояща инстанция. Над 250 000 души се възползваха от това приложение и то се превърна в нещо повече от социална мрежа за гражданска активност. Показа и потенциал за политически инструмент на гражданското общество. И мафията побърза да се разправи с него. В деня на задържането на Лили и Мартин сървърите на Civi бяха брутално влачени и повредени. След 25 април 2020 г. то не работи и целят му архив е компрометиран.
До днес всички усилия за промяна на мярката за неотклонение на Лилия Деянова и Мартин Димитров са напразни. Мутрите от Спецпрокуратурата и управлението ги считат за прекалено „обществено опасни“, за да ги оставят на свобода. Въпреки очевидната съпричастност към крайната несправедливост на някои от съдиите в Специализирания наказателен съд, те не смеят да приложат по-лека мярка за Лили и Мартин и издават определения с абсурдни мотиви за продължаващата срещу тях репресия. Двамата са обект на извънредни мерки за сигурност – когато излизат или някой влиза в килията им, действието се снима с камера, а пред вратата идват 7 (седем) въоръжени надзиратели. На вратите на килиите им има допълнителни катинари. Надзирателите в ареста разказват, че на подобен строг режим са били за последно т.нар. „Братя Галеви“, при това преди много години. А Мартин и Лили тежат сигурно общо по-малко, отколкото Ангел Христов от тандема „Братя Галеви“.
Миналата седмица Спецсъдът отказа да промени мярката за неотклонение на Лиляна Деянова, въпреки че тя има няколко много тежки операции на гръбначния стълб. Тройната съдебно-медицинска експертиза показа ясно наличието на възпаления и застрашеното й здраве заради нетърпимите условия в ареста. Заради заболяванията си, тя се нуждае от специален режим на разходки и почивки. Това, обаче, не попречи на Спецпрокуратурата да притисне съда, за да остави той в ареста Лили.
Определението на Спецсъда е обжалвано от защитата на Лили и искането за промяната на мярката й ще се гледа от Апелативния специализиран наказателен съд на 6 август 2020 г. (четвъртък) в 10:00 часа. Семейството и поддръжниците на Лиляна Деянова призовават всички, които милеят за правото и справедливостта, да дойдат пред сградата или вътре в заседателната зала, за да засвидетелстват своята съпричастност.
